Постинг
18.10.2010 10:40 -
Днес Светата православна църква почита българската светица Злата Мъгленска
Св. Злата Мъгленска живяла във втората полози на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия.
Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господа била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
Млад турчин се прехласнал по хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден Злата отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и с помощта на своите авери я отвел у дома си.
Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако откаже да стори приеме неговата вяра.
Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и отговорила: - Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мохамеданския рай, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за турчина.
Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.
Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали Злата и близките й с мъчения и смърт, ако не изпълни желанието на младия турчин.
Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.
- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрай решително заявила:
- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри – жените и мъжете мъченици!
Турците разбрали, че девицата не ще склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат с мъчения.
В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
Подпомогната благодатно от Господа, Светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.
И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.
Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове. Така като злато прочистена в огъня на страданията, Света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година. Честито на именниците Златка и Златко!
Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С.1991 Монахиня Валентина Друмева, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, ч. І – 2003 г., издава Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора Атон
Снимки: Интернет
Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господа била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
Млад турчин се прехласнал по хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден Злата отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и с помощта на своите авери я отвел у дома си.
Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако откаже да стори приеме неговата вяра.
Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и отговорила: - Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мохамеданския рай, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за турчина.
Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.
Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали Злата и близките й с мъчения и смърт, ако не изпълни желанието на младия турчин.
Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.
- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрай решително заявила:
- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри – жените и мъжете мъченици!
Турците разбрали, че девицата не ще склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат с мъчения.
В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
Подпомогната благодатно от Господа, Светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.
И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.
Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове. Така като злато прочистена в огъня на страданията, Света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година. Честито на именниците Златка и Златко!
Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С.1991 Монахиня Валентина Друмева, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, ч. І – 2003 г., издава Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора Атон
Снимки: Интернет
Днес Светата православна църква почита б...
Покана за участие в Църква без граници
Заблудите на съботянството (и неделничес...
Покана за участие в Църква без граници
Заблудите на съботянството (и неделничес...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela