Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2011 14:09 - Малко от историята на Англия – част V
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2448 Коментари: 1 Гласове:
3



Робърт Бърнс и неговата любовна лирика    image Робърт Бърнс (1759 – 1796)   http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%81     http://www.novinar.net/news/robart-barns--poetat-vliuben-v-zhenite-i-stiha_Mjg3NDs1Mg==.html       http://www.vbox7.com/play:9893406e   Девойката, която ми постла легло

Робърт Бърнс
По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.
Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
      http://vbox7.com/play:6667f04e       Старата любов  Робърт Бърнс Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов?   За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!     Със тебе пихме от дъха на тия равнини. И с тебе двама към върха вървяхме дълги дни.   Преминахме ний длан във длан реки и планини. И раздели ни океан след тия златни дни.   Но пак сме днес със теб ведно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни.   Налей и чашите не брой. До горе ги пълни. Да пием с тебе, друже мой, за миналите дни.   За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!       Снимки и сайтове: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева




Гласувай:
3
0



1. veselinka - По текст на "Старата любов"
28.04.2011 16:15
Тоника направиха страхотна песен. А стихотворението Финдли навремето Иван Балсамаджиев, светла му памет, често го рецтираше.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3107207
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031