Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2012 12:52 - Из сборник "Кириакодромион сиреч Неделник" на Св. Софроний Врачански
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 4124 Коментари: 1 Гласове:
1



Освен на "Житие и срадания грешнаго Софрония", Св. Софроний Врачански е автор на сборник с неделни и празнични проповеди, издаден в Римник (Румъния)  през 1806 г., преди 205 г., под заглавието "Кириакодромион сиреч Неделник".

Той съдържа тълкувателни проповеди върху неделните и празничните литургийни евангелски четива. Тълкуванията са правени по съответните проповеди на архиепископ Никифор Теотокис - образован грък на служба в Руската православна църква, който озаглавил труда си Кириакодромион.

"Кириакодромион" е известен и с името на автора си - Софроние. Той е първата новобългарска печатна книга. Запазено негово издание се съхранява днес в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.     За "Неделник": Кириакодромион, сиреч Неделник

Въпреки че съществуват и по-ранни печатни книги, изследвачите почти единодушно определят "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачански като първа новобългарска печатна книга. Традицията на подобно назоваване е твърде стара и се свързва с трудовете иа Юрий Венелин, В. Григорович, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев и др.

Самият Софроний смята своя Неделник за първата българска печатна книга.  Наскоро тя се появи като една от първите седем български книги, намерили място в Световната дигитална библиотека /World Digital Library/ -  http://www.wdl.org/en/item/273/

"Кириакодромион, сиреч Неделник” (Римник, 1806) е печатна книга, която съдържа 265 номерирани листове. В началото има шест, а в края  един неномериран лист.

На гърба на заглавната страница е поместено изображение на Св. евангелист Йоан Богослов в цял ръст. Следват оглавленията, предисловието и изображение на Исус Христос, обиколен от Св. апостоли и слушатели от народа. В празните места след края на някои слова са поместени орнаменти, в които е вмъкнат инициала или цялото име на Софроний, кръстове и други графични елементи. На последния лист е послеслова на  Софроний и печатарите.

В оглавленнята (т. е. съдържанието) присъствуват и десетината слова, които са извадени от общата номерация на произведенията в текста, вероятно защото са от друг източник; не са включени добавените в края, вероятно, за да се запълни мястото, две "наставления" - при кръщение и към новобрачни.

Св. Софроний изминава дълъг път до окончателния текст. Св. Софроний подготвя ръкописа през зимата на 1805-1806 година. Заглавната страница на Неделника съобщава: "напечата ся и право описа ся от Димитриа Михайло Попович и от Георгия, син его". Това са членове на старата печатарска фамилия на Поповичите, които от десетилетия държат печатница в Римник. Както предполага Б. Пенев, от същия род е и Димитьр Попски, авторът на известната ода за Софроний. Печатарите от Римник на няколко пъти са издавали Учителни евангелия на румънски с кирилски букви и предположеннето, че са редактирали текста, има своите основания. Допуска се, че митрополит Доситей и епископите Константин и Йосиф, които са сред спомоществователите, са направили някои препоръки и по съставителството. Ил. Конев посочва близост в типографското оформление на Неделника и румънски "Кириакодромион" от 1801 година. В. Киселков предполага, че освен от печатарите, Софроний е бил подпомогнат и от други лица, които са преписвали текста на отделни листове. Възможно е сред тях да са били внукът му Атанас Богориди, който по това време учи и учителствува в Букурещката бейска академия "Св. Сава", Димитър Попски, Георги Пешаков и др.

  Отпечатването на книгата в 1000 екземпляра траяло от 24 април до 25 ноември 1806 г. По това време започва Руско-турската война  (1806-1812), в която Молдова и част от Влахия биват окупирани от руската армия. Както е известно Софроний активно съдействува на руското командване.

След отпечатването на първите листове Св. Софроний се обръща с писмо към по-заможните българи във Влашко и ги моли да подкрепят материално изданието. Вероятно в резултат на писмото и на други усилия на издателя се явяват спомоществователи - българи и румънци. Имената им са отпечатани в списък, който в книгата следва оглавленията, но не присъствува във всички екземпляри.

Неделникът на Св. Софроний е богослужебна книга, която обаче може да служи и като домашно четиво, както и става. Когато излиза на бял свят, книгата е посрещната с ентусиазъм от просветените българи. Отношението към нея личи от cтарателно подвързаните с кожа или плат екземпляри, открити на различнн места. Показателно е и това, че сред народа трудът започва да се нарича Софронието по името на Врачанския епископ.

  От книгата са оцелели няколко ръкописни преписа и множество издания, появили се след смъртта на автора. Един от тях се съхранява в Музея на образованието в Габрово.


image


image
      Съдържанието на Софрониевия Неделник е разделено на две части:

Първата част е озаглавена "Поучения избраная от святаго Евангелие и от других многих божествених писания" и съдържа предимно неделни поучения, написани в тълковна форма.

Втората част - "Поучения на празником господним. . ." - съдържа предимно слова за християнските празници, както и някои неделни поучения.


Първият славянски превод на сборника на Йоан Калека е от 1343 г., направен вероятно от руски монах в Атон. Този превод попада в Русия и се преписва многократно. Най-ранният запазен препис, вероятно нито единствен, нито първи, е направен от монах Даниил в Търново през 1626. Още през XVI в. поученията на Калека преминават от Българско във Влашко, където се разпространяват широко. Вероятно това става чрез по-късната им редакция, дело на Агапий Критски. Първи я превежда Йосиф Брадати в средата на XVIII в. и неговият труд е преписван многократно. Д. Петканова изрежда седем преписа, дело на анонимни книжовници и на Никифор Рилски, поп Тодор Врачански, Теофан Рилски, Янкул и др. Вероятно свой превод на едно от словата прави пак поп Тодор Врачански.

  "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност.

Първоначално книгата се разпространява и по традиционния начин - чрез преписи. На науката са известни: Чипровския препис от 30-те години на ХIХ в.; частичния препис от 1850; частичния препис в дамаскин от 1853, правен в Пазарджик; "Евангелие поучително на Софроний написа Митю Маринкув в Кюлехчанското училище. 1866" (ОИМ Шумен) и др.   Източник:Pravoslavieto.com Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева




Гласувай:
1



1. veselinka - Голям българин!
11.03.2012 20:22
Голям българин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665730
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031