Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2018 21:45 - ПРЕДПОСЛЕДНОТО МИ ПЪТУВАНЕ ЗА ТОВА ЛЯТО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3661 Коментари: 3 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

        ПРЕДПОСЛЕДНОТО  МИ  ПЪТУВАНЕ   ЗА ТОВА ЛЯТО

                                   ОТ  ТИПА ГОЛЕМИ

 

      Това пътуване стана нестандартно по две причини:

       Първата е, че не бях сам, макар античните места и природни красоти, които посетихме да бяха от тези, които  посещавам винаги сам – неизвестни и неоткриваеми за непознаващите Родопа.  Втората причина е , че пътуването продължи само пет дни и не го причислявам към типа „Големи”, чиято продължителност е поне десетина дни.

     За голямо мое съжаление посетениите места можеха да бъдат доста повече, за което имаше всички предпоставки – физически сили, време,  но за мен се оказа невъзможно да въведа необходимата организация, изразяваще се в ранно изкачване на планината по хлад, плътно ползване на светлото време на денонощието високо в планината чрез придвижване от един обект към друг спокойно, без екстремни физически натоварвания, „разтягане” на времето така, че прибирането да става привечер, отново по хлад.

     Пътуването извършихме посещавайки доста интереснни места. Първото от тях бе светилището Беланташ, сега известно като Белинташ. То е от типа тракийско скално светилище с издълбани по билото на скалата култови кладенчета. Изследванията показват, че кладенчетата са имали формата на съзвездията преди около 10000 години. Светилището е правено според мен стотици години, защото то е върху монолитна сиенитна скала, много твърда, върху която са изстъргвани /!!!/ с кремък тези кладенчета. От тях излиза каналче и водата се е стичала по пригодена за това скала с лек наклон, където се е разливала. Вода ли е текла, кръв от жертвено животно, никой не може да каже. Има и канали по скалите, има и дълбани места, които образуват различни форми. Има също квадратни и правоъгълни дупки в скалите, вероятно за греди, което пък означава, че това място е било покрито. Има и две камеенни стълби, много стръмни и с много високи стъпала, извисяващи се над пропаст. Светилището се състои от три части, като най-сериозно да правят кладеенчета траките са се сезирали върху средната й част.

    По времето, когато Нииколай Хайтов бе в парламента, той издейства да се отпуснат средства от Пловдивската община за поставяне на желязна стълба, осигуряваща достъп до светилището, а също и да се построи водопровод, дълъг около 2 км, доставящ вода за хората от Чоторова махала, намираща се непосредствено под светилището. И разбира се, отклонение за чешма малко преди поляната, където днес бе построена църквата „Свети кръст”. В махалата живеят помаци, в съседнта долина – турци. Погледнати от горе махалите по нищо не се различават – къщите от камък, облеклото черно, животни навсякъде, никъде необработено кътче земя.

    Гледката от това светилище е величава. Виждат се християнското светилище Кръстов връх, мюсюлманското Ениханбаба, което бе взривено по време на спонтанно възникналия възродителен процес от известни само на ДС спонтанници, а същи и скалните красавици Къзкая, Инкая и Караджакая, покрай които преминава останал до днес римски път от Тополово за Смолян. Вижда се и прекрасната населена изворна област на река Сушица, вливаща се в Юговската река, красивият земен мост Еркюпрю при с. Мостово, по който преминава пътят за селото.

   Красотата на това място привлече много снобове да „инвестират” тук, а не в забетонираното ни Черноморие или в съсипанато Банско. Най-бедната махала в този регион, Врата, стана нещо огромно, но вече не виждам и не чувам бумтежа на строителни машини като тези, които банково-строителната мафия сега изтегля от Банска с вопъла: Банско иска втора кабинка! Виждам обаче конструкции на големи сгради, вероятно замиислении за хотели, които вероятно никога няма да бъдат довършени, подобни на тези, които грозят красиивата местност Беталовото под Пирин.

    

      Друг интересен обект, който посетихме бе скалата Пармаклъкая до махала Памука. Тази скала е най-личната измежду стотици такива, по които траките са правили култови скални ниши и са дооформяли скалите, за да прилиичат на нещо – хора, животни, страшилища.

    В тази скала има още една пещера тип утроба /б. м. абсолютна гениталия!/ но много по-малка от пещерата Утробата към светилището до с. Дъждовница. За да се сезират туристите върху тази пещера с трион и лозарска ножица аз почистих входа й от тръни, къпини и няколко дребни дръвчета. Пещрите на траките тип утроби са общо четири. Останалите две са при светилището до с. Красино и тази при при светилището Харманкая, която е недовършена. 

       Скалата Пармаклъкая /в превод скала с пръстови отпечатъци/ е в първата долина , започваща от връх над селото, но тук има още две долини, също част от светилището. Най-съществената част от светилището е в средната долина. По нея над скалите има построена от траките пътека за обслужване на светилището. Скалата е издялана за да стане равна пътека, където има стръмнина има издялани в скалата стъпала. Светилището завършва след с. Йончево с монументална скала, която се вижда от махала Памука. То обхваща цялата изворна област на р. Харманлийска.

