Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2018 03:09 - Пристигане в Грузия
Автор: sunflower Категория: Туризъм   
Прочетен: 6146 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 13.11.2018 16:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В една ранна, ама доста ранна утрин самолетът ми кацна в Тбилиси, където спътникът ми в приключението, вече трябваше да ме чака. Забелязах го до да стърчи край една от лентите за багажи още с влизането в залата. От този момент, до края на пътешествието ни, той все стърчеше. Средният ръст на грузинците е малко под моя, а той е с около една глава по-висок от мен.

Та, в тези ранни зори, по-точно по тъмно, успешно излязохме от летището и се качихме на автобус, в който любезен служител ни взе банкноти и ни купи билети от автомата, чрез карта  - една операция, която сами, едва ли щяхме да можем да извършим.

Попътувахме в тъмното поне половин час, в който успяхме да разгледаме светлините на нощния Тбилиси. Не изглеждаше зле, за разлика от така наречената автогара, на която слязохме в крайна сметка.

Небето вече просветляваше, когато се оказахме на огромен площад, не особено чист, с няколко паркирани микробуса и почти без жив човек. За щастие намерихме кой да ни покаже къде спират автобусите за Местия и се паркирахме на мястото да чакаме първият от тях. След първоначални стрес: „Боже, къде в дивия Изток попаднах, с чужденец, който съм оставила да планира цялото пътуване по книга на англичани??!!!“ успях да открия от къде да си купя закуска, която се оказа неочаквано вкусна и също така тоалетна. Тоалетната беше автомат, който работи с монети и беше много приятна изненада  - чистичка и съвсем прилична, насред на съмнителния площад.

Маршрутката за Местия се появи, а шофьора се оказа с физиономия на чист руснак. Русоляв и много почтено изглеждащ като цяло. Разбрахме се на руски и зачакахме да се напълни микробуса. Първите минутки бяха много оптимистични, защото имаше малко хора и малко багаж. Но постепенно ситуацията започна да се променя като се стигна до там, че като се качихме да седнем, повечето места вече бяха резервирани и ние трябваше да се задоволим с тези, които шофьора изрично посочи.

Разгеле, тръгнахме. Тръгването обаче се проточи, защото се почна спиране по бензиностанции, да вземем още един човек, още багаж, а после още едно цяло семейство с две малки деца. Имам чувството, че чял час се измъквахме от Тбилиси, но трябва да е било малко по-малко. Аз веднага се помъчих да заспя, защото пътуването реално ми беше стартирало преди 24 часа от нас и бях спала на два пъти по няколко минутки само.  И добре, че спах, защото ни предстоеше по първоначални данни 8 часово пътуване в претъпкан с хора и багаж микробус.

Заради спането първата половина на пътя ми се губи. Събудих се на първата спирка, където в късната утрин се налапах с лют боб. Не знам защо ли питах: „Това какво е?“, като каквото и да ми отговореха нищо не разбирах. Все пак боба не беше лош. Както и всичко  друго, което опитвахме от там нататък.

Като продължихме се опитах пак да спя, но в момента, в който влязохме в планините се ококорих. А и как няма като се заредиха едни баири и скали, от гледките към които ченето ми щеше да падне. Все пак след известно време пак спряхме и аз тъкмо си мисля, че скоро ще пристигнем, когато се оказа, че имаме още 2 часа и половина път. Викам си: „Боже, къде ще се окажем след 2 часа и половина път в дън гори тилилейски? Възможно ли е на такова място да има цивилизация?“


image

От този момент нататък пътуването взе да става все по-интересно и по-интересно .... е, може би и защото не спях .... но първо бабата реши да нахрани децата с кисело мляко. Точно в момента, в който започваха големите завои. Е, нахрани ги уж – едното ужасно крещеше, докато тя подаваше лъжичката на другото, но накрая се умириха. Умириха се до следващия завой, на който другото изповръща всичко, което тя му беше набутала в устата върху блузата и полата и.

А вече се беше налагало да спираме веднъж, защото на едно момиче му стана лошо. Е, от момента на повръщането нататък спирахме поне още 3-4 пъти, защото ту на един, ту на друг му ставаше лошо и съответно пътуването леко се удължи. А за стила на каране на грузинските шофьори на маршрутки нищо няма да кажа, защото по начало бях предупредена, че трябва да оставим карането на тях и да мълчим.


image

Най-сетне обаче пристигнахме в Местия и мястото се оказа наистина вълшебно със стърчащите средновековни кули – „коши“ и високите планини, които го обграждаха отвсякъде.

За моя приятна изненада и къщата за гости, в която се настанихме се оказа много чиста и приятна и снабдена с всички удобства. Единственият проблем, с който се сблъсках първоначално беше желанието на домакините да ни настанят в стая със спалня. Това беше пъвият път, но не и последният, в който трябваше да обяснявам и настоявам, че ни трябва стая с две отделни легла. Явно е изключително рядко явление мъж и жена да пътуват заедно, без да са ... заедно.


image

(следва продължение)



Тагове:   грузия,   местия,


Гласувай:
7



1. barin - Приятно прекарване на екскурзията ...
16.11.2018 06:56
Приятно прекарване на екскурзията в Грузия, Мая. Грузия- страната на златното руно- Колхида, втората държава, която приема християнството- догодина ще е кръгла догишнина 319-2019.
Поздрави!
цитирай
2. sunflower - Благодаря!
23.11.2018 16:23
Беше вълшебно!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598496
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031