На 17 януари 1870 г. в Италия се ражда  Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма. Тя е най-голямата дъщеря на пармския херцог Роберто I и на Мария - Пия Бурбонска, принцеса на Двете Сицилии. Кръстник на малката Мария – Луиза е папа Пий IX. По линия на баба си от бащина страна тя е пряка наследница на последния френски крал от Бурбонската династия Шарл Х. Майка й пък е дъщеря на неаполитанския крал Фернандо II.
Семейството има още 11 деца. Майката на Мария - Луиза умира при раждането на последното си дете. Останала без майка едва 12-годишната Мария – Луиза  трудно понася тежката загуба. С нейното възпитание се заема една английска гувернантка - мис Фани Фрейзър. В резултат на традиционното си възпитание, а и от факта, че живее в Биариц и Швейцария, на 16 години тя вече говори пет езика. Кралица Виктория ще отбележи, че е трогната от нейния отличен английски.

Бащата на Мария-Луиза сключва втори брак и има още 12 деца. а бащата, принц Роберт, сключва втори брак, от който   има още 12 деца или общо една огромна фамилия от 23 рожби.
Избран за български княз против волята на всесилна Русия и непризнат от Високата порта и Великите сили, княз Фердинанд осъзнава, че положението му ще продължава да бъде несигурно, докато не основе династия, която да бъде гарант за стабилността на държавата. Това добре се осъзнава от майката на Фердинанд княгиня Клементина, която изиграва основна рола за първия брак на Фердинанд. След като става ясно, че нито един от управляващите дворове няма да позволи сключването на подобен брак със своя принцеса, поради страха от император Александър III, княгиня Клементина се спира на Бурбон-Пармския херцогски дом. Първородната дъщеря на Херцог Роберт I, принцеса Мария-Луиза  има всички нужни качества за достойна българска владетелка. Въпреки това съществува едно трудно изпълнимо условие, което поставя нейното семейство - децата от този брачен съюз да бъдат кръстени и възпитавани като католици. Когато й се предлага да встъпи в брак с българския княз, тя приема като поставя условието децата й да бъдат от католическо вероизповедание. Това се желае и от цялото й семейство, възпитано в строг католически дух. Но член 38 от приетата Търновска конституция изисква престолонаследникът да бъде православен. Този член гласи: “Българският княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен православната. Само първият избран български княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея”. На пръв поглед това изискване проваля плановете, но намесата на решителния български министър-председател Стефан Стамболов намира изход. Прословутият член 38 от Търновската конституция, касаещ вероизповеданието на държавния глава, е изменен в смисъл, че не само първоизбраният княз, но и неговият първи наследник могат да останат в родовата си вяра. Въпреки протестите на висшето православно духовенство и недоволството на русофилите, промяната е направена.

На 20 април 1893 г. във Вила Пианоре край Виереджо архиепископът на Лука венчава княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. По повод венчавката в Пианоре пристигат българските министри, начело с премиера Стефан Стамболов. Те поднасят от името на българския народ в дар една изящна диадема с бурбонски лилии, обсипана със скъпоценни камъни в цветовете на българския национален трибагреник. Инициативата за събиране на средства за направа на тази корона на княгинята - един от символите на монархическата власт, поема Поликсена - съпругата на Стефан Стамболов. На помощ й се притичат женските благотворителни дружества от цяла България, които организират кампания по събиране на средства. Накрая и държавните чиновници решават да дарят по 4 % от месечната си заплата за подаръка. Събрана е огромна за времето си сума (равна на сумата, с която по-късно е построен паметникът на Царя-Освободител).

Короната е с бели, зелени и червени скъпоценни камъни - диаманти, изумруди и рубини. Може да се разглобява и така да образува различни бижута - гривни, огърлица, брошка. Изработена е от водеща виенска ювелирна фирма, като преписката води лично Стамболов. Короната е носена от княгиня Мария-Луиза на сватбата, а с останалите пари Княгинята построява болница Майчин дом в София.


