Като гледам как няма отзиви на постинг, който в друга част от мрежата би предизвикал фурор, та си мисля, че не стени, зандани имаме в душите си. И много упорито (и тъпо) продължаваме да ги зидаме, за съжаление. Знаеш ли, аз имам една теза, която никой до момента не е опровергал. Смятам, че българинът си обича нещастията. Удобни са му и му дават алиби да си мрънка. Къде-къде по-лесно е да се оплакваш, да псуваш властта и да завиждаш на съседа, отколкото да се напънеш и да се погрижиш за себе си, за семейството си, за своя град. Това е стената - сами си строим килии, за да можем после да си го изкараме. По този повод се сетих за един стар виц: "Мамка им и идиоти, днес пак вали!" И така от родител на дете...

А за концерта, мерси за подсещалката :) От поне година не съм го гледала и тази вечер ще си направя един хуууубав подарък. Тъкмо ще отмъстя на казана за ракия, заради който съм сама в събота вечер. И на мъжете, които не пожелаха да ме вземат ('~')

За пореден път се убеждавам, че точно истински приятел е този, който ще се появи тъкмо навреме, за да ти каже няколко думи, да те окуражи и да те избави от натрапчивото усещане, че си говориш сам. Разбира се, аз благодаря на всички, които гласуваха за постинга- виждам ги в статистиката, знаем се,благодаря ви приятели! Естествено че не на всеки му се говори или пък е длъжен да взема участие с коментар, аз и така ви благодаря, всички вие мои съмишленици и приятели в блога.
Абсолютно се съгласявам с теб, градим ли градим стени, а повечето не знам дали изобщо имат усещане за това. Какво да ти кажа, ти го казваш в прав текст каквото си е. Но ти благодаря, че ме стопли тази вечер - без ракия и без казана или по точно огъня от специално подбрани пънове и разни нестандартни дървета точно за тази цел. Поне при нас е така. :) Твоята топлина дойде дълбоко от твоето сърце и е по-силна от всичко останало. Благодаря ти,сестрице!
А за казана...ако толкова ти се ходеше, да беше отишла пък :) Има една такава особена тръпка в цялата тази работа, знам я, макар че не съм никакъв пияч. Но атмосферата, усещането е друго нещо. Аз и като кажа, че отивам да пия кафе примерно, не ми е толкова до кафето, колкото до други неща, свързани с общуването с хората. Затова много обичам да пия кафе на някакви най-обикновени, но уютни местенца или пък на гари, автогари, летища и други такива места. Направо си умирам за това. И много благодаря на жена ми, че ми разбира прищевките и ми угажда, макар самата тя ама изобщо не обича да пие кафе. Ама това си е то общуването - без стени и препятствия, поставени от самите нас. Накрая я докарах да се върна на темата. :) Ама се разприказвах и аз...голяма съм досада, нали?
Ти този концерт все пак не каза имаш ли си едно наум да го гледаш? Аз се колебая засега, колкото и странно да би ти прозвучало колебание точно от мен.
Е, направихме си раздумката на мегдана, да видим дали ще се включи и още някой. Хубава да ти е вечерта :)

Стените ... винаги са символ на нещо, което притиска, затваря душата,
на липса на простор, свобода - ограничение... И защо си причиняваме
точно това, което не обичаме ... а уж копнеем за свобода, жадуваме
за взаимност и споделеност... но за мислите и мечтите - няма стени.
Наистина има нещо странно и необяснимо в поведението на българина,
има го навсякъде по света, но при нас е много силно изразено...
За съжаление стените помежду ни понякога са много високи ...
Хубавото е, че има хора, които не могат да живеят, обградени от зидове,
затворени между стени, те се намират и стават приятели ... откриват се.
Дали ще дочакаме събарянето ... често на мястото на разрушената стена,
още по- усърдно се изгражда нова, още по- висока и широка ...
Гледам концерта и мислите ми поемат различни посоки, усещането е силно
и вълнуващо, посланията разтърсващи ... Впечатляващо, страхотно ...
Радвам се, че си подарих тези минути и със сигурност пак ще се върна.
Дълго ми липсваха тези късни посещения на любимите блогове.
Прекрасен стойностен постинг !!! Поздрави и благодарности !

Какво да говорим такъв бил българинаът, онакъв бил. Мисля, че простотията и невежеството се разрастват. Аз мисля, че не пускам постинги за слава и всенародна популярност. Каква ти слава- и да съм имал някакви очаквания за по-многобройни и спонтанни контакги покрай темите, които поставям и обсъждаме, то тези очаквания като че ли се изпариха вече. Реалността е такава каквато е. Ето- и в случая- прочетох новината за предстоящия концерт догодина в България и първо не смятах да пиша за това. После, вечерта си викам, я да пусна един пост, че покрай новината да споделим това онова. Ако има нещо, което най-много ме привлича в блога и изобщо в интернет, то това е идеята за неограничени контакти и възможност да споделиш идеи и интереси със съмишленици. Звучи много простичко. Да, но на практика се получават други неща, да не задълбавам пак в тази банална вече тема. Ще го преживеем и това. И какво ли още не , ще преживеем. Благодаря ти за споделянето - допада ми посоката ти на мислене, относно стените, ограниченията... И затова съм съгласен, че такива хора, нетърпящи високи стени, се срещат с други такива хора, независимо от всичко. И това си е направо прекрасно. Другите дребнички мръснички нещица какво изобщо да си губим времето с тях.
След като си позволяваш късните посещения, това звучи оптимистично и позитивно за нещата около теб.:) Стискам ти палци и се радвам за твоя дух.
И аз ти благодаря, че си тук - както виждаш по-отгоре, задушевен разговор се получава. Светла и слънчева неделя!