В криптата на Руската църква, в самия център на София, в мраморен саркофаг почиват тленните останки на един Светец, помагащ на всеки, който пристъпи с вяра и остави бележка, на която е записал най-съкровените си желания с молба за  помощ, духовна подкрепа и сила.




Това е Свети Серафим Соболев, Софийския чудотворец.  



Руската църква в София



В тази Света обител  архиепископ Серафим години наред е предстоял пред светия Престол и е управлявал руските православни общини в България от 1921 г. до своята кончина през 1950 г. Светител Серафим архиепископ Богуйарски, Софийски чудотворец е роден със светското име Николай Борисович Соболев на 1/14 декември 1881 г. в град Резан.


  Николай Борисович, преди да стане  Свети Серафим

Казват, че от малък Николай носел печата на Божието избранничество – качества като тих, смирен, ласкав и отзивчив към околните, необикновено сериозен за възрастта си.

Първо учил в Резарската духовна семинария, а след това следвал в Петербургската Духовна Академия, която завършил през 1908 г.  


В последната година от своето следване Николай Борисович получил монашеско подстрижение и приел духовното име Серафим, по името на Свети Серафим Саровски чудотворец.


По-късно бил ръкоположен в дяконски йерейски сан и назначен за пастор в пасторското училище в Житомир, а по-късно    инспектор в Каушкото  Духовно Училище.
 
През 1912 г. става инспектор в Костромската Духовна Семинария. През 1913 г. ректор на Воронешката Духовна Семинария. През 1920 г. митрополит Антоний го възвал в епископски сан, а през 1934 г. в архиепископско достойнство.


След Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г. съдбата го напътила към “малка, красива страна” – България, без никога да я е виждал. На 6/19 май 1920 г., денят, в който се чества паметта на Йов многострадални, архиепископ Серафим пристига в България.





    Години наред в София той развива активна духовна дейност, изправя глас против икуменизма и изкривяване на Божествените догмати на вярата.  



На тържественото богослужение през 1925 г. за националния празник на България – 3 март, архиепископ Серафим (явно воден от Божията промисъл) направил нещо много странно. Отделил се рязко от останалите духовници, нарушил реда на церемонията и лично благословил цар Борис ІІІ и министрите около него. Месец и половина по-късно, благословените от него държавници като по чудо оцелели от масирания бомбен атентат в църквата “Св. Неделя”. Оцеляло и Третото българско царство. Свети Серафим скромно продължил мисията си през годините, помагайки на страната ни в безнадеждни ситуации. Предава  Богу дух на 13/26 февруари  1950 г.   http://www.youtube.com/watch?v=8TtpJD2Lqxc     http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://new.sliven.net/res/news/18711/DSC_0430%2520_1600x1200_.jpg&imgrefurl=http://www.bg-patriarshia.bg/news.php%3Fid%3D18711&usg=__OMRCpKrb_N4l_BK9qvj0o4vmf9U=&h=535&w=800&sz=87&hl=bg&start=37&zoom=0&um=1&itbs=1&tbnid=8TfA4MBQ1F4k2M:&tbnh=96&tbnw=143&prev=/images%3Fq%3D%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B8%2B%25D1%2581%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%2584%25D0%25B8%25D0%25BC%2B%25D1%2581%25D0%25BE%25D0%25B1%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25B2%26start%3D20%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26rlz%3D1T4GGLJ_enBG322BG322%26ndsp%3D20%26tbs%3Disch:1&ei=2XRVTZeuJoaHswbckdC1DQ


  По Божи промисъл онзи, който защити истината за София – Божията Премъдрост, се сподоби от Бога да завърши жизнения си път и да намери вечен покой в града, носещ името на Божията Премъдрост – София.

  Гробът на владика Серафим от деня на неговата кончина 13/26 февруари 1950 г. до днес е неизчерпаем източник на благодат и чудеса.


Икона на Свети Серафим   Източници:  Православие.RU Жития на светиите, С. 1991 bg-patriarshia.bg, Александра Карамихалева              Библиотека „Православно християнче”            Снимки: Интернет        Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Аз съм ходила на поклонениена Свети Серафим и мога да сптоделя, че изживяването е неописуемо. А вие сте успели да предадете това усещане! Поздравления!

не знаех, но веднага след като го прочетох се обадих на моя близка приятелка в София и я накарах да отиде и да остави бележки и за мен и за децата. Тя и за себе си написала. Много благодаря. Сега чакам да се сбъднат желанията ни. :)))