Минало и бъдеще :: УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.07.2010 14:48 - УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 7984 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 18:35

УСТА КОЛЮ ФИЧЕТО
1800 – 1881

Преди 210 години в Дряново се ражда Никола Иванов Фичев, но всички го наричат Колю. Кой ли си е представял, че това дете ще се превърне в човекът, който ще построи десетки църкви в България, мостове, различни стопански и жилищни сгради. Не случайно ХІХ век се нарича Възраждане. Това е време на усилен творчески кипеж. Век, в който се раждат светли умове, които започват да променят съдбата на България прогресивно.

Бащата Иван Фичев умира, когато Колю е едва на 3 години. Започва да се труди от много малък - на 10 г. става чирак в Еснафа на дряновските дюлгери. Бил среден на ръст, рус и синеок. Известно време учил занаята при един дряновски майстор, като обиколил много български градове, Влашко и Турция. После чиракувал при каменоделци от Корча, които били добре познавали Атина, Акропола и старогръцката архитектурна традиция. На 23 г. Колю Фичев станал калфа. Предстои му шеметна кариера на строител, а в Търновската община имал статут на градски архитект. Когато започнал първата църква бил на 35 г., а когато подхванал последната, вече бил прехвърлил 70-те. Почти всичките и до днес могат да се видят такива, каквито са били преди 150 години. Колю Фичето строил и контролирал всички големи държавни строежи в Дунавския вилает при управлението на Мидхат паша. През 1835 г. Колю Фичето поел работата на майстор Димитър Софиянлията (обесен в Търново заради участието му във Велчовата завера) по обновлението на Преображенския манастир. Той изградил църквата и камбанарията в православния комплекс.

На следващата година Колю Фичето довършил църквата „Св. Никола” в Търново, тъй като строителят Иван Давдата се разболял. Заради тази работа дряновецът получил майсторска степен. През следващите 37 години Уста Колю Фичето изградил църквите: „Св. Димитър” (1849 г.) в Лясковец; „Св. Никола” (1851 г.) в Дряново; „Св. Троица” (1865-1867 г.) в Свищов;

Кулата-камбанария в Плаковския манастир (1856 г.); Негово дело са черквите във Велико Търново: „Св. Богородица” (1842-1844 г.), разрушена по време на земетресението през 1913 г.; „Св. св. Кирил и Методий” (1860-1861 г.) с ктитор учителя Никола Златарски, баща на големия историк Васил Златарски; „Св. Спас” (1862-1863 г.), „Св.св. Константин и Елена” (1872-1873 г.), осветена от търновския владика Иларион Макариополски;

Уста Колю Фичето е истински професионалист, за когото невъзможни неща не съществуват. В работата си се справя отлично както с градежа на православни храмове, така и на мюсулмански. Той построил Солак джамия в Казанлък, разрушена по-късно, джамиите в Търново и Свищов. През 1865 г. Уста Колю Фичето изгражда чешмата на Соколовския манастир до Габрово.

В построения от него конак в Търново след Освобождението заседава Учредителното събрание, което изработило и приело Търновската конституция.

Къщата с маймунката във Велико Търново;

Ханът на хаджи Николи в центъра на Велико Търново;

Истинската слава майсторът получава заради мостовете. Те са три:
Над река Росица при Севлиево, дълъг 110 м, който издържал три големи наводнения през 1859, 1897 и 1939 г.;

Закритият мост над река Осъм в Ловеч, реставриран след пожар през 1925 г.

Над река Янтра при Бяла, дълъг 276 м и широк 9 м с 14 сводови отвора. По време на пътуването си из българските земи Феликс Каниц бил впечатлен от великолепния мост край Бяла. Той се запознал и с майстора, който според него бил много скромен и не се отличавал по нищо от останалите селяни. В книгата си „Дунавска България и Балканът” пътешественикът пише: “Със своите елементарни знания е създал една постройка, която, като изключим тези в Цариград, може да се нарече най-съвършената нова хидротехническа постройка в Турция и може да прави чест на видни европейски техници... Който разглежда моята скица на моста на Фичоолу при Бяла... ще извика като мене: Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балканите.”
Български историци, архитекти и строители, след като са правили изследване на построените от Уста Колю Фичето сгради и постройки, твърдят, че прочутият майстор притежавал отлични умения и в чертежите, и в пресмятането. В противен случай няма как безупречно да направи строежите, оцелели в продължение на толкова години. Умеел прецизно да изчислява материалите си за строежите, че накрая не му оставал и един излишен гвоздей. Говорел добре гръцки, турски и румънски език. Според легендите той лягал под построените от него мостове, преди да преминат първите хора, за да гарантира сигурността им.
След дълги години, прекарани в постоянна работа, Уста Колю Фичето напуска този свят през 1881 г. в Търново. И днес гробът му се намира там. Българският генерал Иван Фичев е внук на изтъкнатия архитект и строител. Източници: Енциклопедия България, том 7 /1996 Снимки: Личен архив и интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре