Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2012 11:18 - Отзвука на Априлското въстание в Габровския край
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 2773 Коментари: 2 Гласове:
4



На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България.   Манастирът разполага с таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков и Знаменосец на четата Димитър Русчуклийчето превръщат манастира в своя крепост.



image


image
   


image





image
  На 30 април 1876 г. въстаниците са обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 000 турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен. На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били избити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил отведен и обесен в Търново.         На 9 май се навършват 136 години от смъртта на поп Харитон (Стефан Станчев Халачев) роден през 1830 или 1835 г. в  Габрово.  След като завършил  основно образование  в родния си град отишъл да учи   занаят – чехларство. Още като младеж става послушник в Преображенския манастир край Търново. На 20 – 22 години става монах, а след това е ръкоположен за дякон и достига в монашеската йерархия до йеромонах.


image
поп Харитон   Поп Харитон напуска Преображенския манастир и става свещеник в с. Яйналий, а после в селата Касапкьой и Караманкьой,   Северна Добруджа.  В енорията на Бабадагско защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези. Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район.   През 1875 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей, поп Харитон е заточен в Мъглишкия манастир край  Казанлък. По пътя  успява да избяга и се отдава изцяло на революционното дело. През лятото на 1875 г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провала на въстанието в България през есента на 1875 г. се прехвърля в Румъния.


Известен от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното ново общо въстание, той заедно със своята дружина тайно преминават река Дунав при Свищов на 28 март 1876 г. и се отправят по тайни пътища към окръжния център.   На 31 март през нощта се озовават в с.Самоводене. Още на другия ден е свикано събрание и поп Харитон е назначен на работа в окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание. При преждевременното избухване на въстанието поп Харитон застава начело на чета от около 200 въстаници от западния район на Търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна турска войска и башибозук, които заплашват да обкръжат дружината. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни до 7 май.


image






image

От експозицията в музея при Дряновски манастир
  На 1 май 1876 г. Поп Харитон остава сляп в резултат на нещастен случай (възпламенява се барута, докато прави фишеци заедно с игумена на манастира). В последния ден от битката се прощава с четниците казвайки им: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!". Въстаниците се простили с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се спасяват. Войводата сам с меч в ръка, загинал намушкан от турски щикове върху грамада от вражески тела, които убил с последните си сили.


На 1 май 1876 г. (преди 136 години)  
е обявявано  Габровското въстание начело  с войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир. Негови верни съратници са Еким Цанков, Тотьо Иванов, поп Иван Гъбенски. Въстанието е потушено в местността Мара гидик край Севлиево. Еким Цанков, Цанко Дюстабанов и поп Иван Гъбенски са заловени и изправени пред извънреден съд в Търново. Обесени са на 15 юни 1876 г.

Тотьо Иванов е убит и обезглавен, Христо Габровчето също е заловен в района на Тетевен, убит и главата му набучена на кол.

Снимки:   Личен архив

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева




Гласувай:
4



1. veselinka - Много смели мъже
07.05.2012 07:43
направо жертват и обричат живота си за Свободата!
цитирай
2. анонимен - еххх...
18.05.2012 12:21
Какви българи е имало, а сега кви тиквеници сме само.........
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665793
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031