Първоаприлска
Режим на икономии
Прискърбна случка

Три разказа от Михаил Зошченко. Забавлявайте се!





Какво казвате? Не е първи април?
Е, сега, вие на някакъв си календар ли ще вярвате.
А купищата лъжи, които преглъщате от медиите ежедневно.
Така че, първи април е и толкова.
Впрочем, не ви ли мирише на изгоряло откъм кухнята? :)))


А разказчетата си струват, повярвайте ми.



Първоаприлска

Ето на - девет години, откакто е революция, пет  или шест, откакто е неп, а продължава да се забелязва тая масова простотия - по първи април гражданите хукват да се лъготят като пощурели.
Честно казано, и аз съм лъгал, и мен са ме лъгали по всяко време на годината, но веднъж на първи април си изпатих здравата по тоя случай - избих си два зъба и останах без покъщнина, да не говорим, че майчицата на жена ми си навехна крака.Е, това последното не ме засяга.Много важно - някакъв си крак.Тя и без друго е дяволски проклета бабичка.Бог да я съди.
Та седя си веднъж у дома.Пия си чай.Самоварът кипи. Жената - до мене.
А майка и дърдори:
- Е - казва, - дойде и първи април. По този случай трябва на всяка цена да си направим шегичка с някого.
И започнахме да мислим с кого ли да си направим шегичка. Жена ми казва:
- Най-добре е, драги, да скроим номер на Ана Василиевна от долния етаж.Да и креснем нещо на тая глупачка или да я стреснем, а после да заявим, че сме се пошегували.Ще и речем: " Честит ви първи април, АОна Василиевна."
Та обсъждаме си значи какъв по-такъв номер да спретнем на проклетницата, когато не щеш ли, някой чука на вратата. Отваряме. На площадката отвън Ана Василиевна. Пребледняла цялата. Трепери като лист. И вика:
- Пожар, граждани! Спасявайте се, който както може!
И хуква надолу.
В първия моменвт много се уплашихме. Мамичката на благоверната ми дори награби някакви боклуци да ги спасява. После изведнъж казва:
 - Ама че подла твар! Все пак успя, де. Така да ни наплаши тая гад. Първоаприлска, няма що.
Отвръщам и:
- Винаги съм ви казвал: от шест години е неп, а има такива дивашки традиции.
И се върнахме на масата.Смеем се. Припомняме си разни случки с опашати лъжи и се чудим как Ана Василиевна успя да ни преметне така правдоподобно, когато не щеш ли, замирисва на изгоряло.Че като ни блъсна оня ми ти пушек...
" Олеле - викаме си, - вярно, че имало пожар! "
Хукваме навън - огън. Втурваме се към прозореца и - един по един -  та през него. първо дамите, после дюшеците и накрая моя милост. Точно тогава тъщата си навехна крака.
Такива ми ти тъпи шеги, ии то шест години след непа.
Е, ако трябва да си говорим истината, цялата тази история си е чиста лъжа.Нищо подобно не ми се е случвало.А и не би могло да ми се случи.Къде се е чуло и видяло по време на пожар някоя жена да предупреждава съседите, камо ли пък да се качва за това цял етаж нагоре!
Излъгах ви, граждани, всичко е лъжа.
Че защо да не ви излъжа, щом си имаме такъв симпатичен обичай?

                            ******************


Режим на икономии

Как върви режимът на икономии в другите градове, не знам, другари.Но в град Борисов е много на далавера. За една кратка зима само в нашето учреждение спестихме цял кубик чамови дърва. Да не би да е лошо.
Десет години такова икономисване - и ето ти цели десет кубика все пак. За сто години като нищо могат да се спестят три гемии. А подир хиляда - направо можем да почнем търговия с дърва.
Тоя народ за какво е мислил досега? Защо преди не е въвеждал в употреба такъв изгоден режим? Яд ме хваща! Ние пък го започнахме тоя режим още от есента.
Шефът ни е много разбран човек. За всичко се съветва с нас и си говорим като роднини.Дори от време на време ни черпи по някоя цигара, кучият му син.
Та идва той веднъж и съобщава:
- Е, момчета, започна се...Стягайте се! Ще трябва да икономисваме това- онова...
Но от какво ще икономисваме и как, не се знае. Почнахме да умуваме от какво да спестим. На счетоводителя ли, тоя дърт дявол, да му окастрим заплатата, що ли?
Шефъ казва:
- Ако резнем от заплатата на счетоводителя, момчета, дъртият му дявол бързо- бързо ще се премести в " Охрана на труда". Няма да стане.Трябва да измислим друга хватка.
Добре, че беше чистачката Нюша, та внесе за разглеждане  и женския въпрос:
 - Щом международното положение е толкова кофти - казва, - можем например да не отопляваме клозета. За какво да хабим дърва? То да не е трапезария?
- Вярно, бе -  казваме,  - нека клозетът стои на студено. Все ще икономисаме някой кубик. Че ще е малко хладно, хладно ще е. Тъкмо никой няма да се застоява в него. Даже производителността ще се повиши актуално.
Речено -  сторено. Спряхме да отопляваме клозета и се захванахме да изчисляваме икономиите. Наистина спестихме един кубик. Тъкмо наченахме втория и дойде пролетта. Как да не го е яд човек! Ако не беше тая проклета пролет, рекохме си, щяхме да спестим поне още половин кубик.
С други думи, пролетта ни провали. Но все пак и един кубик не е шега работа.
Е, там някаква си  тръба се спукала от студа, но стана ясно, че била инсталирана още по царско време. Такива тръби поначало трябва да се изтръгват из корен.
До наесен спокойно ще минем и без нея. Пък после ще сложим някоя по-евтинка. То да не е трапезария, я!

                             ******************


  Прискърбна случка

Не знам, другари, но на Николай Иванович много му съчувствам. Този мил човек си изпати за цели трийсет и шест копейки и в крайна сметка нищо кой знае какво не видя за тия пари.
И то защото по характер си е кротък и отстъпчив. Друг на негово място сигурно щеше да разпердушини цялото кино и да изхвърли публиката навън. Защото трийсет и шест копейки не са шега работа. Ами тъй де.
В събота значи нашият мил Николай Иванович си подпийнал, човекът, като на заплата.
А беше изключително съзнателен човек. Друг на негово място  щеше да буйства и да се притеснява, а Николай Иванович чинно и благородно тръгна по булеварда. Попя си нещо там. И изведнъж гледа -  насреща му кино.
"Що ли - вика си -  да не вляза в това кино? Аз съм културен човек, полуинтелигентен, защо да се шляя пиян по тротоарите и да се блъскам в минувачите? Я -  вика си -  тъй както съм фиркан да изгледам някое филмче. Да видя и аз какво е това нещо."
И си купил с честно припечелените пари билет. Настанил се на първи ред. Настанил се нашичкият и чинно започнал да гледа. Тъкмо зърнал първия надпис  и изведнъж потеглил за Рига.
/ Започнал да повръща - Поехать в Ригу /разг./ - повръщам след пиене/
Защото в киното - топло, и тъмното действа благоприятно и отпускащо на психиката. Потеглил за Рига нашият Николай Иванович, но едно така  чинно -  демек, никого не закача, не се кълчоти на екрана, не ходи да развинтва крушките, ами  си седи кротко и си повръща.
Не щеш ли, публиката взела да недоволства, че Николай Иванович е потеглил за Рига значи.
- Бихте могли - казват, - другарю, за тази цел да излезете във фоайето, защото така само разсейвате зрителите с други идеи.
Николай Иванович, нали е културен и съзнателен, естествено, не тръгнал да спори за няма нищо, ами станал и полекичка си излязъл.
" Какво ли се занимавам с трезвихора? Само да си навличам неприятности."
И тръгнал да излиза. Отишъл до касата.
- Току- що - казва, - госпожице, си купих от вас един билет и моля да ми върнете парите. Защото не мога да изгледам филма - става ми лошо от тъмното.
Касиерката отвръща:
- Не можем да ви върнем парите. Като ви става лошо, идете да поспите.
И започнала препирня. Друг на мястото на Николай Иванович щеше да сграбчи касиерката  за косите ,да я измъкне от касата и да си вземе парите. Николай Иванович обаче е кротък и културен и я цапардосал само веднъж.
- Ама, кучко, ти не разбираш ли , че не съм ти гледал скапания филм. Дай си ми парите.
И го казва така едно чинно, благородно, без разправии. С други думи - иска си парите. Но не щеш ли, идва управителят.
- Ние - казва - пари не връщаме. Щом - казва - сте платили, бъдете така добър да си догледате филма.
Друг на мястото на Николй Иванович щеше да се изплюе срещу управителя и щеше да иде да си догледа, щом си е платил. Николай Иванович обаче много се нажалил относно парите, взел разгорещено да се препира  и пак потеглил за Рига.
Е, тогава вече го сграбчили за врата като куче и го замъкнали в милицията. Там го държали до сутринта. А на другия ден му взели три рубли глоба и го пуснали.
Сега ми е много мъчно за Николай Иванович. Как можа да му се случи толкова неприятна случка: човекът, така да се каже, нито филма си изгледал, нито нищо, само дето се охарчил за билета цели трийсет и шест копейки. За какво, питам, се е охарчил трийсет и шест копейки?

                            *******************


И едно продължение на темата за тази финландска полка, която е написана през 1930г. , със веселото изпълнение на фигуристката Татяна Навка и актьора Вилле Хаапасало  от шоуто " Ледниковый период" през 2007г..
И като бонус - пак тяхно прелестно изпълнение по тема от филма на великия Чаплин "Светлините на града".


Усмихнат и щастлив мартенско- априлски уикенд !
                                                                                                                     shining

Чета Зошченко като съм болна и действително, започвам да се чувствам по-добре : ))...

Поздрави!

Радвам се на доброто ти чувство за хумор. Поздрави!

За съжаление тук, в блог.бг, а и не само, лошите новини и негативните вибрации са храна за душичките на мнозина. Но, толкова по-зле за самите тях. Поздрави за позитивизма!

Удоволствие! :))

За мен е чест да ме посещават стойностни хора! :)
Поздрави!

Обичам да чета Зошченко , а скоро не съм посягала към книгата му .
Удоволствието от прочита на разказите , съчетано с великолепните
закачливи изпълнения ... усмихна ме , благодаря ти .
Страхотен предпървоаприлски пост !

Не се и съмнявах, че ще го оцениш! Много ме зарадва! Благодаря ти и внимавай да не те излъжат много днес ! :)

Благодаря за удоволствието!

http://chitanka.info/text/16257-neznajko-na-lunata

Това си е сканирано точно оригиналното издание с великолепния превод !
Благодаря ти! И все пак странно защо никъде не се среща книжния оригинал-аз съм го виждал и чел като дете в библиотеката и това е-един екземпляр.Толкова ли е бил малък тиража или...има и нещо друго. И до днес не мога да си отговоря.
Поздрави!