И така, президентът на Русия Владимир Путин подписа закони за влизане на Крим и Севастопол в състава на Руската федерация. Това събитие, несъмнено, е от огромно значение за жителите на самия Крим и Украйна.
Но последиците за цяла Русия са също толкова важни. Медиите и интернет-общностите, поне засега, не забелязват или недооценяват мащаба на тези последици.
„Националната революция“ в Украйна стана възможна, защото украинските чиновници и служители в силовите структури се уплашиха дори само от намека за санкции, свързани със запориране на техни сметки и имущества на Запад - и тутакси предадоха Янукович.
Но руският елит въобще не се страхува от този коз на Запада. Трудно е да се каже колко са парите в западни банки на хората, записани в „наказателните списъци“; но милиардерът и сегашен генерален директор на руските железници Якунин се смее в лицето на Америка и Европа - макар, че навярно са му запорирали немалко.
Това е вече някаква друга Русия - която пет пари не дава нито за санкциите, нито за мястото си в Г-8.
Това е Русия, която пет пари не дава дори за това, че американските послушковци в ООН я наричат „агресор“ и възниква заплаха за известна международна изолация.
Това е Русия, за която спасението на руснаци от бандеровско клане е много по-важно, отколкото мнението на т. нар. „световна общност“.
За да разберем перспективите за развитието на тази нова Русия, си струва да направим малък екскурс в историята. Темата ни ще е все същата, около която се формира съдбата на Русия през последните минимум 300 години.
Русия и Западът.
СССР беше ярко изразен анти-западен проект, базиран върху чужди на Запада ценности, който влезе в глобален конфликт с цялата западна цивилизация като цяло. Но Западът се оказа по-силен и, което е още по-важно: западният социално-икономически модел се оказа по-привлекателен за гражданите на СССР, отколкото съветският модел. Глупаво е да се свежда всичко до предателството на Горбачов или до желанието на партийната номенклатура да стане бизнес-елит, та законно да предава социалния си статус по наследство. Всеки, който помни края на 80-те години, трябва да признае, че желанието да се живее „както на Запад“ беше огромно и на практика - всеобщо. Митингите бяха по 500 хиляди души и, за разлика от украинския „майдан“, там никой не плащаше по 200 гривена (20 долара) за участие в тях. Не предателите-номенклатурчици - а самият народ помете съветската власт, и без това движение никакви Гобачовци и Елциновци не биха постигнали дори 10% от своите цели.
Но явно се получи не онова, към което се стремеше народът. Петър Велики е бил „западник“, и Елцин беше „западник“ - но политиката им е съвършено различна. Петър І се е стремял да организира в Русия западна армия, образование и наука, за да стане Русия силна и независима държава, способна да се противопостави... кому? Преди всичко на самия Запад. За целта на него му се наложило в значителна степен да „озападни“ руския управляващ елит, което предизвикало културен разрив между елита и мнозинството от населението - но все пак постигнал целта си.
А Елцин дори като официална пропагандна цел си постави пълното влизане на Русия в западната общност - без значение на каква цена условия. А фактически нещата стояха дори по-зле. Най-точното определение на политиката на Елцин е: влизане само на руския елит в западната общност - с цената на пълната деградация на страната и народа. Какви ти западни армия, образование и наука? Достатъчно е, че на Запад има армии, образование и наука - на Русия не й трябват! Руският елит има нефт и газ, за да печели пари с цел „елитарен“ начин на живот на Запад. Всичко, което няма отношение към тръбата - нека се разпада и деградира, защото е само пречка за по-бързото озападняване на елита. С цената на своето смъкване до нивото на третия свят, Русия трябваше да осигури Куршевел (обичайния курорт на руските олигарси, във френските Алпи, департамент Савоя - б. пр.) за олигарсите и поне джипове „Чероки“ за олигархическата прислуга, която малко по-късно беше наречена „креативна класа“. Това беше. Край. Нищо повече не се планираше.
Путин, какъвто го познавахме доскоро, представляваше следващият етап от руското западничество. Все тази цел - влизането в западната общност, не се поставяше под съмнение. Но народът също трябваше в някаква степен да получи изгоди от движението на Русия към Запада. Путин неочаквано лесно внуши на олигарсите необходимостта да се съобразяват с интересите на страната и народа - просто разори и изхвърли от Русия Гусински и Березовски, а Ходорковски вкара в затвора. Тази неочаквано лесна победа показа цялото нищожество на оформената по времето на Елцин псевдо-буржоазна класа. Всъщност, това дори не беше буржоазия - а петролократия . („Петролократия“ - „власт на нефта“, термин, с който обикновено се обозначава публика от типа на саудитските шейхове).
