Постинг
12.02.2011 17:22 -
Утре почитаме преподобен Мартиниан, преподобна Зоя и Фотиния (Светлана) Палестинска
Преподобният Мартиниан вече 18 години живеел в пустинята близо да град Кесария Палестинска, където извършвал духовен подвиг и живял в безмълвие 25 години. Бил надарен с благодатния дар да изцерява болести.
Преподобният Мартиниан бил подложен на различни изкушения от Лукавия. Един ден жена-блудница се уговорила с развратници да съблазнят Свети Мартиниан, прочул се с добродетелния начин на живот, който водил. Блудницата се явила при него и помолила да я подслони през нощта. Светецът я подслонил, тъй като времето било дъждовно. Но лукавата жена се преоблякла с други дрехи и започнала да съблазнява подвижника. Тогава светецът излязъл от килията, която обитавал, запалил клада и започнал да ходи с боси крака по парещите въглени. Както обикалял по жаравата, той си говорел: „Трудно ти е, Мартиниан, да изтърпиш този временен огън, а как ще успееш да понесеш вечния огън, който е приготвил за теб дяволът?”
Блудницата била поразена от зрелището, на което станала свидетел, разкаяла се и поискала светеца да я наставлява по пътя на спасението. По препоръка на Максимиан тя се отправила към Витлеем в манастира на Свети Павел, където в строг пост живяла 12 години да своята блажена кончина. Жената се казвала Зоя.
След като се излекувал от изгарянето, Свети Мартиниан се заселил на един необитаем скалист остров и живял под открито небе няколко години. Единствената храна, с която можел да се храни получавал от един моряк, а преподобният Мартиниан плетял кошници и му ги давал. Веднъж, по време на силна буря, един кораб се разбил и на острова, на който жевеел Свети Мартиниан, вълните изхвърлили на брега върху отломки от кароба девицата Фотиния. Свети Мартитиан й помогнал да се изкачи на острова. „Остани тук, - й казал, - има вода и хляб. След два масеца на острова ще дойде един моряк.” Свети Мартиниан навлязъл във водата и заплувал. Два делфина го отнесли към сушата. От тогава блаженния Мартиниан започнал да живее като странник. И така в продължение на 2 години обикалял по света. Стигнал в Атина, но Свети Мартиниан се разболял и почувствал, че края му наближава. Влязъл в храма, легнал на пода, повикал епископа и го помолил да погребе тялото му. Това станало около 422 година.
Блажената девица Фотиния останала да живее на острова в уединение 6 години, след това предала душата си на Бога. Морякът, който идвал от време на време на острова, за да й носи храна, установил кончината на Света Фотиния. Той пренесъл тялото на блажената в Кесария Палестинска, където било погребано с почести от епископа и клира. Паметта на преподобните Зоя и Фотиния се чества в един и същи ден – 13 февруари.
Източници: Православие.RU Превод от руски език: Елена Колева Икони: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
След като се излекувал от изгарянето, Свети Мартиниан се заселил на един необитаем скалист остров и живял под открито небе няколко години. Единствената храна, с която можел да се храни получавал от един моряк, а преподобният Мартиниан плетял кошници и му ги давал. Веднъж, по време на силна буря, един кораб се разбил и на острова, на който жевеел Свети Мартиниан, вълните изхвърлили на брега върху отломки от кароба девицата Фотиния. Свети Мартитиан й помогнал да се изкачи на острова. „Остани тук, - й казал, - има вода и хляб. След два масеца на острова ще дойде един моряк.” Свети Мартиниан навлязъл във водата и заплувал. Два делфина го отнесли към сушата. От тогава блаженния Мартиниан започнал да живее като странник. И така в продължение на 2 години обикалял по света. Стигнал в Атина, но Свети Мартиниан се разболял и почувствал, че края му наближава. Влязъл в храма, легнал на пода, повикал епископа и го помолил да погребе тялото му. Това станало около 422 година.
Блажената девица Фотиния останала да живее на острова в уединение 6 години, след това предала душата си на Бога. Морякът, който идвал от време на време на острова, за да й носи храна, установил кончината на Света Фотиния. Той пренесъл тялото на блажената в Кесария Палестинска, където било погребано с почести от епископа и клира. Паметта на преподобните Зоя и Фотиния се чества в един и същи ден – 13 февруари.
Източници: Православие.RU Превод от руски език: Елена Колева Икони: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Душата ми е поле от слънчогледи...
Как Извънземните спряха отведнъж пръскан...
Чували ли сте за проф. Стефан Маринов? о...
Как Извънземните спряха отведнъж пръскан...
Чували ли сте за проф. Стефан Маринов? о...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela