Преди една година, на преклонна възраст, ни напусна един кадърен адвокат, който отдаде голяма част от своя живот да помага на хората в съдебните дела. Той работи до последно. ПРез ръцете му са минали хиляди дела. Павел Петров не беше алчен човек! Не работеше в луксозен офис, не караше скъпа кола, макар че едва ли са му липсвали средства да си ги позволи. Той беше скромен човек, който работеше много. Роботеше  за благото на своите клиенти, но винаги със законови средства! Търсеше възможности, законови улики, ровеше из правната материя, докато откриеше нещо, с което да спаси своя клиент. Но, за разлика от много негови колеги, не използваше лъжесвидетели и разни грозни измамни трикове, с които да печели делата. Не правеше задкулисни споразумения срещу заплащане. Беше лоялен спрямо своите клиенти. Днес, за съжаление,  рядко се раждат подобни хора. А без такива потърпевшите се чувстват осиротели. Поклон и вечна  памет!

Такива адвокате вече не се раждат. Само като влезеш и докато кажеш Добър ден, ти начислил хонорар поне 30 лв., че и повече. Гледат те само в ръцете. Не четат предварително. Чака във фоайето на съда и тогава преглежда набързо делата. И затова не умеят да ги печелят. Има задкулисни игри. Където играят много пари, бедните винаги са потърпевши.

Още един български кошмар!

Не държат на авторитет и имидж!