Прочетен: 12117 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2013 00:06
Посветено:
ЧЕПЪН ПЛАНИНА - БЕЗ ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ СИ...
Планината Чепън не е от големите ни планини, но пък е една от моите любими. Скалите й са изцяло карстови, а карстът свързвам с шегите. Пещери, въртопи, понори, уврази, карстови извори, уникални цветя - такива неща има само в планините с карст или миргел. В тези планини цветята спазват определен ред и редувайки се не спират да цъфтят както през пролетта, така и през най-сухото и горещо време през лятото. За да не губят влагата си стъбълцата на топлоустойчивите и сухоустойчиви са обвити в люспести ципи и цъфтят през най-топлото веме. Също както в пустинята. А влага си набавят от росата. Велико нещо е природата.
Планината Чепън се явява продължение на планината Малък понор, наричана още Манастирище. Тя разделя Драгоманското и Годечкото корито. През Годечкото тече реката Нишава, а Драгоманското предстатвяла два грамадни въртопа сп диаметър по около 7 км. Първият започва от с. Раниславци, а вторият от с. Раяновци и завършва с Драгоманското блато. Почвата и на двете корита е много плодородна, но на Драгоманското повече, защото е по-ниско и топло. Връзката между тях е превалът Илиевски кръст. Тук превалите носят хриистиянски мена. Два превала от Годечкото корито са с имена Прекръсте и Разкръсте.
От южната страна Чепън е доста обезлесена с изключение на китки дъбови гори, които са прекрасни. От северната горите са доста запазени. Чепън е част от Балкана, същото важи и за успоредните на него планини – от север – началото на Видлич и от юг – планината Въртоп, която е краят на Малата планина.
Неизвестно по какви причини този полупланински район е бил предпочетен от ранните християни да построят тук манастири, някои от които много големи. Любимият ми манастир тук е под с. Шума. В с. Гинци е била и работилницата за каменните кръстове, където са изработени хиляди уникални екземпляри от тях. Има близки като стил, но два еднакви – не!
Няма да описвам Чепън планина в този постинг, защото съм сторил това в предишините. Погледната от далеч – от Понора, от Западните покрайнини - някои я бъркат с Комовете, макар те да са два пъти по-високи. Защото като контур тези планини имат нещо общо.
Чепън е била доста населена, като навсякъде по нея има селца, вече останки от тях. Те са при карстовите извори, а животните са били извеждани в ранна пролет в планината, докато в нея още има вода. След това ливадите са били ползвани за добив на сено. Днес селата в Чепън опустяват, защото тук държава няма. Годечките ромове вече не се споменават като битови престъпници, а като битови терористи. Напомням, че първите ромбароци в Костинброд възникнаха след кражбата на съоръженията на помпените станции от въртопите при Раниславци и Драгоман след 1989 г.
Този район е с минало. Годеч е бил търговски център на огромен полупланински район, включващ голяма част от Крайната в Западните покрайнини по долната на река Височица, селата в Годечкото корито, тези в Драгоманското корито, та дори и Гинци, което е било голямо и заможно село с промишленост – правили са кръстове - и животновъдство. Трябва да се отвори веднага ГКПП при с. Смолча, за да могат тамошните българи, откъснати от България по Ньоския договор след 1918 г. да продават тук стоките си, защото в Сърбия пазар за тях няма. Лошото е, че у нас приоритетите са други: Дялан Пеевски, Човекопрасето, кои да турнат на пост, даващ вазможност на неговата партия повече да краде...
Разтърсващо бе за мен днешното ми посещение в Чепън и ще напиша постинг веднага, въпреки че чакат още десетки и много стотици /направо хиляди!/ снимки. Един от символите на Чепън, Илеивският ктръст, е натрошен от ромове, работници към бизнесмен-иманяр, наел ги да копаят във и около манастира Свети Илия. Ето какво е станало преди две години:
Бизнесменът /б. м. иманярът/ довел на седловината Илиевски кръст ромове работници, маскирани като работници към Горското, които да копаят където им каже човеко с металотърсача. Докарал им и фургон. „Разкопки” има в църквата, около нея но и под Илиевския кръст. Той е изваден от мястото му, макар да е огромен, възможно е да го вадил малък кран, изкачил се от към Годеч, защото от към Мало Малово, които ми разказаха за унищожаването на кръста преди 2 години не са видяли такава машина. Копано е под мястото му, но има нещо загадъчно при унищожаването му. Кръстът е положен да лежи според мен цял, натрошен е после, като парчетата му са на мястото си както при пъзел, липсва само част от едното рамо на кръста. Натрошаването е във степен, която не разрешава късовете да се залепят с теракол, цимент или нещо друго. За това пречи и голямото му тегло. Кръстът е фин, с каменорезби, сега е унищожен. Тук при кръста е бил фургонът, където са спали ромовете. Моята версия е, че кръстът е бил прегазен от фургона поради невнимание или нарочно, за да се натроши така. Ако бе ползван чук ефектът щеше да е друг. Нищо чудно това да е било занимавка, игра на приматите, търсили имане за бизнесмена. Напомням за строшаването на кръста на моя оброк. Там ромове, неуспяли да отраднат коне си бяха отмъстили със строшаването на моя кръст и с преместването на стария голям и здрав оброчен кърст в една дълбока локва на пътя, за да го прегазят камионите с дърва. И да го натрошат.
