Постинг
20.07.2010 08:48 -
Плаковски манастир, наречен „Свети пророк Илия” край Велико Търново.
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 6556 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2010 18:30
Прочетен: 6556 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 19.12.2010 18:30
Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина (в посока към Килифарево), близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец" - част от Търновската света гора.
Според преданието Плаковският манастир „Св. Илия" е основан с голямата помощ на цар Иван II Асен. Първоначално той се намирал в местността „Балъклии" на Еленския Балкан, южно от днешната обител. В първите десетилетия на нашия век там все още съществувала малка старинна църквичка. На сегашното си място е бил изместен през втората половина на XIII век.
Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 г., но не след дълго, при падането на България под турско робство, бил разрушен - 1393 г., както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван.
През 1835 г. в манастира била организирана Велчовата завера, един от водачите на която е бил отец Сергий - бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът отново бил разрушен. За това напомня голяма мраморна плоча под манастирската камбанария, чийто надпис гласи: „Слава на героите, събрали се преди сто години и загинали за свободата на своя народ: Велчо Атанасов Джамджията от В. Търново, Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, отец хаджи Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Кольо Гайтанджията от В. Търново, майстор Димитър от София, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други родолюбци начело с кап. Георги Мамарчев от Котел, вдъхновител и организатор на заверата. Български народен комитет, София, Великден, 1935 г."
Заради заверата Плаковският манастир бил отново опожарен. Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 г., когато била построена манастирската църква „Св. Илия" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава.
Тя е просторна (19 x 7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира.
През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги.
Първоначалната църква е била няколкократно ремонтирана и преустроявана. Един от последните й по-сериозни ремонти датира от 1643 г. Според преданията това е била малка еднокорабна черква със скромни архитектурни качества. Затова около 1845 г. по времето на йеромонах Софроний, завършило едно ново значително за времето си строителство. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен масивен съборен храм.Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Колю Фичето, който малко по-късно е изградил жилищното крило с камбанарията в Плаковския манастир.
През 1850 г. майсторите Кръстьо, Апостол и Христо издигнали срещу откритата нартика на църквата голяма каменна чешма. Може би това е било годината, когато майсторите построили по-старото - северно жилищно крило, което изгоряло при пожара, нанесъл големи вреди на манастира в 1947 г. То е било двуетажно, отворено към двора, с каменна аркадна галерия в приземието и с лек дървен чердак в етажа. Второто по-ново жилищно крило, в приземието на което има дневна с голям оджак за гостите на манастира, било строено в 1856 г. от Уста Колю Фичето и доустроено в 1866 г. по времето на игумена хаджи Софроний. Към него от външната страна на манастира била долепена великолепна камбанария, висока 25,90 м. Въпреки суровата каменна структура па основния й корпус, меките линии на надстройката и ефирното фичевско покритие придават живописен национален облик на силуета.
Манастирът си е отвоювал важно място в българската история не само като църковна институция, но и като място на революционни и духовни инициативи. В историята на българските революционни борби срещу османското иго и за църковна независимост, Плаковският манастир заема важно място. Тук през 1794 г. народният будител Неофит Бозвели обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из цялата страна учители и свещенници, които ще служат на български език. Пак тук през 1835 г. бил центърът на Велчовата завера. Велчо Атанасов, игуменът архимандрит Хаджи Сергии, Георги Маларчев, хаджи Йордан Брадата, даскал Андон, хаджи Пенко Тулешков и още няколко калфабашии на големия строител и революционер Димитър Софиалията изградили плана и структурата на въстанието. И затова при потушаването му и манастирът бил опустошен.
Но въпреки разигралата се трагедия революционният плам на монасите не секнал. Игуменът на Преображенския манастир Зотик организирал работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.
През 1845 г. бил прокопан таен изход от църквата към гората. По-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Целият живот на монашеския клир на Плаковския манастир бил посветен на народните дела. Няма друга българска обител, която толкова всеотдайно със слово и оръжие да отстоява българщината.
Църквата на Плаковския манастир притежава крайно скромна живописна украса. Единствената стенописна творба в този храм, дело на Захарий Зограф е патронната сцена „Св. Илия на колесница" с изображение на модела на самата църква.
В църквата се намира великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. По своята структура и маниер той прилича на пищния иконостас в довършената от Уста Колю Фичето църква в Преображенския манастир. Автор на иконостасните икони „Св. Артемий", „Св. Иван Рилски" и „Св. Й.Богослов", „Св. Богородица Пътеводителка", „Христос Вседържител", „Йоан Кръстител". „Св. Илия" и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф. Доказателство за неговото авторство е надписът върху иконата „Христос Велик архиерей с апостолите", в който се казва: „Изобразися рукою Захария Зографа самоковчанина, 1845 г." Подпис на художника носи и изисканата малка икона „Св. Богородица със св. Митрофан цариградски и св. Иван Рилски".
Затова, че културната традиция тук е по-стара от XIX век, говорят няколкото икони в църквата от XVIII век като „Св. Петър и Павел" ,"Три светителя" и др., дело на тревненски майстори. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели.
Плаковският манастир е обявен за паметник на културата. Източници: Иван Загорски - Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г. Енциклопедия България, т. 5 / 1986
Снимки: Личен архив
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Според преданието Плаковският манастир „Св. Илия" е основан с голямата помощ на цар Иван II Асен. Първоначално той се намирал в местността „Балъклии" на Еленския Балкан, южно от днешната обител. В първите десетилетия на нашия век там все още съществувала малка старинна църквичка. На сегашното си място е бил изместен през втората половина на XIII век.
Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 г., но не след дълго, при падането на България под турско робство, бил разрушен - 1393 г., както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван.
През 1835 г. в манастира била организирана Велчовата завера, един от водачите на която е бил отец Сергий - бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът отново бил разрушен. За това напомня голяма мраморна плоча под манастирската камбанария, чийто надпис гласи: „Слава на героите, събрали се преди сто години и загинали за свободата на своя народ: Велчо Атанасов Джамджията от В. Търново, Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, отец хаджи Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Кольо Гайтанджията от В. Търново, майстор Димитър от София, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други родолюбци начело с кап. Георги Мамарчев от Котел, вдъхновител и организатор на заверата. Български народен комитет, София, Великден, 1935 г."
Заради заверата Плаковският манастир бил отново опожарен. Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 г., когато била построена манастирската църква „Св. Илия" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава.
Тя е просторна (19 x 7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира.
През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги.
Първоначалната църква е била няколкократно ремонтирана и преустроявана. Един от последните й по-сериозни ремонти датира от 1643 г. Според преданията това е била малка еднокорабна черква със скромни архитектурни качества. Затова около 1845 г. по времето на йеромонах Софроний, завършило едно ново значително за времето си строителство. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен масивен съборен храм.Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Колю Фичето, който малко по-късно е изградил жилищното крило с камбанарията в Плаковския манастир.
През 1850 г. майсторите Кръстьо, Апостол и Христо издигнали срещу откритата нартика на църквата голяма каменна чешма. Може би това е било годината, когато майсторите построили по-старото - северно жилищно крило, което изгоряло при пожара, нанесъл големи вреди на манастира в 1947 г. То е било двуетажно, отворено към двора, с каменна аркадна галерия в приземието и с лек дървен чердак в етажа. Второто по-ново жилищно крило, в приземието на което има дневна с голям оджак за гостите на манастира, било строено в 1856 г. от Уста Колю Фичето и доустроено в 1866 г. по времето на игумена хаджи Софроний. Към него от външната страна на манастира била долепена великолепна камбанария, висока 25,90 м. Въпреки суровата каменна структура па основния й корпус, меките линии на надстройката и ефирното фичевско покритие придават живописен национален облик на силуета.
Манастирът си е отвоювал важно място в българската история не само като църковна институция, но и като място на революционни и духовни инициативи. В историята на българските революционни борби срещу османското иго и за църковна независимост, Плаковският манастир заема важно място. Тук през 1794 г. народният будител Неофит Бозвели обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из цялата страна учители и свещенници, които ще служат на български език. Пак тук през 1835 г. бил центърът на Велчовата завера. Велчо Атанасов, игуменът архимандрит Хаджи Сергии, Георги Маларчев, хаджи Йордан Брадата, даскал Андон, хаджи Пенко Тулешков и още няколко калфабашии на големия строител и революционер Димитър Софиалията изградили плана и структурата на въстанието. И затова при потушаването му и манастирът бил опустошен.
Но въпреки разигралата се трагедия революционният плам на монасите не секнал. Игуменът на Преображенския манастир Зотик организирал работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.
През 1845 г. бил прокопан таен изход от църквата към гората. По-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Целият живот на монашеския клир на Плаковския манастир бил посветен на народните дела. Няма друга българска обител, която толкова всеотдайно със слово и оръжие да отстоява българщината.
Църквата на Плаковския манастир притежава крайно скромна живописна украса. Единствената стенописна творба в този храм, дело на Захарий Зограф е патронната сцена „Св. Илия на колесница" с изображение на модела на самата църква.
В църквата се намира великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. По своята структура и маниер той прилича на пищния иконостас в довършената от Уста Колю Фичето църква в Преображенския манастир. Автор на иконостасните икони „Св. Артемий", „Св. Иван Рилски" и „Св. Й.Богослов", „Св. Богородица Пътеводителка", „Христос Вседържител", „Йоан Кръстител". „Св. Илия" и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф. Доказателство за неговото авторство е надписът върху иконата „Христос Велик архиерей с апостолите", в който се казва: „Изобразися рукою Захария Зографа самоковчанина, 1845 г." Подпис на художника носи и изисканата малка икона „Св. Богородица със св. Митрофан цариградски и св. Иван Рилски".
Затова, че културната традиция тук е по-стара от XIX век, говорят няколкото икони в църквата от XVIII век като „Св. Петър и Павел" ,"Три светителя" и др., дело на тревненски майстори. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели.
Плаковският манастир е обявен за паметник на културата. Източници: Иван Загорски - Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г. Енциклопедия България, т. 5 / 1986
Снимки: Личен архив
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
ЗРК Патриот срещу С 400
РУСОФИЛИТЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕГЛЪТНАТ – ТЕХ...
ЗРК Патриот срещу С 400
РУСОФИЛИТЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРЕГЛЪТНАТ – ТЕХ...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Една от многото светини
20.07.2010 15:43
20.07.2010 15:43
на българското православие. Заслужава да бъде посетен и то НЕ САМО като паметник на културата .
цитирайМного интересно сте го написали и много добре сте подбрали снимките!
цитирайРадваме се, че сме си свършили добре работата!
цитирайНаистина е така. Пожелавам Ви много здраве, щастие, късмет и успехи!!! Радвайте ни с още много и интересни материали! Всичко най-най добро!!!
цитирайПродължавайте все така!
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69