Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2011 13:37 - ФОКЕР
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2361 Коментари: 1 Гласове:
4



ФОКЕР Емилиян Станев   Оттогава Куцар започна да го води на лов през ден. Бяха настъпили безветрени и тихи дни. Високи облаци покриваха небето. Зажаднялата за дъжд земя бе напукана и топла. Пожълтелите кукурузи остро шумяха, тревата по слоговете отдавна посивя. Полето изглеждаше смълчано – уморената от лятото земя дремеше под сивата пелена на облаците, които я пазеха от слънцето. Заешката миризма едва се усещаше. След една седмица заваля първият есенен дъжд.  Над града заквичаха отлитащите към юг чапли. Облаците слязоха ниско и мъглите запълзяха по околните хълмове. Земята миришеше на кал.  В стърнищата се вдигаха тежки падпъдъци; ята гургулици, дошли от север, излитаха от мокрите кукурузи и се криеха в клоните на дивите круши. Развеселени от влагата и дъха на калната земя, гарваните се носеха над полето и грачеха. Сега зайците се намираха по-леко. Султанка и Фокер ги гонеха през целия ден. На обед господарите им ги нахранваха, връзваха ги да починат, а към два часа отново ги пущаха. Постепенно Фокер започна да открива хитростите, с които майка му си служеше при гоненето. Понякога тя тичаше без да лае. Фокер я следваше учуден. Като не лаеше тя и той млъкваше. Беше забелязал, че в такива случаи заешката миризма е слаба; заекът, взел преднина, беше отбягнал далеч.  Султанка мълчеше, докато успокоеното животно легнеше в някой храст. Тогава отново го вдигаше и го гонеше близо пред себе си. По този начин не му позволяваше да скрие следите си. Фокер смътно разбираше това.  Всеки ден неговият нос му показваше някоя тайна в един свят,  който се откриваше чрез миризмите. Но той беше неопитен и се луташе в тоя чуден свят като замаян. Понякога лягаше изморен край Куцар и се отказваше да гони. Господарят му хвърляше по него буца пръст или го заплашваше с някоя тояга. Често пъти подушваше миризмата на ято яребици, на таралеж, на пор или на лисица. Тръгваше по следата, ала скоро се объркваше. Следите на дивеча се проследяваха мъчно. Миризмата им нямаше една и съща сила. Тя се менеше според животното и според мястото, на което то беше стъпило.  Ала най-непостоянна беше следата на зайците. Дори Султанка се въртеше на едно и също място с часове и от гняв започваше да лае без нужда. Фокер се съсипваше край нея.     Той клякаше и очудено гледаше как се щура. Но това се случваше рядко, когато заекът беше вече гонен. Иначе Султанка ги намираше, без да следва дирята им. Тя знаеше, че това е безполезна работа, насочваше се право към някой слог или към някоя долчинка, където заекът се беше скрил, и отведнъж го вдигаше. Като разчиташе на майка си, Фокер чакаше тя да вдигне. Но понякога Султанка изкарваше заека и тъй бързо се отдалечаваше, че Фокер не можеше да я догони и лаеше нахалост, колкото да се каже, че  и той взема участие в лова. Тогава Куцар му се сърдеше. Един ден той го върза и през цялото време на лова не го пусна от синджира. А следния път го заведе сам.  Фокер се лута насам-натам по заешките дири. Господарят му го насочваше към местата, където предполагаше, че лежи заек, и много пъти отгатваше правилно. Фокер започна да го слуша. Ала понякога и Куцар се мамеше. Той не знаеше много неща, които Фокер вече започваше да разбира. Докато кукурузите бяха небрани, Фокер намираше из нивите някое зайче и криво-ляво го гонеше, докато зайчето излизише навън и Куцар го убиваше. Но щом полето оголя, ловът започна в гората. Тук работата не стоеше така. Заекът бягаше далеч  и като хванеше някой каменист път, ловко завличаше следите си. Краката на Фокер се подбиваха по камъните, в лапите му се набождаха тръни, очите му се  зачервяваха и предметите започваха да се губят пред погледа му. Само страстта, която беше наследил в кръвта си, го караше да не усеща болките. Но вкъщи започваше да скимти. Куцар мажеше краката му с масло и ги топеше в една паничка с газ. Дните на почивка бяха за Фокер същински кошмари.  Той не можеше да спи без да сънува. В замаяното му съзнание се появяваха мирисови халюцинации. Той виждаше пред себе си смътния образ на заек и по умореното му измършавяло тяло минаваха тръпки. Светът наоколо  не събуждаше в него интерес. В тия дни само храната го радваше. След два – три дни, когато си отпочиваше, отново ставаше весел, сякаш бе оздравял от тежка болест. Сега знаеше кога Куцар ще го води на лов. Достатъчно бе да види господаря си, че чисти ботушите си или преглежда пушката, за да нададе нетърпелив лай. Нито гъските, нито котето го интерисуваха вече. Беше на осем месеца, ала изглеждаше като възрастно гонче. След всеки лов очите му кръвясваха, джуките му се надуваха. Вените по бузите му се изпълваха с кръв и правеха главата му уморена и стара. Той измършавя, стана сериозен и замислен. Не го блазнеше сега и улицата. Чувствата му към Куцар се промениха напълно. Фокер го обичаше без да се бои от него, както се боеше по-рано. Той го слушаше и изпълняваше заповедите му не само, защото можеше да бъде наказан, но защото в отношенията на двамата имаше нещо другарско.  Те бяха свързани по между си с лова като с тайна, в която никой друг от семейството на Куцар   не беше посветен. Миризмата на дърводелеца го караше да помахва дружелюбно опашка. Фокер я познаваше между всички други миризми. И когато загубеше Куцар, търсеше го по следите и с жално скимуцане се хвърляше по него. Веднъж, когато беше се увлякъл да гони до късна вечер, Куцар го остави и си тръгна. От бялото шосе, огряно от слабата месечина, той чуваше лая на Фокер да глъхне из тъмните заспали  гори.  Спираше се от време на време и надуваше своя ловджийски рог, но Фокер не идваше. Лаят му замираше като въздишка из някой дол, ту екваше по осветената от месечината поляна на някой връх.   Едва, когато Куцар гръмна, Фокер разбра, че господарят му си беше тръгнал. Дълго време той ви по поляните, където го беше виждал през деня. Най-сетне хвана следите му. А когато го застигна по шосето, от радост скочи на гърдите му. От тая есенна вечер неговата привързаност стана още по-силна. Постепенно беше научил много неща от чудния свят на дивеча. Знаеше пътечките, по които зайците бяха минавали през нощта; доловете, където се криеха. Но все пак не беше виждал всички диви животни, които се въдеха в големите широколистни гори, далеч от града. Куцар още не го беше водил там. Можеше да се каже, че освен зайците не бе гонил нищо друго. Освен тях и катериците, не беше виждал нито сърните, нито сивите лисици въглищарки, нито язовците, нито пък дивите котки, които се срещаха в гъстите гори из клисурата.

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева



Гласувай:
4



1. veselinka - Много интересен текст
01.06.2011 14:06
Прилича малко на Йовковите разкази от поредицата "Ако можеха да говорят". Много ми беше приятно да го прочта. Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665520
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031