Блогът на missana :: НА ВРЕМЕТО ВЪВ ВТРЕНЧЕНИЯ ПИР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.10.2023 03:13 - НА ВРЕМЕТО ВЪВ ВТРЕНЧЕНИЯ ПИР

Автор: missana Категория: Поезия

Прочетен: 776 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 20.10.2023 14:23

Когато падне здрачът се завръщам
в пристанищата светли на греха.
Не се разкайвам, за да бъда същият.
Низвергнах праведника, който бях.

Защото сладостта горчи греховно,
а прекален светец и богу не е драг.
Но не понасям строгата черковност
на поглед вял маскирал се на благ.

Жените влюбвали се в мен забравих,
щом срещнах най-великата любов.
Тя дойде от потайните дъбрави,
за трайно щастие и порив нов.

А после с ангелския лик се вгледа
до дъното на моята душа.
В пътека лунна бавно ме поведе,
загърната със синкав звезден шал.

Вървяхме омагьосани в безкрая
през центъра на свята тишина,
обгърнати от девствена омая,
умити от неземна светлина.

Два лебеда докоснали се с шии
сред храма на гальовния всемир.
От цветето на вечността роса отпили,
на времето във втренчения пир.

Нагоре