Постинг
28.08.2012 21:55 -
Празникът Секновение
В народните вярвания 29 август се нарича Секновение. Думата произлиза от глагола секвам, спирам, прекратявам. В случая става дума за наближаващия край на лятото.
Някои филолози обясняват Секновение с глагола сека, понеже денят и нощта се изравняват – секат се.
Теолозите свързват думата с отсичане главата на Йоан Кръстител. Затова на този ден не се яде храна в червен цвят. Червеният цвят се свърза с невинната кръв на Св. Йоат Кръстител пролята заради неговия висок морал и коварството на Иродиада, която подучила своята дъщеря Саломе да поиска от цар Ирод главата на Йоан на поднос, понеже той ги критикувал за ниския морал на живот.
На 29 август се спазва строг пост и не се работи домакинска работа - плетене, шиене, чистене и други.
На този ден се прекъсва връзката на човека с откритите води – морета, реки, езера, вирове и потоци. Къпането в тях не е желателно. Водата не притежава онази лековита сила както от времето между Гергьовден и Еньовден до края на август. Нещо повече водата секва човек – прерязва го, пресича го – разболява го. След този ден змиите и гущерите се прибират в зимните си леговища – това е знак за промяна във времето. Според народните вярвания самият ден е лош – не него не се работи и не се започва никаква нова работа. Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С.2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Най-българските празници, 2011 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева © Copyright 2011 All Rights Reserved
На 29 август се спазва строг пост и не се работи домакинска работа - плетене, шиене, чистене и други.
На този ден се прекъсва връзката на човека с откритите води – морета, реки, езера, вирове и потоци. Къпането в тях не е желателно. Водата не притежава онази лековита сила както от времето между Гергьовден и Еньовден до края на август. Нещо повече водата секва човек – прерязва го, пресича го – разболява го. След този ден змиите и гущерите се прибират в зимните си леговища – това е знак за промяна във времето. Според народните вярвания самият ден е лош – не него не се работи и не се започва никаква нова работа. Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С.2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Най-българските празници, 2011 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева © Copyright 2011 All Rights Reserved
Тагове:
Света Марина в народните вярвания
Илинден в народните традиции и обичаи
Рождество на Пресвета Богородица в народ...
Илинден в народните традиции и обичаи
Рождество на Пресвета Богородица в народ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1