Поради напикаването, което редовно ми причинява моята охранителна аз неправилно се оплаквам тук от нея. Аз само не вярвам в Бог. Ама, не става. Просто ми е много лошо. Пак се разболях от нещо. И то, докато вече съм много дълго, много болна.
Не знам какво да правя. Сърдя се на хората и не ги разбирам. Имам чувството, че те не знаят за мен! Да, но това ми е много трудно. По-лесно ми е да не вярвам в Бог. И пак се започва!

На Него не му пука за мен, аз здравата се разболях, а мен ме кацат мухи. Нещо повече от побъркване! И то, след като бях осветлена по въпроса с причиняването на сънна болест от насекоми, за да видя колко наистина е по-добра ваксинираността, отколкото да.

Е, какво, имаме ли мъдрост по отношение на бог качество? Не, Ами, тогава, като сте повече, вземете се помолете за мен, аз не мога заради вас да поумнея пред всички! Нали вярвате? Къде остана любовта ви? Колите се, ама не знаете да се молите. Вие не ме заслужавате.

Отмъщавате си и ми вредите, защо-тонвие не знаете да се обичате.

Лишавате света ми от Любо

Знаете ли, че-е много просто, да обвиниш бог, за това, че ваксината е проста? Ама Нед,...! :(

Возможно е да не може да се обяви освобождението на секса от интервенираме. Не, секса не е болест. А, кой е той?
Вижте: https://webcafe/vryava/seksat-s-hefnar-beshe-kato-iznasilvane-izpolzvashe-mehanizmi-za-kontrol.html

Благодаря, граждани, молитвите ми подействаха.
Оставям заглавието настрана и се потягам относно следващото заглавие, което съхранявам в ума си. Възможно е да имам сила, но фонд 1300 години Вера Върса вече не ме слуша. Много сирене и риба има до училищна книжарница Емил Конрад. С дълготрайно-разнообразни заглавия.
Търся да работя олио в свободна професия. Освободете (Го)!
И после, вие, ако имате нужда, ще сте ми на мушката, като Украйна, загубила война от Русия, като... помирение. ТАЗИ своя работа аз бих озаглавила п о М и р и е.

Ако е нисък инч, де(бе)лото зайче. Мисля да го намажа с боя, но отгоре да поставя блажни бои върху произведението ти? Нищо-нищо.:>
Ето тук, за материалите https://www-hobby-shop/za-deca/broderia-za-deca/goblen-orchidea-9601

На Манол, с благодарност за 💸💰 парите
Боля се,
Мазни са ръцете,
И мазно
В алпака
Се кая.

Когато заден е прогреса
Отзад-напред
Се
Колебая.

Да, тъжни,
Витии летящи,
В облаци бездомни,
Непродуктивни
И слова,
Бездомни.

Праг
На вратата,
Де, възкръсва
И - всички Ви
Ще попрекръстя.

Праг
Хомофобен
Аз съм
На вратата,
Където златен бронз
Е за ...

Минаха години.
Нямам ден рожден.
Канеха ни гости,
Нямах имен ден.

Гостите са празни.
Важен нам е гроба.
И от чушки мазни.
Лютеници гвардни.

Мислише, че всички
Навън пращат всичко.
Те си го задържат
Инфлационно пържат.

Вчерашен салама,
А мен ме е гнус.
Малко подапреднаг,
Ръст да види гъз

И грешката.
Какъв е срам,
Та няма табла.
Бележа с Гърция тя с набла,
Но не съм пробвала с бензин.
Из Левски, там и тъй, е син.

Не мога да ми е бриярел,
Аз твърдо вярвам във ръста,
И пиша като неприятел,
И еротична е кръста.

Не можеш/можеш
Да го пишеш,
Заплатата на друг не дам,
Но като храмоосквернител
Се моля на децата в Алманах.

Или метохът
Е потребен.
И нося едни 200
Лева.

Да черпя.
В плат,
Наречен женен,
И на перуката
Отзад
Едно
Краче
На непотребен.

Пораснат и ще обясня.
Тъй пошло
Е да си
Самичка.

И си сама.
Каква
Игличка!

На добрите
Лошо им.
Трябва.
На
Анализата
Литература.

Мирише
На риванол.
Но най- ни
Трябва
Разтвор
За мозък.

И ако Ви/ви трябва, аз съм в музея.

Няма мама да зарежда хубавото време!
Споко, гащи от спокойствие. Дявол да ви вземе.

Можеше да ме обидиш, но не си успяла.
Ако знаеше латински... Би ми завидяла.

Пак обида, пак саксия.
Хубавото време!

Само цвете на прозорец.
Тортата от мене.

Не, не ща, но пак описва
Себе си като мене.

Лошо ли е икономисва,
А не е за тебе. КАБ. въобще

И добротата.
Иска пазарлъци.

Аз, издателство история
И пердета... В Пъти.

Как да повярвам в твоята любов?
Защо я няма първа, ни контрол на Коня.
Все пак защо със цялото си зло не тържествува.
Как доброто може да е вярно?

Сега заставам цял отпред и питам:
Защо му е на злото да ни вижда, пак цели, в слаб 2, до осемдесет?
Защо му е на злото да изчезва, когато най-сетне ни е пак добре?
Доброто не е толкова много, че да се разкаже, но да разкажеш злото бива: с нас е Бог.

Зло много, Бог -- Един.
Чудесен разказ.
Толкова много зло
И с него, има Бог.

Да се разкаже с Него не ни бива.
Но аз ще ви кажа в какво ни бива още по-малко;
Не разказваме, че в злото Няма Бог.
Няма.

Толкова малко сме добри, че не разказваме.
Как да повярвам в зъл човек, в новопострадали.
А злото откъде идва! Не благодарим след страшното
Комуто трябва. Затова ли идваме!

За да си отидем. За да полудеем. И да търсим храна, която не сме спечелили.
Насилникът винаги е по-добър от своята жертва.
Жертвата винаги е по-нещастна от своя насилник.
Насилниците, той, или те, винаги лъжат жертвата, че те или той са нейни жертви.

Затова ли идваме -- за да видим Бога? Е, аз все по-рядко идвам.
Направете си изводите. Разкажете си приказките. Бъдете Богоподобни.
В ненавременните си действия. «обожавам те». Изяжте Една кофичка пясък.
Сега, Ти ми даваш сватба, но нея я няма. Откъде да подхвана края ѝ, за да стигна до Теб, така че да си съществуващ, или така че да си добър, питам Те, и Те питам, защо ми отне старата любов. СЕГА къде е въпросителната. Може би Ти трябва да си потърсиш авторските права за туй- или -онуй интервю на гроба ми.

Гроб, още една даденост. Мечтая да умра, но защо ти ме обичаш? Откъде да го подхвана, за да можеш? А старата любов не беше такава. Толкова много години
Без да спра и да си пожелая да имам любов, хляб и светлина в тоалетната,
Тази даденост, която, когато я няма, Ти благодаря за леглото, в което лежа
И, разбира се, аз съм виновна, за всичко, което го няма, защото не Ти благодарих.

А как да посочиш виновен Бог, ако Го няма.
Дали можеш да отмахнеш от Него вин

А как да посочиш виновен Бог, ако Го няма.
Дали можеш да отмахнеш от Него вината, че преди не си ходил на служба,
Там, където Го обвиняват с хвалбите, с които ни хранят, за Него и обвиняват с Молбите, с Които Го молят, да ни подаде.
Дали сме намерени в грях, ако не сме ходили били на служба,
Или сме намерени в благодат, изповядани, но неплатили Изповедта, опръскани с екскрементални хули, в собственишката тоалетна, защото тя не е същата, заветната, а светците са същите, заветните, и те, тези, обливат в твоите лайна, разказват ти те.
Разказват, в ужаса ти, че са слезли от стената, но не са, че са медицинска сестра и цигански барон, а аз не напускам тялото си, моят враг, моят минал източник на наслада и сподвижник.

Ще имам да почакам за това, което искам да кажа, нали!...
Източникът на моите лайна и легло.
Може и да не дочакам, но помагайте, да видя, помощ няма да видя.
Аз съм тук и затова ти ме обичаш. А Бог обича мен и затова Го няма.

Влюбих се по произход.
Влюбих и в един народ.
Зима, време се мина,
Влюбих в мен се пък смъртта.

Ах, защо съм толкоз млада!
Ах, защо съм толкоз стара.
Млада, женени жени,
Старост, нося от пазара.

Ех, как кръстът ме боли!
Ех, как безответно мъкнах.
Сега няма и пари,
С повече венчаха с Църква!

Ох, да кажа, как измих,
Ох, с парализа застанах!
Богу как благодаря, щом работата ме остави,
Щом Бог парализата ми остана.

Ух, обикнал си ме, а! А не можеше чудесно,
Ух, да стане със Кирѝл. Със Методий бѝло - лесно.
Казвам, ти, какво разбра? Казваш: има правила.

Да се чукам у глава!
Няма ми я любовта.
В сребросмърт ми провървя!
Старостта, не -- промълвя.

Няма, има я едва.
Няма да се отклоня.
Чакам я за през деня.
Не излизам през нощтта. !

Ъх, -скам си го!
Ъх, - вървя!
Пред на дявола цевта.
Гледам вътре, точка

Милна. Еволют конусовидна.

Тука туй не съществува! Преподобица, налудна.
Да, (О, да,) разбирам при това,
Пре- е само и така.
И ...така.

#Любя дух, какво ли време, други дяволът да вземе.
Не се вярва и това. Мишки пъхаш ли в цевта?

Супа -- български опашки.
Той изнудва мен по мажки.

Приключи я таз война.
Хайде, аз не обвинявам.

Сватбата си ще раздавам.
Ще ме чекнат в транспорта!

Що, остана ми, така.
Бог остави ме сама.

Здрасти!
Много време мина, откакто ми предложиха да чистя в община Изток. Единственото ми провинение е, че не взех на вересия от супермаркет Фантастико. Те ме караха да чета онзи лепкав афиш върху вратата им, а после, като го снимах, бяха забранили.
С най-голямо съжаление си признавам, че откраднах от глад, а не от липса на възможности, както стана с оня мързел, дето почна да краде таблет, все едно всичките му пари 💸💰 отиват за вино. И се моли. Аз бях гладна, но имаше работа.
Затова им казвам на ония от общината, няма да се регистрирам безработна, имате видеоконтрол!
Или нищо да не зная? Примерно, колко 💸💰 пари съм откраднала.
Защото мога и да фалшифицирам документи!
Толкова се бавите, че накрая аз ще го подпиша! Проблем.