Чужденците милеят за своите държави. Чужденците милеят за своя език, чужденците познават своята история и я обичат. Чужденците познават своята култура и я ценят. Българите не познаваме своята история, не ценим достатъчно своята култура и не милеем достатъчно за своя език. Защо става така? Причината откриваме в историческите събития, които българите са преживяли. След славната история на България и българите по време на Първото и Второ българско царство настъпват 500 години мрак. Истински мрак, нещастие, потискано недоволство, примирение. Това не е една година или десет. Това са цели 500 години. По-смелите правят къде неуспешни, къде по-успешни опити за борба, но цялостен успех липсва. България е непривлекателна за свободолюбивия дух и поносима за примирения. Българите, които живеят навън спомагат за прогреса – просветен и материален. Идва Освобождението. България е разделена на Княжество и Източна Румелия. В Княжеството се появяват  нови надежди за добруване. После княз Александър Батемберг помага за Съединението. Трето българско царство, индустриален подем, социален подем, дипломатически подем, образователен подем. По време на социалистическото управление историята беше използвана да обслужва тоталитарното управление. За да държат хората в страх и подчинение, умишлено бяха изопачавани заслугите на заслужилите, приносът на достойните, изтъквани бяха само определени личности с определени политически нагласи и приноси.  Историята беше преправена,  бяха заличени много събития и личности. Дори и на онези, чиято памет не беше унищожена и се ползваха с определен исторически толеранс като патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Васил Априлов, братя Миладинови и много други,  не се отдаваше нужното значение и уважение. Акцентът падаше върху други. Българската история беше тотално изопачена.  Какво и как точно се е случило преди 1000 години в България, можем да гадаем, но какно се беше случило в последните 150 години беше ясно, защото е жива паметта на личностите и техните наследници. Но това изопачаване на историята предизвика определена ненавист на хората към нея. Те четяха разни измислени исторически източници, виждаха, че описаните неща не са такива каквито са.  Не, че това не ги дразнеше, но просто не бяха в състояние да искат каквато и да била промяна, защото знаеха, че няма кой да уважи тяхното искане. И накрая просто отказваха да се интерисуват от Българската история. Това доведе до добровoлен отлив на интерес от нашата история. Учениците учеха в училище като задължителен предмет по скоро мимоходом, колкото да си вземат изпитите и с това приключваше всичко. Оставаха само онези, които желаеха да се занимават с история професионално – да станат музейни работници или преподаватели по история. А те не бяха твърде много.   Доброволният интерес към историята спадаше. Защото с омаловажаване или прикриване на някои факти тя беше обезличена, нейната слава и значимост бяха принизени,  нейната атрактивност изчезна. И хората започнаха да се интерисуват повече от  историята на другите държави, от колкото от нашата собствена. Там виждаха дворци, паркове, рицари, коне, битки, любови, интриги, шедьоври, бижута, цветове, красоти. А на нас ни казваха, че в България такива неща няма. Имало землянки, в които славните партизани се криели докато водели борба с фашистите, имало само експлоатация, глад и мизерия. А на кого са интерсни тези землянки? Те са само една малка, незначителна и скучна  част от онова, което се е случвало в България! Но както фениксът възкръсва от пепелта, така и събитията излизат на яве. Разкопките при Деветашка пещера, Перперикон, Трапезица, Велико Търново, Казанлъшката долина, край Карлово, край Созопол, край Етрополе и много други потвърдиха отново славната ни история, датираща от много векове. Оказа се, че и ние си имаме дворци, каляски, шедьоври, красиви имоти, интересен градски бит. Изявени личности с интересни професии и заслуги, борбите за църковна независимост, активното навлизане на жените в образованието, политиката, медицината, точните науки, благотворителността.   За радост място за песимизъм вече няма - в  последните 5-6 години се наблюдава активно възраждане на нашата история. Бяха отпечатани безброй поредици на енциклопедии и истории, бяха преиздадени стари интересни и стойностни книги, пишат се нови. Това е единственият правилен път да познаваме своята история, за да я обичаме и да се гордеем с нея, така  както правят всички други народи по света!!!

Подготви: Елена Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!      

Поздравления, г-жо Колева! И аз така смятам! Нашите национални герои са били смели хора, жертвоготовни, идеалисти, но не така атрактивни като западноевропейските исторически личности. Затова и не са много популярни.