Вторият символ на Чепън – Петровският кръст – си е на мястото. Той е доста по-груб и тежък от Илиевския, макар да не е по-висок. Едва ли ромовете ще се абят да го вадят и тогава да го строшат. Не дай Боже да ги доведе някой бизнесмен и при него!
Различна е ролята на двата кръста. Илиевският е бил на превал, където хората са минавали покрай него, сваляли са шапка, молили са се и кръстили при преминавеното от едното корито в другото. На 500 м. под него на север има манастир „Свети Илия”, днес изоставен, ограбен и почти разрушен. Петровскят кръст е на най-високият връх на Чепън, наречен на неговото име. Там на Петровден се събират хора и празнуват. Лошото е, че до този кръст има път от седловината Прекръсте, а това означава, че и той е застрашен от приматите в България, в чиито ген е заложено да крадат, да унищожават и поругават всичко сътворено от хората, в това число и културното ни наследство.
Ще поместя снимки от планината:
Едно цвета от Чепън на тези, които отворят постинга ми:
Шега на карста
Чепън
Почти пустинно цвете
Чепън
Строшеният от годечките ромове Илиевски кръст.
Кръстът е бил изваден за да се претърси под него за злато.
Липсващата част от ктръста
Чешмата на манастира "Свети Илия"
Останка от манастирски зид
Манастирската църква
Кръстът в двора на манастира
Кръстът в двора на манастира
Строшен древен кръст в манастира
Част от стенописа на манастирската църква
Абсидата на манастирската църква
Останки от манастирската църква
Чепън
Чепън
?
Пустинно цвете
Тази гъба не се нуждае от дъжд. Иска слънце и много топлина.
Поилка за орли
Гръмотрън
Останки от римски път
Въртоп
Петровският кръст
Оброкът "Петровски кръст"
Трасе от римски път. Останали са само голите скали.
Трасе на римски път от Драгоман за билото на Чепън
Авторът на постинга?
Решетка-магическа билка, варди от зло и носи всякаква благодат
http://kasnaprolet9999.blog.bg/recepti/2011/02/17/reshetka-magicheska-bilka-vardi-ot-zlo-i-nosi-vsiakakva-blag.688085#last_comment
И онова там не е пустинно цвете, има го и на други места в България. То е от сем. Дебелец и се нарича Хойфелиев нежит, някои го отглеждат като декоративно цвете в градините си. Поздрави!!
http://vasasi.extra.hu/kovirozsak.htm
Поздрави!!
Не мога да нося 500 кг. Това може да стори някой с джип, като се изкачи от с. Мало Малово до седловината Илиевски кръст. Парчетата обаче ще трябва да се номерират. Другият път от към Годеч е по-лош. Идеята е отлична, дано някой точно така да постъпи. Разтърсих се за липсващото парче от кръста, но не го намерих, защото бързах. Мисля, че е там някъде.
Имам други страхове обаче - да не почне някакъв бизнес с тези кръстове и мутрите да ги отнесат по чужбина....
Решетка-магическа билка, варди от зло и носи всякаква благодат
http://kasnaprolet9999.blog.bg/recepti/2011/02/17/reshetka-magicheska-bilka-vardi-ot-zlo-i-nosi-vsiakakva-blag.688085#last_comment
И онова там не е пустинно цвете, има го и на други места в България. То е от сем. Дебелец и се нарича Хойфелиев нежит, някои го отглеждат като декоративно цвете в градините си. Поздрави!!
Ако с мен идва някоя билкарка с гросмайсторски познания по цветята и билките, ще ги надписвам като хората. Но не е съмсем лесно да бъде някой/я/ с мен - вчера преодолях цялото било на Чепън, изминавайки за 8 - 9 часа над 30 км. като преодолях и денивелация от около 1500 м. Изпуснах и влака от Драгоман.
А пък аз сстанах свободен не след пенсионирането си, а още от 9. ІХ.44. После ме освободиха още веднаж, но пак им не повярвах...
Pozdrawi
Peter
Цветенцето, което стърчи, расте на доста по-ниско място и в почва. Другото цвете расте по карстовите скали, намирайки цепнатина в тях, за да си осигурява вода. То расте на самото било на планината сред скалите. Имам много силна зрителна памет и рпомня всичко.
На най-фърст билкарките пожелавам разходка през пролетта когато се топи снега от долината на р. Ябланица към Мургаш, да видите красиви кокичета. А да видите тези полупустинни растения трябва да Ви откара някий с кола до с. Прекръсте, да се качите на вр. Петровски кръст и все по билото да достигнето до с. Бучин проход. Други подобни цветета растат по Манастирище, защото тя е подобна на Чепън по природа, но е малко по-водна. За цветята се тръгва от с. Завидоци. И още такива цветета има по планината Три уши между Сливница и Драгоман и по планината Въртоп. За Въртоп се слиза от автобуса на спирка "Село Понор" и по билото на Въртопа се достига до Драгоман.
Понеже блогът Ти е много популярен, ползвам го за реклама:
Написах постинг за величието в миналото на Кюстендилско със заглавие "Кюстендилски записки".