В България има много интересни и уникални места, забележителности, местности дълбоко напоени с духа на великите ни исторически събития.   Един такъв уникален комплекс са манастирите във Великотърновска епархия.             Всеки един от тях е съхранил спомена за славните отминали времена, за смелите герои, които са намирали покрив и укритие в тях. Били са хранилище на българския дух и православната вяра.   Трудно е да се каже кой от тях е по-красив или с по-голяма истроческа стойност. Те всички са различни, уникални и са отвоювали своето безспорно място в българската история.   Докато пътува човек с кола по магистралата Велико Търново за Русе, в един момент от двете страни, навътре в горите изникват два манастира. Единият от ляво, другият от дясно.   И двата са сгушени сред обширна зеленина, под вековни скали, сякаш се отразяват един в друг. Ако някой погледне снимки и на двата манастира, без да знае, че са два различни, ще помисли, че става дума за един и същ. Толкова си приличат, но и толкова се различават. Дали някой нарочно е посторил  двата манастира да бъдат като огледални образи един на друг или това е просто случайност – не се знае. Но това, което днес е реалност – в далечината Патриаршеският манастир „Света Троица” се оглежда в Мъжкия манастир „Свето Преображение” и обратно.

  Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, построен през ХІ век, но днес няма запазени постройки от времето на създаване му – сегашните сгради са построени през 19-ти век. В изграждането на манастирския  комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето.

Манастирът носи името на големия господски празник Преображение, който честваме на 6 август всяка година. На този ден  Иисус Христос се  явил на трима от своите учениците  на планината Тавор (Мат. 17:1-5). „Йоан, Петър и Яков познали, че Източник на светлината и Сам нетварна светлина е Той, нашият Бог, а чрез Него се просветляваме неизказано и ние, чрез нас и цялата твар.”
          Евангелистите описват тази случка (Лук.9:28-36), (Марк 9:1-9).             (Мат.17:1-13): "И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Йакова и Йоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър проговори Иисусу и рече: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един и един за Илия.” Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!”         И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: „Станете и не бойте се!”
        А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.        И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: „Никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите!”          А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.”         Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.”

Манастирът е издигнат  в красивата  скалиста местност  близо до с. Самоводене. Някога светата обител  е била едно от най-важните културни и просветни средища от  времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.

Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския  манастир в Света Гора. През 1360 г., по времето на цар Иван Александър, манастирът получава автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен още като Сарин или Шишманов манастир.



След падането на България под турско робство манастирът  неколкократно е опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.  Векове след това, през 1825 г., светата обител  е изградена отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи. През 1832 г. с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Уста Колю Фичето през 1834 г. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.




  Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., благодарение участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.

   
         В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида, той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.  


        



        От 1858 г. до 1863 г. Уста  Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Изграден е и подземният параклис "Св. Андрей Първозвани". През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква "Благовещение", също  от Уста Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето. Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Строежът й започва майстор Димитър Софиянлията (впоследствие заловен и обесен от османските нашественици заради участието му във Велчовата завера), а е напълно завършена от майстор Кольо Фичето. Тя е с уникална архитектура, на която трудно може да бъде намерен аналог в някой от другите български манастири. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. Интерес предизвиква и майсторската дърворезба от 19-ти векна име “Царските двери”. Монашеските сгради с обширни чардаци, също дело на Уста Кольо Фичето. В тях  отново се откроява възрожденския стил. През 1848 г. Отец Матей приема монашеството в Преображенски манастир.        В Светата обител през 1940 г. е погребан изтъкнатия търновски учител, художник и общественик Димитър Багрилов, който е направил герба на Велико Търново. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница.  


           Днес в светата обител има библиотека и музейна експозиция, в които се съхраняват реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство. Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът днес е действащ, мъжки.   Преди 25 г. пада огромен къс скала и руши част от манастира, но остава непокътната църквата. За тези времена напомнят големите късове скали, които битуват от онези времена в двора на светата обител.Преди да се случи това бедствие в съседство е имало още две по-малки църкви. За съжаление те са унищожени от срутването на скалните  маси. Не само, че никой човек  не е пострадал, но и храмът остава непокътнат. До ден днешен скалата стои там, където я бе спряла Божията десница - на сантиметри от абсидата. Камбанарията и манастирските постройки остават непокътнати. И слава на Бога, защото скалите са щели да унищожат такива безценни стинописи и архитектурата на манастира.

„Видът на скалата  е монументален. Свещен паметник на умиреното творение, осмислено и осветено от Божията премъдрост, за коятоняма случайности, няма тъмни и слепи сили, няма нито безсмислена разруха, нито безсмислен градеж.”, пишат журналисти. „Грохотът е отзвучал. Спомняме си за Свети пророк Илия, който не открил Божието присъствие в бученето на стихиите. Бог му се явил в тихия ветрец. Сега познаваме това явление и във величествения покой на притихналата скала. Тя сега е преобразена...”   Днес монасите се грижат за манастира, вървят усилени ремонтни работи, отглеждат пчели. От кошерите се лее  вкусен чист мед с цвят на кехлибар.

Много интересно подбрано заглавие, което предизвиква любопитството. Много интересно! Прочетох факти, които не съм знаела и съм много доволна!

Снимките са любопитни също!