    Има още много интересни места в този район на Родопите, само ще назова някои от тях: Скалите при с. Жълт камък, които са по цялата долина на реката, на всяка от които има следи от дейността на траките, селото със скалните образувания над него, Узуново, селото Ходжово с двете светилища тип гъби, махалите Горна и Долна Мурга и те сред светилища. Страхотен родопски регион, за съжаление освен на мен, познат на още много малко хора. Чака-рака кръчмите, чалгата и бирата, нетовите простотии, те сега са в центъра на вниманието на хората не притежаващи ценностна система и интереси. Още един клас хора, които никогаа няма да дойдат тук, дори и да искат, това се тези, дето мязат на двукраки мехове.

    Друго интересно място, което посетихме наблизо бе в райоона на с. Женда. Тук има огромно светилище, за което има предание, че в долиината му е кацал космически кораб. Светилището е разположено на два рида, като траките са го оформили с култови ниши и култови тераси, доста от скалите също са докарани до сегашния им вид посредством  кремъците им. На единия му връх има и останки от крепост. Това светилище ясно показва историческия път, изминат от хората, обитавали този регион през хиладолетията. Първите са траките, които правят светилищата си и пътеки до тях. Следват римляните, които ползват където е възможно техните пътеки за трасета на своите пътища, като ги разширяват. После Византия ползва тези римски пътища до най-удобните места за строеж на крепости, като строи отклонение от тях до крепостите. След византийците идват заселниците в тази полупустиня, които по римските пътища се заселват на избрани от тях места. Накрая от римските пътища се възползват туристите като мен.

   За голямо мое съжаление пропуснахме поради лоща организация да посетим и втората половиина на това велиичаво светилище. А то носи и друга една сянка от миналото, тук са били зимните конаци на Емин ага Балталъ, за чиито жестокости и през неактивния период на тези идиоти, зимата, са останали разкази от неговите „интербригадири”. Запознатите с кърджалийството знаят от кой автор копирам този израз.

 

     Други светилища, които посетихме бяха тези по Ненковската планина – място, където траките яко са поработили. Посетихме три светилища тук, които са част от групата големи и не толкова големи светилища, построени по трите типа – кладенчови, със скални ниши и с култови тераси.

     Първото от тези светиилища е на изток от махала Хайранлар, нещо изключително като красоота. Скалите обаче тук са по-разтворими от тези на другите светилища и от голяма част от делата на траките има само останки  по тях. Красотата на мястото на това светилище, както и неговите скали е уникална.

    Второто светилище, част от същия този комплекс е на запад от махалата. То е по-скромно като размери и е от типа със култови скални ниши и култови тераси едновременно. Трудно достижимо е , а може толкова леко да се направи екопътека. То е много иинтересно. Посещава се като се разгледа от долната му страна под скалите и после горе малко под тях. Има и възможност да се изкачат някои седловини между скалите, които предлагат страхотни изгледи. Вижда се върхът първенец на този рид, Бездювен. Той е толкова красив, че погледнат от всякъде остава все  красив, подобно на красивата жена. Отбелязвам, че този връх е трудно достъпен и доста отдалечен от населени места и навсякъде около него има и мечки.

    За съжаление държавата е абдикирала от този край, няма кой да поправи дори пътя покрай р. Боровица.

 

     Към този тракийски светилищен комплекс, ако мога така да го нарека, има ии трето светилище от типа на това на Беланташ. То обаче е направено на не толкова устойчива на природните условия скала. Към това светилище има и култови тераси. От него се виждат двете други светилища, между които е махалата Хайранлар.

    Специално отбелязвам, че до всичките светилища, които изброих достигат римски потиища. На места римските пътища са с отнесени камъни и под тях се показва оригиналната пътека та траките до светилището им, издялана в скалата и със стъпала на стръмните участъци.

   Над това светилище планината е много красива. Най-извествият връх тук е Казанлъка, който има форма на трапец, а двата края на този трапец се състоят от скални игли. Този връх е част от един масив с три върха, най-обгледен от тях е така нареченият Връх за наблюдаване / на долината на р. Боровица?/.

   И тук по селата и махалите в планината, до които не достига пътната мрежа се виждат последиците от позорния възродителен процес, който прогони хората от родните им места. В предходния си постинг описах какви промени вървят сега в региона като резултат на това просташко безумие, завършило през 1989 г. с падането на режима на правешкия джуревец.

   За съжаление поради не добра организация не посетихме едно друго светилище, състоящо се само от култови тераси, в долината под под което няма скала без култови скални ниши по нея. А някои са остри като връх на шило.

 

   Посетихме и светилището до с. Дъждовница, което е огромно. То е разположено над р. Боровица на изток от нея и достига до пътя от Хасково за Кърджали. Към него влиза и пещерата Утробата. Всичките села в този регион са построени върху останки от тракийски светилища, а с. Божак  е цялото върху някакво светилище, чиято долина на реката се спуска между ридове със скални чудеса, сътворени от траките.

    Никой вече не се изкачва по долината на р. Студеното дере непосредствено под скалите с нишите и скалните гъби, пътеката е обрастнала и непрроходима. Новите интереси на хората вече са други -  нетовите простоти, чрез които се манипулира съзнанието на хората,  чака-рака кръчмите, в които се пие бира и се играе чалга. За някои това е върхът на човечеството, на културата, до което то се е стремило до сега…

    Много трудно пробихме през долината, някога проходима и поради невъзможност да продължим по нея се изкачихме на билото със скалите по доста стръмен сипей и то не от мястото, от което трябваше. Това наложи промени в маршрута, но с помощта на автобус, който ни откара на добра изходна точка – с. Голяма бара -  се изкачихме на махала Илинянци. От нея достигнахме до пещерата Утробата. Страхотно нещо, всеки българин трябва да я посети! Пак заради похабено активно време пропустахме друг шедьовър, гробище на редовите траки.

    Тук имахме и комичен случай. Една майка на 55 с двете си дъщери се изкачваще към пещерата и попита това ли е пътят. Казах й, че е това и добавих, че миналата година три приятелки на по 55 посетили пещерата, след което и трите „прихванали”. Жената се притесни, спря и след малко каза:

    - Да ме пази Господ от това! На мен ми е време за внуци!

    Мисля си, едва ли се е осмелила да влезе в пещерата.

 

   Посетихме също така и светилището Харманкая, разположено на рид между двете махали на с. Долна Чобанка. В него има голям и малък харман, по дъното на които са правени канали с чудновати форми. Има и кладенчета с правоъгълна форма, както и с форма на идеален кръг. В долината пък има скали с култови ниши. И в това светилище има една малка утроба, вътре не е довършена както другите две, които видяхме. И тук имахме комичен случай с една жена и тя та около 55 с дъщеря си и внучката си, мъж с тях нямаше. Бабата си почиваше, пушейки цигара. Аз й казах, че сега модата е различна, на момичетата, които пушат, никой не им предлага. Тя обаче се оказа с чувство за хумор.

 

   Последният обект, който посетихме бе медресето до с. Биволяне. Тона е мохамеднаско висше учебно заведение, в което се постъпва след завършване на мечит и мектеб. Стопанисва го една много трудолюбива туркина от с. Биволяне, природна интелигентна възрастна жена. Улучихме деня на петъчната молитва. За първи път попаднах на молла с неприятно, надменно излъчване. Сградите в комплекса са построени с камъни от светилища, които тук са навсякъде. Показах на моллата един такъв камък, но той твърди, че знакът на камъка бил направил той.

   Пропуснах посещението на един природен щедьовър, Вкаменената гора. И тя е някакаво чудо, защото предствналява вкаменени дънери на дървета, рязани с трион.

   За морала на хората в този край, за безпокойството им от това, което прави недоправеният президент на Турция в момента и вероятността роднините на нашите турци да не могат да идват в България поради галопиращата инфлация там, както  и вероятността нашите турци, завърнали с в България на стари години да останат без пенсиите си от от Турция, ще пиша в друг постинг. В него специално ще наблегна на земния сокол /Ердоган/. Само трима още глупаци има като него.

   А снимките от това пътуване – те ще трябва доста да почакат…

   

    





Гласувай:
10



1. vesever - И аз много съжалявам, че не успяхме ...
21.08.2018 20:31
И аз много съжалявам, че не успяхме да посетим всички предвидени светилища и се надявам пак да имам възможност да отида по тези места.
Има някаква притегателна сила...
цитирай
2. stela50 - А аз ви се радвам, чета с интерес и вълнение...
01.09.2018 17:17
много от местата познавам, но от срещите с чудесата на природата
може винаги да се открие нещо ново, нещо пропуснато...
Благодарности за невероятните разкази, Коста... и за снимките -също.
Голямо богатство се крие в страниците на твоя блог, би било прекрасно
да се събере и публикува в книга, да могат повече хора да прочетат,
а защо не и да поемат по твоите пътеки...
Поздравления !
цитирай
3. planinitenabulgaria - Авторката на най-съвършения блог в Блог. бг
01.09.2018 17:49
stela50 написа:
много от местата познавам, но от срещите с чудесата на природата
може винаги да се открие нещо ново, нещо пропуснато...
Благодарности за невероятните разкази, Коста... и за снимките -също.
Голямо богатство се крие в страниците на твоя блог, би било прекрасно
да се събере и публикува в книга, да могат повече хора да прочетат,
а защо не и да поемат по твоите пътеки...
Поздравления !


да напише такъв коментар за блога ми, за мен е голяма радост.
Мисля, че ако някога хората станат нормални и се откажат от магиите и вълшебните заклинания, блогът ми ще бъде интересен за тях. Сега приоритетите са други...
Кой/я/то е дошъл с мен в планината, обиква я завинаги.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182517
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031