Минало и бъдеще :: Утре е голям християнски празник – Света преподобна Петка Параскева Търновска и Българска (Петк...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.10.2010 13:21 - Утре е голям християнски празник – Света преподобна Петка Параскева Търновска и Българска (Петковден)

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 4442 Коментари: 1 Гласове:

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка отраснала и живяла във висока и богато уредена къща, но била възпитана в християнските ценности и добродетели. От малка проявявала завидно ученолюбие и склонност към размишления за света и величието на Бога.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" (Марк 8:34). Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите: - Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама вкъщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал: - Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа. Зарадвала се Света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения. Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на Света Богородица.

Света Богородица Влахернска
Завърнала се в Епиват, но не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.
Изминали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.
Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно и отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близките жители да погребат тялото на нещестния човек.

Благочестиви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:
- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.

Тогава и дивната царица казала на смутения Георги: - Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моята родина е Епиват, гдето вие живеете. В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли". При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), през 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в специално построяния за тях храм "Преподобна Петка" на Царевец.

В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. През 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия. В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите в Цариград. Влашкият воевода Ио Василий Воевод пожелал да ги откупи. В замяна изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния. Мощите на преподобна Петка Българска почиват и досега там, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Мощите на Света Петка в гр. Яш

Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.

Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал двеста години по-късно и Св. патриарх Евтимий Търновски под името „Пространно житие на св. Петка Търновска”, определено като най-вдъхновеното житие на светицата.

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята Св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със Св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден. През есента на 2009 г. из няколко града в България гостува изложба на Регионален исторически музей Видин, посветена на Света Петка. Експозицията представи 26 композиции, които съдържат фотографии, рисунки, литографии и текстове от житието на светицата- покровителка на Габрово.

По същото време беше направена експозиция, посветена на Света Петка и в Регионална библиотека „Априлов- Палаузов” – Габрово.

Света Петка в народните вярвания

Народът отбелязва този ден като начало на зимните презници. Правят се лични служби и курбани за здраве и плодородие. В някои части на страната се приготвя общоселски курбан.

Зимата е времето, през което са вдигали сватби, защото работата значително намалява. На Петковден се виели хора и родителите оглеждали младите, за да разберат има ли подходящи партьори за техните незадомени моми и ергени.

В дните около празника чорбаджиите се приготвят за разплащане с ратаите, овчарите и чираците, които са работили при тях през цялото лято. Освобождават мързеливите и неспособните. Търсят нови, по-оправни работници.

В някои райони Петковден е само женски празник. Жените приготвят питки, намазани с мед и ги наричат на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан. Това се прави на високо място или край извор с целебна вода, посочон от светицата. Свещеникът освещава курбана и празникът започва.

Източници: Пространно житие на св. Петка Търновска” от Свети патриарх Евтимий, Житиеписни творби 1986 г.,с. 192–193 Жития на светиите, Синодално издателство, С.1991 Монахиня Валентина Друмева,Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, Света Гора Атон. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, ч. І – 2003 г. Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК Християнин, С. 2002

Снимки: Интернет и личен архив

Нагоре