Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2010 15:52 - Преди 85 г. на белия свят се появява един велик български актьор, превърнал се в Златна легенда
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 8106 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 19.12.2010 18:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Георги  Парцалев - In memoriam

  Животът на големия български актьор започва в гр.  Левски на 16 юни  1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет между  1945 г.  и  1950 г.  Неговата майка  е скептично настроена. „Само луд човек би се лекувал при него”, разказвала тя пред познати.


image

Творческият  път на Георги Парцалев започва още като студент, когато участва в самодейни театрални състави. През 1954-1956 е в естрадния театър към ансамбъла за народни песни и танци при Главна дирекция на Трудовата повинност в София (Ансамбъл при строителни войски).

Въпреки че няма подходящото образование, той не би могъл да остане незабелязан. Характерната стойка, изразително лице и колоритно излъчване привличат светкавично вниманието към него. Затова през 1956 г. той е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов.  

Въплъщава се в ролите с маниакална отдаденост, която всъщност различава истинските таланти от еднодневните "звезди", които периодично изгряват и залязват на сцената. Не пести нито здравето, нито енергията, нито времето си. Това му придава ореола на безспорен актьор от първа класа, но и изтощава силите му. Пред своя импресарио и близък приятел Илия Ангелов, който по-късно пише книгата "Тъжният клоун", Парцалев споделя: "Понякога имам чувството, че съм звероукротител. Когато изляза на сцената, стотици очи ме гледат, като че ли ще ме погълнат. Мисля си, трябва да ги укротиш и хванеш, да завладееш настроението им, и за миг чувстваш, като че ли няма да можеш да се справиш..."

"Този човек умееше да омайва публиката и да я предразполага към себе си така, както никой друг актьор. Нямаше нищо излишно в движенията и поведението му. Той търпеливо изчакваше смехът на хората да затихне и чак тогава продължаваше репликата си. Не търсеше други ефекти, както много други актьори, за да накара публиката да се смее по-силно", обяснява Илия Ангелов.

Изиграва незабравими роли в театъра. Започва със Стефан Сърчаджиев в "Баня" (1957). Най-пълноценно е сътрудничеството му с Методи Андонов - с него прави десет постановки, между които са и култовите му изяви в "Чичовци" (1960), "Свинските опашчици" (1962), "Михал Мишкоед" (1963), "Смъртта на Тарелкин" (1965), "Ревизор" (1966), "Суматоха" (1967), и Нейчо Попов, с когото реализира легендарните спектакли "Големанов" (1966) и "Женитба" (1971), без да забравяме и инкриминираната пиеса на Георги Марков "Аз бях той" (1969), заради спирането на която Марков бяга в Италия на 15 юни 1969 г.

През 1958 г. е първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Участва в пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти. През 1960-1963 осъществява заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов естрадно – сатирично предаване  на политическа тема „Чичо Злати и Евстати и техният познат Стамат”.  

Георги Парцалев отдава 32 години  на Сатиричния театър - а това е половината му живот. Винаги предан на призванието си, деликатен, уязвим, интелигентен и всеотдаен. В театъра изиграва 40 роли под вещата режисура на корифеи като Боян Дановски, Гриша Островски, Стефан Сърчаджиев, Любомир Шарланджиев, Вили Цанков, Никола Петков, Валентин Плучек, Асен Шопов, Младен Киселов, Здравко Митков.


image

Постепенно се превръща в живата легенда  на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987).

През 1985 г.  участва в гастрола на Театър "199" в спектакъла "Играта джин", където под режисурата на Димитър Аврамов и в партньорството на Иванка Димитрова създава може би най-зрелия си драматичен персонаж като Уелър Мартин.

Произведенията на Йовков, Елин Пелин, Дамян Дамянов, Хайтов, Радичков, Чудомир, Гогол, Фицжералд, Хемингуей, Стайнбек, Мопасан, заглавия като  "Клеветникът", "Анонимно писмо", "Когато не сме обективни", "Възпитатели", "Вълшебната лампа", "Бай Лефтер", "Паяци",  поднесени с неповторимия чар и характерен гласов тембър от Георги Парцалев, винаги постигат  нужния ефект върху зрителя.

Участва в постановки на Телевизионния театър, в хумористичните поредици „Двама шопи и АПК”, „Папагалът” (Новогодишен папагал, Първоаприлски папагал, Папагал на буквите). Изявавя се и като естраден изпълнител с Емил Димитров и Клуб „НЛО”. Има много роли, съвместно  с невероятните  Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов и Енчо Багаров.


image

"Сиромашко лято" (1973) на Милен Николов му донася  награда за главна мъжка роля от кинофестивала в Карлови Вари.

Георги Парцалев се снима и в няколко сериала - шумна слава му носи ролята на Дако в "Нако, Дако и Цако" (1973) на Нейчо Попов и Мирослав Миндов, на смахнатия полицай Стамат в партизанския екшън на Васил Мирчев "Неочаквана ваканция" (1981) и в "Патиланско царство" (1982) на Димитър Шарков. Неподозирания си драматичен талант Парцалев демострира в тв адаптация на "Сто години самота" (1977), осъществена с майсторски вкус в рубриката "Страници" на Кръстьо Горанов от Ангел Вълчанов, с когото прави и тв скеча "Омилостивената съпруга" през 1983 г., а последната му представителна изява е при Кеворк Кеворкян в "Събеседник по желание - 10 години по-късно" на 16 октомври 1988 г.

Но, може би, много любима и незабравима остава неговата реплика от именития  мюзикъл  „Зехъ тъ Радке, зехъ тъ” от 1986 г., постановка на Хачо Бояджиев и ролята на чичо Манчо.

image



image

Като чичо Манчо
  Голямата му професионална мечта да се превъплати в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва. Но така или иначе оставя зад себе си едно неизчерпаемо духовно богатство от роли, превърнали се в класика.   В личен план Георги Парцалев остава стар ерген - не се е женил и няма деца. Умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 година. По тъжна ирония на съдбата приключва кариерата си като хаджи Ахил в 9-серийната екранизация на Янко Янков "Под игото", която излиза след смъртта му през 1991 г.

  Източници: Енциклопедия България, т.5, 1986 г. Людмила Габровска,Парцалев искал да вземе хляба на Фройд - Актьорът зарязал медицината заради сцената, в-к „Стандарт” / 28.10.2007   Снимки: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

 


Тагове:   легенда,


Гласувай:
8
0



1. ve6titsa - Благодаря!
09.08.2010 16:54
Хубаво е,че все пак някой се сеща за такива велики актьори! Той ще живее,докато ние,които го помним сме живи.
цитирай
2. goran - Уникален актьор,
09.08.2010 18:41
Вечна памет
цитирай
3. injir - Винаги е успявал да ни разсмее. С...
09.08.2010 23:13
Винаги е успявал да ни разсмее. Сигурно сега някъде горе пак се шегува.
цитирай
4. veselinka - Браво за хубавия материал!
16.08.2010 13:40
ЧУДЕСЕН АКТЬОР! НЕЗАБРАВИМ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3154069
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031