Постинг
24.05.2012 07:56 -
Спасовден в народните обичаи
Честито на всички с името
Спас (от гръцки спасител), Спаса, Спаска, Спасен, Спасена, Спасич, Спасия, Спасун, Спасуна, Спасимир, Спасимира
На този голям и важен празник не вършете никаква домакинска работа (чистене, шиене, плетене, пране, бродиране), която търпи отлагане!
Не се подстригвайте, не си боядисвайте косата, не правете маникюр!
От утре ревностните християни вече не се поздравяват с „Христос Воскресе” както беше през последните 40 дни след Възкресение Господне.
Ако отидете на черква рано сутринта, запишете имената на живите за здраве и на починалите за покой.
За Спасовден са характерни 3 обреда:
1. Ходене за росен – лековито полско цвете. Болни и сакати хора нощуват сред полето или на някоя могила и сутрин берат цветето с надежда за изцеление. Вино и погача се носят на поляна, на която расте росен, предния ден и се оставят там. Поставя се една зелена паница с вода. Ако на сутринта в паницата с вода плува листо или цвят от растението, болният ще оздравее. На Спасовден се взема само водата от паницата, която се пие 40 дни. Виното и погачата се оставят. Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента. 2. Молитва за дъжд – Момите пеят: „Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица, да се роди жито и просо, да нахраним сиромаси...”
3. Привечер на този празник се играе спасовско хоро. Не се свири със свирки и други инструменти. Всички само пеят акапелно и играят. Песните са посветени на Свети Спас.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден в природата на открито идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните и бездетните. От Спасовден започват русалийските веселби. Самодивите са покровителки на хората, но и техни врагове, ако не се съобразяват с природните закони. Един от тях е почитта към мъртвите.
Източници: Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Спас (от гръцки спасител), Спаса, Спаска, Спасен, Спасена, Спасич, Спасия, Спасун, Спасуна, Спасимир, Спасимира
На този голям и важен празник не вършете никаква домакинска работа (чистене, шиене, плетене, пране, бродиране), която търпи отлагане!
Не се подстригвайте, не си боядисвайте косата, не правете маникюр!
От утре ревностните християни вече не се поздравяват с „Христос Воскресе” както беше през последните 40 дни след Възкресение Господне.
Ако отидете на черква рано сутринта, запишете имената на живите за здраве и на починалите за покой.
За Спасовден са характерни 3 обреда:
1. Ходене за росен – лековито полско цвете. Болни и сакати хора нощуват сред полето или на някоя могила и сутрин берат цветето с надежда за изцеление. Вино и погача се носят на поляна, на която расте росен, предния ден и се оставят там. Поставя се една зелена паница с вода. Ако на сутринта в паницата с вода плува листо или цвят от растението, болният ще оздравее. На Спасовден се взема само водата от паницата, която се пие 40 дни. Виното и погачата се оставят. Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента. 2. Молитва за дъжд – Момите пеят: „Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица, да се роди жито и просо, да нахраним сиромаси...”
3. Привечер на този празник се играе спасовско хоро. Не се свири със свирки и други инструменти. Всички само пеят акапелно и играят. Песните са посветени на Свети Спас.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден в природата на открито идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните и бездетните. От Спасовден започват русалийските веселби. Самодивите са покровителки на хората, но и техни врагове, ако не се съобразяват с природните закони. Един от тях е почитта към мъртвите.
Източници: Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
© Copyright 2012 All Rights Reserved
Стефановден в народните обичаи и българс...
Йордановден в народните обичаи и хорото ...
Гергьовден в народните обичаи и традиции
Йордановден в народните обичаи и хорото ...
Гергьовден в народните обичаи и традиции
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
