Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2020 18:54 - ПЛОВДИВСКИТЕ "МОРЕТА"
Автор: 3nai Категория: Регионални   
Прочетен: 1376 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 27.03.2020 11:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Пловдив има всичко освен море. 

Марица донякъде запълва тази липса – особено, когато е била толкова пълноводна, че по нея  са плували по-големи плавателни съдове от каици. Имали сме пристанище – някъде срещу Панаира, с всичките му атрибути – кейове, маази, че и публични домове...

От време навреме реката се разлива – старите пловдивчани още помнят последното голяма наводнение през 1957 г, когато по улиците са можело да се видят лодки и салове. Следващите опити за излизане от вече укрепените брегове не се оказаха успешни.

Покойният Димитър Костов разказваше как като дете е сковал сал и е превозвал пътници – на цената на едно билетче за градския транспорт, от Мараша до подножието на Бунарджика.

Около Марица – край водата – от ранна пролет до късна есен се събираха семейства и компании – на ядене и пиене. На теферич. 

Пътешествието до Адата с каик си беше истинско презокеанско пътуване. Едни случайни за града хора искаха да направят острова поредното "артпространство", но не е случи...

През 50-те години се появи проект за свързване на града с морето. За добро или за лошо не се стигна доникъде. Но мечтата за море остана. Тя впрочем е съществувала винаги.

Един от най-старите елитни градски клубове се нарича "Морски сговор". Той се опитва да свърже града с морето и морските спортове. Здравко Гълъбов е написал историята на този възстановен днес клуб.

Вече сме забравили за ГЬОЛОВЕТЕ. Или локвите – големи и малки. Те обаче са били част от живота на града – особено в онези времена, когато не е имало съвременна улична настилка и канализация. Описва ги още Любен Каравелов като белег за ориенталщина. Те са били проблем за минувачите, но за децата са били радост. Цапуркане, хвърляне на камъни, пускане на самоделни лодки, оглеждане във водата, подреждане на камъни, за да се минава по тях, че и правене на салове...Толкова много занимания е имало около един гьол.

Векове голям гьол е имало на мястото на съществуващата доскоро пивоварна Каменица – близо до изчезналото тепе Петрица е имало извор, чиито води са поддържали малко езерце. В топлите месеци на годината там са се къпали хората от махалата. Че и от околните махали.

Стари пловдивчани си спомнят, как в този гьол се къпят даже биволи и прасета...Дали заедно с хората? Не разбрахме.

Притегателно място за децата от Новата махала и Тепе алтъ е бил гьолът на южния вход на недовършения в продължение на години тунел под Джамбаз тепе. Събирала се е толкова вода, че децата са правели салове и с тях са пресичали "морето".

Вода се е събирала на върха на Бунарджика – между днешните два паметника, на билото на Марково тепе – това са били и места за къпане през лятото. Плажът на Марково тепе е завършвал с излежаване на топлите скали и гледане на небето вечер. А по време на Втората световна война с броене на  американските самолети, които са летели към Плоещ, за да бомбардират румънските петролни кладенци.

Имало е "Гьол махала" – край днешното Асеновградско шосе, махала "Гьол бахча" – днешния Гроздов пазар, който е бил блатисто място, макар други да смятат, че става дума за "Гюл бахча" – розова градина. 

С планирането и строителството на Цар Симеоновата градина в края на 19-и век, в живота на пловдивчани навлизат изкуствените "гьолове". Няма жител на града, когото да не са водели на разходка още от малък край езерата в градината.

Голямото езеро си е било направо море – по водите му се е носело даже корабче, носещо името на "Ангел Кънчев". И това езеро, и по-малкото "при Рибарчето" в началото, и водното съоръжение с водопад при "Мечката" са проектирани така, че да се впишат естествено в парковата обстановка – като истински езера. В продължение на години тук може да се карат лодки, гребци участват в състезания, печ
image image ©
елят титли...И още - има даже водолазен клуб, клуб по морски моделизъм, през зимата езерото ставаше пързалка. Имаше риболовци – в тъмните води се спотайваха даже огромни сомове.

Днес всичко това е спомен. След два генерални ремонта вече няма езеро, а нещо като водно огледало. Водите му вместо да разхлаждат през лятото днес се нагряват толкова, че в тях може да се свари яйце –твърдят някои.

Хвърлиха се милиони – уж за възстановяване на едновремешното езеро, но се получи нещо съвсем различно. И напук на всичко и при съвременните технологии не могат да се спрат течовете...

Езерца, да си припомним, има още в градинката срещу старото кино "Кочо Честименски", в Дондуковата градина, на Бунарджика... Водната площ на върха на Сахата е била току до популярната навремето кръчма и доста пийнали пловдивчани са завършвали вечерта с цопване във водата...

Малко пловдивчани знаят, че и днес на върха на Джендем тепе има остатъци от басейн, съграден в по-ново време, където е можело да стане място за отдих на пловдивчани, но съдбата очевидно не е пожелала това...

И за накрая оставихме най-голямото пловдивско море – Гребната база. Идеята за нейното построяване – на мястото на едно блато, възбуди противоречиви мнения, но в крайна сметка тя се превърна в любимо място за разходки. Главно за разходки – за съжаление. 

Идеите за превръщането му в масова атракция засега май не са на дневен ред. Купиха се едни "Драконови лодки", но май никога няма да си върнат парите...

 Очаквайте продължение...

 

Този текст е част от проекта "ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – трети сезон", който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице" и Пловдивската телевизия с подкрепата на Община Пловдив.

Фестивалът е част от Културния календар на града.

Още на: https://www.youtube.com/watch?v=f_yQZJhO_6g

 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 3nai
Категория: Регионални
Прочетен: 5227033
Постинги: 456
Коментари: 1331
Гласове: 1117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031