Минало и бъдеще :: Българският Леонардо да Винчи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.06.2010 09:24 - Българският Леонардо да Винчи - част 2

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 2262 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 18:08

Формирането на революционера и бунтовника в душата на отец Матей става постепенно във времето. Първо той взема участие в легията на Георги Раковски през 1862 г. Скита из Балкана като бунтовник, обхожда манастирите от Ерусалим до Бесарабия, от Белград до Черно море. Навсякъде където е пребивавал се е натъквал на нерадостната съдба на българския поробен народ, на униженията, на които е подложен и всички гонения. Тези гледки го карат да обикне още повече българите и да търси нови начини, по които да бъде в полза за едно бъдещо освобождение. С помощта на книжовно – просветната дейност, която активно развива успява да пробуди народния дух за борба. Укрепва съзнанието, внушава национална гордост и самоуважение. Подканя за борба! Познанството и приятелството между Левски и отец Матей започва през 1862 г. в легацията на Раковски в Белгарад. Остават близки приятели до екзекуцията на Апостола. Отец Матей е важен член на Търновския революционен комитет от 1869 до 1875 г. През 1869 г. двамата с Васил Левски посещават Преображенския манастир, Габрово, Елена, Стара Загора, Пловдив, Чирпан, Сопот, Карлово, Калофер. През пролетта на 1870 г. Левски е в Търново и двамата с отец Матей отсядат в хана на Пано Семерджиев, баща на революционера Иван Панов Семерджиев. Посещават театъра в училището при църквата „Свети Никола”. После отпътуват за Долна Оряховица, Калтинец, Мусина. Минават през Панагюрище, Копривщица и София. Където и да отидат отец Матей винаги носи книги със себе си, подканя за знания и за борба, а Левски основава революционни комитети. Двамата се допълват и са прекрасен тандем. През май 1871 г. пак двамата посещават Дряновски и Мерджански манастири, а в края на октомври 1871 г. в Търново Левски е придружен от Ангел Кънчев и Димитър Общи. Те провеждат събрания в Елена, Лясковец, Горна Оряховица и Търново. Отец Матей ги посреща при Капиновския манастир. Сред съратниците на отец Матей откриваме имената на Бачо Киро и Станчо Христов.

През февруари 1872 г. отец Матей придружава Ангел Кънчев. Заедно посещават селата Горско Сливово, Русаля, Мусина, Бяла черква, Михалци. Там изграждат революционни комитети. През 1872 г. Никола Обретенов донася в Търново 250 устава, пушка, сабя, дрехи, предназначени за Левски, които отец Матей трябвало да занесе в Ловеч. В придружително писмо от 27 юни е записано, че се е справил успешно със задачата. Участието на отец Матей в революционния комитет е с изключително значение. Както казват историците, като сянка той се движи след Левски, прикрива го чрез книжарската дейност, пренася тайната революционна поща, която идва от Букурещ към Търново и обратно, предава я по съответните градове. Пренася оръжие, пари, често сам организира събрания, изгражда революционни комитети. Три седмици след залавянето на Левски, комитетът в Търново изпраща отец Матей със специални писма до Панайот Хитов и Любен Каравелов в Белгард. През 1873 г. отец Матей е упълномощен от революционния комитет в Търново да придружи младия революционер Стефан Стамболов по селата за заздравяване на комитетите. Христо Големия съобщава: „Поведе го отче Матея по местата гдето работехме.” Двамата тръгват на коне „да спохождат комитетите в Северна България и да съживяват угасналите след смъртта на Левски комитети и да образуват нови.” Тук ролята на отец Матей също е голяма, защото благодарение на него Стефан Стамболов е много добре приет от населението в различните населени места. През пролетта на 1875 г. цялата революционна организация се раздвижва, настъпва нов революционен подем. В това време внезапно отец Матей умира от ухобол. Игуменът на Дряновски манастир, отец Пахомий Стоянов разказва, че на пограбението в родното му село се събират много селяни, учители, революционери, свещеници, съратници на отче Матей, дошли специално да се сбогуват с този велик и всеотдаен човек. Прочувствена реч държи младият учител Тодор Лефтеров, който се обръща за последно към покойника с думите: „Отче Матей, къде отиваш, кому ни оставяш?” Насъбралите се от различни възрасти хора силно ридаели и се страхували, че със смъртта на отец Матей ще погине делото, което е започнал и развивал толкова години. Погребението се превърнало в една огромна манифестация, невиждано по мащаб събитие по онова време в Ново село. Източници: Енциклопедия България, том 5 / 1986, стр. 197 Бурмов Александър, Отец Матей Преображенски, материали за биогарфия, сп. Духовна култура, ІХ – ХІІ, 1934г., кн. 156 Маджарова - Чавдарова Огняна, Нови данни за Матей Преобарженски из един новооткрит негов ръкопис от 1853 г., Известия на държавните архиви, кн. 18, С. 1970, с. 163 – 177 Драганова Тодорка, Матеа Петров Преобарженски, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Съюз на научните работници в България, клон В.Търново, 1973г. стр. 263 – 324 Драганова Тодорка, Отец Матей Преображенски, С. 1979 Снимки: От гостуващата изложба на РИМ – Велико Търново в РИМ – Габрово на 09.06.2010 г. – личен архив. Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре