Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век. Създава школа от млади библиографски работници. Негово златно правило е "Нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка." В предговорите към своите трудове Никола Михов отбелязва: "Всяка книга и свяка статия е видена и подробно описана от мене." Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци.



  Акад. Никола Василев Михов е роден на 06 март 1877 г. в Габрово. Учи в Падалско училище в родния си град. Завършва Априловска гимназия /1895/. През периода 1895 - 1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Там създава първото учителско дружество и вечерното училище.

През есента на 1897 г. се записва в Историко - филологическия факултет на Женевски университет. Там се запознава с изкуството във всичките му форми, а благодарение на своя брат Михаил /докато пребивава в Женева/ му разкрива красотата на природата и художественото творчество.

От 1898 г. следва биология и социология в Брюкселски университет и се дипломира с докторат на тема "История на статистиката" през 1900 г. Завръща се в България и една година учителства във Велико  Търново. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери.

През периода 1903-1905 г. става учител по френски език в Априловска гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според Никола Михов, при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо значение на граматиката, а главна роля да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. "Той пееше езика - казва Стефан Стойчев.- Беше строг, но всички го обичахме много."

Пред гимназисти от горните класове Михов изнася лекции по политикономия.

През 1904-1905 г. работи като подпредседател на читалище "Априлов-Палаузов". Там държи сказки в неделните общообразователни курсове.

Става един от инциаторите за възстановяване на Градското музикално дружество "Струна", което започва да работи под името "Емануил Манолов". Никола Михов става негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека Никола Михов попада на библиография за историята на Турция и България, която по неговите думи изиграва решителна роля в живота му и предопределя по-нататъчната му дейност.

През 1905 г. е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София. През 1908 г. - за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен /1911/ Никола Михов пише статия в негова защита и подава оставка.

Участва във войните /1912-1918/ като офицер. През 1918 г. постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста Директор на Народната библиотека в София, за който е издаден указ /1923/, и с помощта на камарата, която одобрява плана му да бъде изработен архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

В продължение на 12 г. Никола Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие, му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници, периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях. Събира данни за икономиката, демографската и културната история на България до Освобождението /1878/ и за историята на Турция.

По същото това време активно общува с българските студенти там, запознава ги с европейските културни забележителности. Габровският лекар д-р Иван Иванов разказва в свои спомени как "чичо Кольо" бил гид на група българи по парижките музеи и ги ограмотявал по изобразително, театрално и музикално изкуство.

От 1938 до 1957 г. е преподавател във Висш финансово-стопански институт в Свищов /днес Стопанска академия "Д.А.Ценов"/.

Бюст-паметник на акад. Никола Михов е поставен в центъра на Габрово. Барелеф на акад. Никола Михов е  му в Драганово през 1977 г. Библиотеката на  СА „Д.А. Ценов” – Свищов носи неговото име. Източници: Енциклопедия "България", т. 4 / 1984, с.307 Енциклопедия "Априловски свод", С. 2009г, с.333-334 Снимка: Интернет

съм, че поспрях...Поздрав
Валя

с Едвин Сугарев е удивителна, но е доста по-неизвестен от него.
А колко ли още стотици като него са неизвестни дори на съвременния "интелектуален елит" на България.
Как тогава да следват примерите им като БУДИТЕЛИ ....?

Поздравления, че пишете за хора, които са значими, но малко популярни, за да ги направите по-известни!

Заслугите на акад. Михов са безспорни!

Не знаех, но вече зная! Мерси!

И на Вас, които ни ограмотявате напълно безплатно, защото всичките тези статии искат много знания и време да бъдат така изчерпателни! Благодарности!

Какво да кажа - имаме изключителни личности, за които не се пише. Позновот ги само професионално обвързаните хора. А пресата е пълна с глупости - или за някакви жалки простаци или да оплюят свестните хора.

Похвално е, че сте се сетили!