Постинг
06.12.2012 08:16 -
Традициите на Никулден
Честито на всички именници Николай (от гр. Победител на народите), Никола, Нико, Кольо, Колчо, Николина
На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство. Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал. В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни – Германия, Австрия, Швейцария, също в Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на 5 срещу 6 декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа. На този ден се слага край на есенния риболов. Уловът се принася в жертва на Свети Николай и рибарите още на брега изяждат първата уловена риба, останалата отнасят вкъщи. На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето. Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито – все постни ястия, защото Коледните пости не са приключили. След като трапезата се прикади с тамян, домакинята (домакинът) вдига питата над главата си и я разчупва. Половината се прибира, а другата половина се оставя на трапезата. Всеки загрелва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и се нарича: „На такава височина да порасне житото догодина!” После се вдигат чашите с вино и се нарича: „Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!” Поверие: Кост от главата на рибата се запазва за лечение или се заравя под прага, за да пази дома от злосторници. С никулденска рибя кост знахарите лекували децата от заушка. Майките зашивали кост в дрехата на новороденото, за да го пази от лоши очи. На този ден не се работи нито къщна (работа пране, чистене, шиене), нито работа навън (на двора, в плевнята, в обора). Трапезата не се вдига през целия ден. Канят се гости, раздава се храна, за спасение от беди през годината. От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас. Ето накои рецепти за приготвяне на шаран: http://bgkulinar.net/recepti.php?id=1393 http://kitchenbg.com/forum/viewtopic.php?t=280 http://www.gotvetesmen.com/forum/index.php/topic,881.0.html Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дяков, Народният календар – празници и вярвания на българите, Анубис, С.1993
На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство. Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал. В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни – Германия, Австрия, Швейцария, също в Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на 5 срещу 6 декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа. На този ден се слага край на есенния риболов. Уловът се принася в жертва на Свети Николай и рибарите още на брега изяждат първата уловена риба, останалата отнасят вкъщи. На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето. Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито – все постни ястия, защото Коледните пости не са приключили. След като трапезата се прикади с тамян, домакинята (домакинът) вдига питата над главата си и я разчупва. Половината се прибира, а другата половина се оставя на трапезата. Всеки загрелва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и се нарича: „На такава височина да порасне житото догодина!” После се вдигат чашите с вино и се нарича: „Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!” Поверие: Кост от главата на рибата се запазва за лечение или се заравя под прага, за да пази дома от злосторници. С никулденска рибя кост знахарите лекували децата от заушка. Майките зашивали кост в дрехата на новороденото, за да го пази от лоши очи. На този ден не се работи нито къщна (работа пране, чистене, шиене), нито работа навън (на двора, в плевнята, в обора). Трапезата не се вдига през целия ден. Канят се гости, раздава се храна, за спасение от беди през годината. От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас. Ето накои рецепти за приготвяне на шаран: http://bgkulinar.net/recepti.php?id=1393 http://kitchenbg.com/forum/viewtopic.php?t=280 http://www.gotvetesmen.com/forum/index.php/topic,881.0.html Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дяков, Народният календар – празници и вярвания на българите, Анубис, С.1993
Мощи на Свети Николай Чудотворец
СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ
СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ от Александър Б...
СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ
СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ от Александър Б...
История на Волжка България (13 - 15 век....
24.10.2023 - Загубите на НАТО в Украйна ...
Академик?! Това вече звучи като звучна п...
24.10.2023 - Загубите на НАТО в Украйна ...
Академик?! Това вече звучи като звучна п...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata