Минало и бъдеще :: Днес почитаме Св. вмч. Димитър Солунски Чудотворец и Мироточиви и чудотворните му мощи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.10.2012 11:37 - Днес почитаме Св. вмч. Димитър Солунски Чудотворец и Мироточиви и чудотворните му мощи

Автор: elika Категория: Хоби

Прочетен: 2734 Коментари: 0 Гласове:

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е роден през ІІІ век в град Солун. Баща му бил управител на града. Една от стаите на своя богат дом превърнал в място за молитви. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на Пресвета Богородица. Там той отивал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога. Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.

Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани. Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа. С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия. Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра. Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт. Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.

Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца: - Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!

В тъмницата Св. Димитрий не преставал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов ъкм Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:
- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен! Димитрий отговорил: - Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!

В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните. В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при Св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.

Св. Димитрий го прекръстил и му казал: - Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!

Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал: - Боже Димитриев, помилвай ме!

В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена. Като узнал, че Св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел и го убили. В същия ден станал голям и страшен земетръс. Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали. Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.

Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на Св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, Св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

Днес мощите на Cв. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

Името на Св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

Мощите на Свети Димитър

Култът към Свети Димитър

Най-рано култът към Св. Димитър е установен в Солун през V век. Св. великомъченик Димитър много пъти спасявал град Солун от вражески нападения. Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония.Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството През ХІІІ век благоволението на Свети Димитър си присвояват и българите. Братята Асен и Петър оповестяват, че в Търново се е появила икона на Свети Димитър, който изоставил Солун и се явил в защита на българите. Асеневци го обявили за свой духовен закрилник.

Братята Асен и Петър

През ХІ век култът към Свети Димитър се появява и при русите, които построяват манастир на негово име, а княз Всеволод ІІІ го обявява за свой покровител.

Княз Всеволод ІІІ

Апостол Филип, Св. Теодор и Св. Димитър

Димитрий Солунский, Мартирий Зеленецкий и Иоанн Златоуст Според народните вярвания Димитровден е празникът, който е свързан с прелома - прехода към зимата. Свети Димитър като покровител на зимата, студа и снега. Язди червен кон, разтърсва дълга бяла брада, от която се посипва първият сняг. Като предвестник на мрака – дългите зимни нощи, Свети Димитър се свързва и с мъртвите. В някои райони от страната, в съботата преди Димитровден се ходи на гробища, почестват се гробовите, преливат се с вино и са раздават хляб и жито „за бог да прости”. На Димитровден приключва наемането на овчари, говедари и ратаи за работа през следващата година (от Гергьовден до Димитровден). Денят след Димитровден е обявен за разпус. Тогава се наемат чираци и ратаи за зимния период, през който заплащането било по-ниско, т. като поради студа и снега имало много неработни дни. Тогава животните не се извеждат в полето, а си остават в кошарите.

Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, София, 1991 Православие.RU Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дяков, Народният календар – празници и вярвания на българите. „Анубис” 1993 Икони: Интернет