Минало и бъдеще :: Молебен и курбан в Преображенски манастир край Велико Търново

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.08.2010 14:00 - Молебен и курбан в Преображенски манастир край Велико Търново

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 5938 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2010 18:41

На Свето Преображение Господне Преображенският манастир посреща миряни за честване на празника – патрон на манастира. Бият камбаните на чарадака до храма, монасите раздават кехлибарен мед от манастирските кошери за здраве.

Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, неизменна част от Търновската Света гора.

Построен през ХІ век, но днес няма запазени постройки от времето на създаване му – сегашните сгради са построени през 19-ти век. В изграждането на манастирския комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето. Манастирът е издигнат в красивата скалиста местност близо до с. Самоводене. Някога светата обител е била едно от най-важните културни и просветни средища от времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.

Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 г., по времето на цар Иван Александър, манастирът получава автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен още като Сарин или Шишманов манастир. След падането на България под турско робство манастирът неколкократно е опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 г., светата обител е изградена отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи. През 1832 г. с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Уста Колю Фичето през 1834 г. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика. Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., благодарение участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.

В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида, той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.

От 1858 г. до 1863 г. Уста Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Изграден е и подземният параклис "Св. Андрей Първозвани". През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква "Благовещение", също от Уста Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето.

Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Строежът й започва майстор Димитър Софиянлията (впоследствие заловен и обесен от османските нашественици заради участието му във Велчовата завера), а е напълно завършена от майстор Кольо Фичето. Тя е с уникална архитектура, на която трудно може да бъде намерен аналог в някой от другите български манастири. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. Интерес предизвиква и майсторската дърворезба от 19-ти векна име “Царските двери”. Монашеските сгради с обширни чардаци, също дело на Уста Кольо Фичето. В тях отново се откроява възрожденския стил.

През 1848 г. Отец Матей приема монашеството в Преображенски манастир. В Светата обител през 1940 г. е погребан изтъкнатия търновски учител, художник и общественик Димитър Багрилов, който е направил герба на Велико Търново.

Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. Днес в светата обител има библиотека и музейна експозиция, в които се съхраняват реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство. Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът днес е действащ, мъжки. Господ бди на тази Света обител. Преди 25 г. пада огромен къс скала и руши част от манастира, но остава непокътната църквата. За тези времена напомнят големите късове скали, които битуват от онези времена в двора на светата обител.Преди да се случи това бедствие в съседство е имало още две по-малки църкви. За съжаление те са унищожени от срутването на скалните маси. Не само, че никой човек не е пострадал, но и храмът остава непокътнат. До ден днешен скалата стои там, където я бе спряла Божията десница - на сантиметри от абсидата. Камбанарията и манастирските постройки остават непокътнати. И слава на Бога, защото скалите са щели да унищожат такива безценни стинописи и архитектурата на манастира. „Видът на скалата е монументален. Свещен паметник на умиреното творение, осмислено и осветено от Божията премъдрост, за коятоняма случайности, няма тъмни и слепи сили, няма нито безсмислена разруха, нито безсмислен градеж.”, пишат журналисти. „Грохотът е отзвучал. Спомняме си за Свети пророк Илия, който не открил Божието присъствие в бученето на стихиите. Бог му се явил в тихия ветрец. Сега познаваме това явление и във величествения покой на притихналата скала. Тя сега е преобразена...” Източници: Енциклопедия България, том 5 / 1986 г. Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре