Постинг
28.04.2011 14:09 -
Малко от историята на Англия – част V
Робърт Бърнс и неговата любовна лирика
Робърт Бърнс
(1759 – 1796)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%81
http://www.novinar.net/news/robart-barns--poetat-vliuben-v-zhenite-i-stiha_Mjg3NDs1Mg==.html
http://www.vbox7.com/play:9893406e
Девойката, която ми постла легло
Робърт Бърнс По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз. За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя. Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло. Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела. Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде. С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз. Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.” Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло. Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът. Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз. И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов. Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.” Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен. Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло. http://vbox7.com/play:6667f04e Старата любов Робърт Бърнс Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Със тебе пихме от дъха на тия равнини. И с тебе двама към върха вървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във длан реки и планини. И раздели ни океан след тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни. Налей и чашите не брой. До горе ги пълни. Да пием с тебе, друже мой, за миналите дни. За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Снимки и сайтове: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Робърт Бърнс По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз. За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя. Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло. Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела. Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде. С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз. Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.” Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло. Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът. Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз. И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов. Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.” Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен. Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло. http://vbox7.com/play:6667f04e Старата любов Робърт Бърнс Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Със тебе пихме от дъха на тия равнини. И с тебе двама към върха вървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във длан реки и планини. И раздели ни океан след тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни. Налей и чашите не брой. До горе ги пълни. Да пием с тебе, друже мой, за миналите дни. За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Снимки и сайтове: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela