Постинг
18.01.2012 09:02 -
Атанасовден в народните обичаи
Честито на всички именници Атанас (от гр. безсмъртен), Наско, Атанаска, Наска, Таска, Таско, Траян, Начо, Начка!
Честито и на рожденниците, защото Свети Атанасий закриля и тях! В народната обредност Антонов и Атанасов ден не само са два поредни празника (17 и 18 януари), но те са взаимно обвързани. Двама братя, двама братя-близнаци или пък майстор и чирак – така са представени в различните части на България. Но независимо от вида роднинство те са покровители на всички ковачи, ножари, железари и налбанти. На места двата дни на светците са част от общ празник наричан "сладки и медени". Антонов и Атанасовден са празници, свързвани с предпазването от болести. Вярвало се е, че на Антоновден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасовден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не вършат никаква домакинска работа - предене, шиене, плетене, чистене, пране, а само готвене. Както беше описано за Антоновден, така и на Атанасовден жените приготвят питки, които в някои части на България надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата, намазвали ги с мед или маджун (петмез) и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. На питката може да се набоде стрък босилек за здраве. Прясна питка за Атанасовден Необходими продукти:
Около 800 г брашно 500 г кисело мляко 1 чаена лъжица сол и 1 чаена лъжица сода бикарбонат бакпулвер щипка лимонтузу
Начин на приготвяне:
Пресятото два пъти брашно се смесва със солта. Прави се „кладенче", в което се слага киселото мляко, смесено със содата и лимонтузуто. Добре омесената пита се слага в намаслена тава и се пече в силна фурна. Маже се с мед. За предпазване от болестите в Тракия колят черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз, раздава се на съседи и близки против болести. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила. Тъй като януари е месецът на свинското месо и тази година празникът е във вторник (не е сред дните за пости сряда и петък) – трапезата спокойно може да бъде отрупана със свинско с бамя, кървавица, пача, различни месни деликатеси. Според традиционния календар Свети Атанас е покровител и на домашните животни. Специално приготвен хляб се раздавал за здравето, плодородието и запазването на добитъка. Свети Атанас съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината и прогонва зимата. Затова поговорката за този ден казва: "Атанас дойде и лятото дойде". В някои селища на Западна България в ранното утро на Атанасовден хората излизали по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник "Свети Атанас забожда главата си в Земята", като по този начин я затопля. В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва за да знаят ще стигнат ли до пролетта. Ако били изчерпани, те се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3 годишен елен". В българските народни вярвания Св. Атанас е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.
Денят е наричан също и Втора Коледа - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание. След Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите. Смята се, че от Атанасовден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва, защото Св. Атанaс се качвал на върха на планината облечен в копринена риза и се провиквал „Иди си зимо, идвай лято”. Турците казвали: „Атанас гялди, яз гилди.” – „Атанас дойде, лятото дойде.” Атанасовден се отбелязва и лятото, на 5 юли, и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото тогава Св. Атанас яхвал белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава започвала жътвата. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" – ако има много сняг, очаквали голям берекет. В някои части из България на Атанасовден и днес се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала побратимяване, който се изпълнява и на Ивановден. Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички. Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, независимо, че в миналото кумовете се предавали по наследство от поколение на поколение. Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, Народният календар – празници и вярвания на българите, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Най-българските празници, 2011 Hera.bg
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева © Copyright 2012 All Rights Reserved
Честито и на рожденниците, защото Свети Атанасий закриля и тях! В народната обредност Антонов и Атанасов ден не само са два поредни празника (17 и 18 януари), но те са взаимно обвързани. Двама братя, двама братя-близнаци или пък майстор и чирак – така са представени в различните части на България. Но независимо от вида роднинство те са покровители на всички ковачи, ножари, железари и налбанти. На места двата дни на светците са част от общ празник наричан "сладки и медени". Антонов и Атанасовден са празници, свързвани с предпазването от болести. Вярвало се е, че на Антоновден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасовден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не вършат никаква домакинска работа - предене, шиене, плетене, чистене, пране, а само готвене. Както беше описано за Антоновден, така и на Атанасовден жените приготвят питки, които в някои части на България надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата, намазвали ги с мед или маджун (петмез) и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. На питката може да се набоде стрък босилек за здраве. Прясна питка за Атанасовден Необходими продукти:
Около 800 г брашно 500 г кисело мляко 1 чаена лъжица сол и 1 чаена лъжица сода бикарбонат бакпулвер щипка лимонтузу
Начин на приготвяне:
Пресятото два пъти брашно се смесва със солта. Прави се „кладенче", в което се слага киселото мляко, смесено със содата и лимонтузуто. Добре омесената пита се слага в намаслена тава и се пече в силна фурна. Маже се с мед. За предпазване от болестите в Тракия колят черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз, раздава се на съседи и близки против болести. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила. Тъй като януари е месецът на свинското месо и тази година празникът е във вторник (не е сред дните за пости сряда и петък) – трапезата спокойно може да бъде отрупана със свинско с бамя, кървавица, пача, различни месни деликатеси. Според традиционния календар Свети Атанас е покровител и на домашните животни. Специално приготвен хляб се раздавал за здравето, плодородието и запазването на добитъка. Свети Атанас съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината и прогонва зимата. Затова поговорката за този ден казва: "Атанас дойде и лятото дойде". В някои селища на Западна България в ранното утро на Атанасовден хората излизали по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник "Свети Атанас забожда главата си в Земята", като по този начин я затопля. В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва за да знаят ще стигнат ли до пролетта. Ако били изчерпани, те се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3 годишен елен". В българските народни вярвания Св. Атанас е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.
Денят е наричан също и Втора Коледа - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание. След Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите. Смята се, че от Атанасовден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва, защото Св. Атанaс се качвал на върха на планината облечен в копринена риза и се провиквал „Иди си зимо, идвай лято”. Турците казвали: „Атанас гялди, яз гилди.” – „Атанас дойде, лятото дойде.” Атанасовден се отбелязва и лятото, на 5 юли, и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото тогава Св. Атанас яхвал белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава започвала жътвата. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" – ако има много сняг, очаквали голям берекет. В някои части из България на Атанасовден и днес се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала побратимяване, който се изпълнява и на Ивановден. Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички. Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, независимо, че в миналото кумовете се предавали по наследство от поколение на поколение. Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, Народният календар – празници и вярвания на българите, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Най-българските празници, 2011 Hera.bg
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева © Copyright 2012 All Rights Reserved
Червен конец
Вяра, Надежда, Любов и Света София в нар...
Свети Димитър в народните вярвания и оби...
Вяра, Надежда, Любов и Света София в нар...
Свети Димитър в народните вярвания и оби...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela