Постинг
02.06.2010 17:27 -
„ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА”
Автор: elika
Категория: История
Прочетен: 5119 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2010 17:44
Прочетен: 5119 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 18.12.2010 17:44
Тези паметни слова, изречени от Христо Ботев, се превръщат в негова съдба и предопределят съдбата на хиляди знайни и незнайни люде, чиято кръв напои българската земя преди повече от 130 години, за да изкласи най-ценното за всеки човек и народ – Свободата.
И днес под звуците на сирените и духовите оркестри, свели глави за едноминутно мълчание, отдаваме почит към безсмъртната памет на Ботев, Левски, Раковски, Каблешков, хайдути, комити, четници, войводи, апостоли и всички участвали в тежките сражения при Козлодуй, Околчица, Шипка и Плевен, където се ражда изстраданата ни Свобода. Въстания, метежи, Руско – Турска, Балканска, Междусъюзническа, І и ІІ Световни войни отнемат човешките животи, за да напише поетът:
„Българийо, за тебе те умряха.
Една бе ти достойна зарад тях…” И Габрово е дало много свидни жертви! Ботев четник е известният герой Никола Войновски. Той поема военното командване след смъртта на Христо Ботев на 5 юни 1876 г. Командваната от Никола Войновски група достига до Орхание (дн. Ботевград).
Никола Дончев Войновски или известен още като Бойновски е роден на 9 септември 1849 г. в село Бойновци, Габровско. През 1876 г. завършва Одеското юнкерско (военно-пехотно) училище с чин поручик от руската армия. Определен е за военен ръководител на четата (от 200 души) на Христо Ботев във Влашко.
Благодарение на придобитите знания и опитност в юнкерското училище Никола Войновски проявява изключителни лидерски качества още при първата директна атака над врага. Неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба. По същия начин до вечерта са отбити още две атаки. Но сражението не минава без жертви - близо 30 четници са ранени или убити, между тях и знаменосецът Никола Симов.
През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец. Всички все още очакват подкрепа от въстаналите българи. На следващия ден, 19 май, необезпокоявани, те почиват на поляните около Веслец и се занимават с бойни упражнения.
Всички усилия на Никола Войновски да се свърже с апостолите на Трети революционен окръг са напразни. След като безрезултатно чакат през нощта на 19 срещу 20 май да пристигнат подкрепления при с. Косталево, четниците решават най-сетне да продължат движението си към Балкана.
Сутринта на 20 май часовите забелязват башибозушки отряди и редовна войска. Четата бързо се изтегля до най-близката удобна за отбрана позиция в района на връх Околчица. Авангардът /обикновено той се движи на известно разстояние пред главните сили с цел предпазване от разузнаването или нападенията на противника, а също и за получаването на първи сведения. В задълженията влизат и отстраняването на възможни препятствия, които могат да препречат пътя на следващата ги войска/, начело с Никола Войновски, заема гребена на Камарата с фронт на север и запад. Останалите, сред които са Ботев и щаба, се съсредоточават при върховете Купена и Околчица.
Редовна турска армия под командването на Хасан Хейри бей атакува левия фланг на отбраната, а срещу останалата част от четата позиции заемат башибозуците. Нападението е отбито със стрелкови огън, след което турците решават да обходят и изолират отделните позиции на четниците. Никола Войновски, отгатнал замисъла на противника, веднага парира тези опити, а башибозушката атака срещу Купена е отхвърлена с контраатака. За да не бъде изолиран и обкръжен, Никола Войновски в крайна сметка изтегля авангарда от първоначалните му позиции и заема кръгова отбрана на Купена. Постепенно цялата чета се концентрира около Купена, Околчица и падината между тях. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят.
Точно по това време, вечерта на 20 май 1876 г., някъде в долината между Купена и Околчица, привечер пада убит Христо Ботев.
След смъртта на Ботев Никола Войновски е избран за войвода на четата. Четниците откриват, че са обградени от всички страни и не могат да преминат Искъра при с. Лютиброд, затова се разделят на три групи. Вече доста разколебани, те дават последен отпор на преследващите ги башибозушки части и се разпръсват. От обръча обаче се измъкват само 15 души, командвани от Никола Войновски. По това време към него се присъединяват Димитър Тодоров – Димитрото /друг габровски революционер/ и още няколко оцелели четници от Ботевата чета. Поемат към Троянския балкан. На 13 юни 1876 г. в района на село Шипково четата е разбита окончателно. Никола Войновски е убит на 15 юни (28 юни по нов стил) 1876 г., ударен в гърдите. Смъртоносно ранен, но успява да пропълзи десетина метра, като подкрепя своите другари с думите:"Дръжте се, момчета!" Това си спомня Димитър Тодоров - Димитрото, който бил ранен в ръката, но станал свидетел на гибелта на Никола Войновски. От Ботевата чета загиват 130 души. Главата на Никола Войновски била отрязяна от турците и занесена в Троян. Останалите му другари успяват да оцелеят, но след 3 дни са заловени, предадени от местни хора от с. Шипково. В село Чифлик, община Троян, е издигнат паметник на смелия и безстрашен военен командир от легендарната Ботева чета. Всяка година габровци се покланят на паметника на Никола Войновски в центъра на града, поднасят цветя и засвидетелстват своето уважение към саможертвата на всички герои за Българската свобода. Литература: Енциклопедия България,т.1/1978 г.,с.737 История на България, т.6 / 1987 г., стр. 403-407 Д-р Цончев Петър "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г.,с.708-709 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
„Българийо, за тебе те умряха.
Една бе ти достойна зарад тях…” И Габрово е дало много свидни жертви! Ботев четник е известният герой Никола Войновски. Той поема военното командване след смъртта на Христо Ботев на 5 юни 1876 г. Командваната от Никола Войновски група достига до Орхание (дн. Ботевград).
Никола Дончев Войновски или известен още като Бойновски е роден на 9 септември 1849 г. в село Бойновци, Габровско. През 1876 г. завършва Одеското юнкерско (военно-пехотно) училище с чин поручик от руската армия. Определен е за военен ръководител на четата (от 200 души) на Христо Ботев във Влашко.
Благодарение на придобитите знания и опитност в юнкерското училище Никола Войновски проявява изключителни лидерски качества още при първата директна атака над врага. Неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба. По същия начин до вечерта са отбити още две атаки. Но сражението не минава без жертви - близо 30 четници са ранени или убити, между тях и знаменосецът Никола Симов.
През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец. Всички все още очакват подкрепа от въстаналите българи. На следващия ден, 19 май, необезпокоявани, те почиват на поляните около Веслец и се занимават с бойни упражнения.
Всички усилия на Никола Войновски да се свърже с апостолите на Трети революционен окръг са напразни. След като безрезултатно чакат през нощта на 19 срещу 20 май да пристигнат подкрепления при с. Косталево, четниците решават най-сетне да продължат движението си към Балкана.
Сутринта на 20 май часовите забелязват башибозушки отряди и редовна войска. Четата бързо се изтегля до най-близката удобна за отбрана позиция в района на връх Околчица. Авангардът /обикновено той се движи на известно разстояние пред главните сили с цел предпазване от разузнаването или нападенията на противника, а също и за получаването на първи сведения. В задълженията влизат и отстраняването на възможни препятствия, които могат да препречат пътя на следващата ги войска/, начело с Никола Войновски, заема гребена на Камарата с фронт на север и запад. Останалите, сред които са Ботев и щаба, се съсредоточават при върховете Купена и Околчица.
Редовна турска армия под командването на Хасан Хейри бей атакува левия фланг на отбраната, а срещу останалата част от четата позиции заемат башибозуците. Нападението е отбито със стрелкови огън, след което турците решават да обходят и изолират отделните позиции на четниците. Никола Войновски, отгатнал замисъла на противника, веднага парира тези опити, а башибозушката атака срещу Купена е отхвърлена с контраатака. За да не бъде изолиран и обкръжен, Никола Войновски в крайна сметка изтегля авангарда от първоначалните му позиции и заема кръгова отбрана на Купена. Постепенно цялата чета се концентрира около Купена, Околчица и падината между тях. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят.
Точно по това време, вечерта на 20 май 1876 г., някъде в долината между Купена и Околчица, привечер пада убит Христо Ботев.
След смъртта на Ботев Никола Войновски е избран за войвода на четата. Четниците откриват, че са обградени от всички страни и не могат да преминат Искъра при с. Лютиброд, затова се разделят на три групи. Вече доста разколебани, те дават последен отпор на преследващите ги башибозушки части и се разпръсват. От обръча обаче се измъкват само 15 души, командвани от Никола Войновски. По това време към него се присъединяват Димитър Тодоров – Димитрото /друг габровски революционер/ и още няколко оцелели четници от Ботевата чета. Поемат към Троянския балкан. На 13 юни 1876 г. в района на село Шипково четата е разбита окончателно. Никола Войновски е убит на 15 юни (28 юни по нов стил) 1876 г., ударен в гърдите. Смъртоносно ранен, но успява да пропълзи десетина метра, като подкрепя своите другари с думите:"Дръжте се, момчета!" Това си спомня Димитър Тодоров - Димитрото, който бил ранен в ръката, но станал свидетел на гибелта на Никола Войновски. От Ботевата чета загиват 130 души. Главата на Никола Войновски била отрязяна от турците и занесена в Троян. Останалите му другари успяват да оцелеят, но след 3 дни са заловени, предадени от местни хора от с. Шипково. В село Чифлик, община Троян, е издигнат паметник на смелия и безстрашен военен командир от легендарната Ботева чета. Всяка година габровци се покланят на паметника на Никола Войновски в центъра на града, поднасят цветя и засвидетелстват своето уважение към саможертвата на всички герои за Българската свобода. Литература: Енциклопедия България,т.1/1978 г.,с.737 История на България, т.6 / 1987 г., стр. 403-407 Д-р Цончев Петър "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г.,с.708-709 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Между другото имаме почти еднакви снимки :))
цитирайДа не би да сме присъствали на честването на събитието на едно и също място? В противен случай няма как снимките ни да се дублират!!! :)))
цитирайБил е прав Ботев като е казал, че който падне в бой за Свобода, той не умира, защото продължава да живее в сърцата на бъдещите поколения!
цитирайТърсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela