Постинг
29.01.2011 17:48 -
Утре честваме Свети благоверни цар Петър І Български
Св. благоверни цар Петър Български (927-969) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя Св. цар Борис-Михаил.
Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие, на който починал на 30 януари 969 г. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.
От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочестив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник Св. Павел Латърски.
Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонскиЗографски манастир „Св.вмч Георги” и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.
От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченициот същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и пр.
През 2009 се навършиха 1040 г. от кончината на цар Петър І. http://vbox7.com/play:6764710f
Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, София, 1991 Клип: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие, на който починал на 30 януари 969 г. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.
От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочестив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник Св. Павел Латърски.
Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонскиЗографски манастир „Св.вмч Георги” и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.
От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченициот същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и пр.
През 2009 се навършиха 1040 г. от кончината на цар Петър І. http://vbox7.com/play:6764710f
Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, София, 1991 Клип: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
