Минало и бъдеще :: ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН И НЕГОВИЯ СПОДВИЖНИК ЙОАН

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.07.2010 08:03 - ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН И НЕГОВИЯ СПОДВИЖНИК ЙОАН

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 1922 Коментари: 2 Гласове:

Преподобни Симеон бил родом от Едеса. На 30 годишна възраст, заедно със сподвижника си Йоан, на 24 години, посетили Йерусалим и се поклонили на животворния Кръст Господен. Там приели Христовата вяра. По обратния път беседвали относно пътя за спасение на душата. Макар, че пътували с коне, слезли от тях. Пусналите слугите да вървят напред с тях, а двамата спътници продължили пеш. У тях се зародило неудържимо желание да напуснат света и да прекарат остатъка от живота си в иночески подвиг. Отклонили се от пътя, по който вървели техните слуги към Сирия. Силно започнали да молят Бога да ги насочи към някой манастир, чиито врати са отворени за тях, за да могат да се заселят там. В това време Господ пратил знак, с който известил Никон, игумен на манастира на преподобний Герасим при р. Йордан, да отвори портите на светата обител и да приеме Христовите последователи. С огромна радост спътниците Симеон и Йоан се насочили към отворените врати на манастира, където били ласкаво приети игумена и другите монаси. Приели монашеско подстрижение и заживяли в светата обител. Минало известно време. В душата на Симеон се зародило желание да извърши още по-голям подвиг в името на Господ като отиде в пустинята и там се подвизава в пълно уединение. Йоан не искал да оставя своя приятел и решил да сподели с него пустинослужителството. Господ разкрил техните намерения на игумена Никон в нощта, в която двамата възнамерявали да напуснат манастира. Игуменът сам им отворил портите, помолил се с тях, дал им своята благословия и те се отправили към пустинята. Оттеглили се в пустинята, там където реката се отича в Мъртво море. Намерели и заживяли в малка килия с градина, останала празна след кончината на един старец. Симеон и Йоан, като си спомнили за дадения при пострижението обет и молитвите на игумена Никон, продължили неотклонно да следват избарния път. Прекарвали времето в непрестанни молитви, в строг пост и в непрестанна борба с изкушенията. След известно време, с помощта на Бога, изкушенията се прекратили. Двамата иноци получили от Бога вест, че майката на Симеон и съпругата на Йоан се споминали и Господ ги приел в райското блаженство. След тази случка Симеон и Йоан преживяли в пустинята още 29 години. Постигнали пълно безразличие към земните блага и висока степен на духовност. По внушение на Господ, преподобний Симеон започнал да обмисля как да да служи на хората, а за това било необходимо да напусне пустинното уединение и да се върне обратно към реалния живот. Йоан приценил, че все още не е достигнал толкова висока степен да безразличие и духовност, решил да остане в пустинята. Двамата духовни братя се разделили със сълзи на очите. Симеон се отправил към Йерусалим. Там се поклонил на гроба Господен и всички християнски светини. Със своето велико смирение, Христовия последовател усърдно се искал от Господ начин, по който да служи на хората, но така че те да не го прославят. Затова Симеон избрал трудния подвиг на юродив заради Христа. Отишъл в град Емес и започнал да се държи като безумен, който върши странни постъпки, за които му се присмивали. Но с помощта на това прикритие успял да извърши много добри дела. Гонил бесове, церял болести, избавял от смърт, невярващите въвеждал във вярата, а грешниците приканвал към покаяние. И понеже бил скирт зад уродливостта, не получил никакви похвали или благодарностти от хората. Високо почитал своя духовен брат преподобния Йоан. Когато се случело в пустинята да го навещават жителите от град Емеса, за да търсят съвети и молитви, преподобния Йоан ги пращал при юродивия Симеон, който можел много по-добре да им даде духовни съвети. 3 дни преди да се представи пред Господа, Симеон спрял да излиза на улицата. Затворил се в своя подслон, в който освен една постелка, нямало нищо друго. Прекарал последните три дни от своя живот в непрестанни молитви към Господа. Предал Богу дух на 21 юли 590 г. Някои от градските просяци, с които Симеон дружал, им направило впечатление, че не са виждали от няколко дни. Отишли при неговия подслон и там намерили бездиханното му тяло. Взели тялото, и без да му извършат опело, го погребали на мястото, където полагали мъртвите бездомници и чужденци. Докато пренасяли тялото на Свети Симеон, някои от жителите дочули дивно църковно песнопение, без да разбират от къде то идва. Йоан продължил да обитава същата килия в пустинята. 2 години след като Свети Симеон напуснал този свят, кротко издъхнал и Йоан.

Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 Православие.RU
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Нагоре