От италианския бряг новобрачната двойка отпътува за България на борда на парахода “Амфитрит”. Посещават Неапол, Палермо, остров Малта, а оттам заминават за Коринт и Делфи. В Триест се качват на влака за дунавския бряг, а оттам на княжеската яхта “Александър”. Първото стъпване на българска земя става при град Свищов, където новата българска княгиня е посрещната от ликуващото множество. За ознаменуване на щастливото събитие князът удостоява съпругата си с титлата Графиня Свищовска.

От 3 до 17 май 1893 г. в Търново, в сградата на възрожденското ни читалище „Надежда” се свиква Четвъртото Велико народно събрание, чиято основна цел е да узакони първата династическа сватба като гласува първите изменения в Търновската конституция. Търновци очакват пристигането на княжеската двойка с голям интерес и нетърпение. Общинското ръководство се подготвя подобаващо в очакване на голямото събитие.
В тронното си слово в Търново Фердинанд I се обръща към народните представители с думите: „В началото на тая година се извърши един държавен акт - задомяването на Българския господар, чрез който като се създава една народна династия, осигурява се страната Ни от разни случайности, толкова гибелни за младите държави. Всеобщата радост, с която любимия Ми народ посрещна това събитие и поздравленията и благопожеланията, които изказа, на Мен и на Моята Августейша съпруга, Ни дълбоко трогнаха и днес пред лицето на неговите представители Ние му изказваме нашата искрена благодарност.”

На 17 май 1893 г. IV-то Велико народно събрание е закрито лично от княз Фердинанд I. Изменени са общо 13 члена, но най-значимо е допълнението на чл. 38, което дава възможност на българския престолонаследник да принадлежи към друго християнско изповедание, а не само към православното. Така се улеснява създаването на българска царстваща династия и положението на княз Фердинанд I на българския престол се стабилизира.
За своята сватба с княгиня Мария Луиза цар Фердинанд І получава специален подарък от своята майка княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска. Това е така наречената Златна каляска, принадлежала на френската кралица Мария Антоанета. Днес тази каляска е реставрирана и представлява изключително ценен експонат в Музея за история на София.

Веднага след посещението си в Търново младата княжеска двойка прекарва медения си месец в Карагьозовата вила в лозята край града. Тя е собственост на семейството на Васил Карагьозов /учител, училищен настоятел, политик, фабрикант, почетен немски вицеконсул, монах на Атон, близък приятел на княз Фердинанд І още от годините на следването му във Виена. Свежият и чист въздух, хубавата природа, мекият климат се оказват много благотворни за крехкото здраве на княгинята и тя завинаги обиква старата столица.



Портрет на Княгиня Мария – Луиза, нарисуван от художника Мръквичка

На 19/31 януари 1894 г. княгиня Мария - Луиза ражда своята първа рожба - престолонаследника Борис, княз Търновски. На 2 февруари 1896 г. той е миропомазан по реда на Българската православна църква - условие за признаването на княз Фердинанд за законен български владетел от страна на Русия. Това е тежък удар за княгиня Мария Луиза, която счита, че това е равнозначно на духовното убийство на първородния й син. Ражда още три деца - княз Кирил Преславски на 17 ноември 1895 г., княгиня Евдокия на 17 януари 1898, княгиня Надежда 30 януари 1899 г. Ден след раждането на последната си рожба умира в резултат на получено усложнение, навършила едва двадесет и девет години.

Макар живяла само шест години в България Първата българска княгиня оставя светъл спомен в сърцата на своите поданици. Тя не се занимава с политика, но хората я запомнили  с усърдието й да изучава новата си родина и нейния народ, с дълбоката й религиозност, с меланхоличния й поглед, удивителна скромност и щедра благотворителност.

Източници: История на България, т. 7 / 1991, стр. 272, 324 Катя Митова - Ганева, Първата българска княгиня е свързана емоционално с Търново, в-к  "Янтра днес"

Снимки: Интернет и личен архив

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
   

Жалко, че е починала толкова рано. Жалко за децата да израснат без майка. Иначе всички царски особи са известни с огромна благотворителност.

Много интересен материал, в който прочетох малко известни факти.