Може да се каже, че ранният Путин - това е приблизително същото, за което се бореха хората в края на 80-те и началото на 90-те години. Със закъснение от 10 години защитниците на руския „Бял дом“ (сградата на руското правителство, нападната през 1993 г. от танковете на Елцин - б. пр.) все пак получиха онова, което очакваха още от Елцин.
И ето, че Русия събираше сили и повишаваше жизнения стандарт на народа, като послушно купуваше срещу нефтодоларите си американски ценни хартийки и изпълняваше всички други правила на „вашингтонския консенсус. Крайно разрушителната линия на руската Централна банка - безумно високата лихва за рефинансиране от 8%, това според официалната версия с цел борба срещу инфлацията, също беше част от тази политика. Затова и кредитите в рубли бяха с още по-висока лихва - подхождаха само за търговско-посреднически операции, но въобще не ставаха за промишлеността. Олигарсите вземаха доларови кредити от чужди банки, което не позволяваше да се използва единствено възможния начин за повишаване конкурентността на руските производители - понижаване курса на рублата, понеже в такъв случай доларовите кредити не можеше да се изплащат, а цялата останала промишленост изобщо се задъхваше без кредитни ресурси.
Но всичко това се смяташе за оправдано, защото трябваше да се създава благоприятен климат за чужди инвестиции. И наистина, прирастът в икономиката беше 7-10% годишно преди кризата, а по време на кризата - 4,5%, когато в развитите страни имаше спад. Така, че в онези времена беше трудно да се спори за предимствата и недостатъците на такава финансова политика. Защо да се променя нещо при ръст от 7-10%?
Нищо не се промени по същество нито след войната с Грузия през 2008 г., когато негативната реакция на Запада беше незначителна; нито след протестите на Блатния площад през зимата на 2011-2012 г., когато олигархическата прислуга масово излезе на улиците и искаше всичко да се върне така, както беше при Елцин, когато гушеше печалби без никакви социални задължения. Важно е да се отбележи, че лица от близкото обкръжение на Дмитрий Медведев и съвсем конкретни олигарси бяха явно замесени в раздухването на протестите, и изглеждаше, че за такова поведение всички трябваше да последват Ходорковски - но, в края на краищата, никого не наказаха. През зимата на 2011-2012 гг. либералният клан прояви въпиюща нелоялност и наруши всички възможни правила на играта, но, независимо от това, запази властовите си позиции само, защото беше нужен за по-нататъшното развитие в рамките на „вашингтонския консенсус“.
Обаче по същото време - след 2000 г., се трупаха тревожни сигнали, които показваха все едно и също: влизането на Русия в западната общност е невъзможно.
Каквото и да прави Русия - няма да я приемат!
За това свидетелстваха и кулоарни разговори по време на световни срещи, когато от Русия искаха „правилно да разреже цивилизационния шев“ - тоест, по-простичко казано, да се откаже от Северен Кавказ и мюсюлманските региони на Поволжието... И споменаванията, че Русия въобще и по принцип може да влезе в западната общност само на части; и всякакви други неизпълними условия...
Никаква Русия не е нужна на Запада - дори да е напълно буржоазна и строго да се придържа към „вашингтонския консенсус“.
Както каза още през 90-те години един руски дипломат: „Ние мислехме, че ни мразят, защото сме червени. Оказа се, че ни мразят, защото сме руснаци!“
Но до съвсем наскоро тези тревожни сигнали въобще не влияеха върху руската политика.
Преломът настъпи едва сега - когато САЩ и Европейският съюз организираха преврата в Украйна.
Това беше пряка агресия срещу Русия, защото дори без да е влязла в НАТО, Украйна в днешния си вид представлява нещо като танковете на Гудериан, достигнали до Харков и Донецк.
Агресията на Запада е вече не някъде на периферията, а против самата триединна руска нация - руснаци, украинци и белоруси. Русия, която до последния момент се опитваше украинската криза да бъде преодоляна по мирен и законен път, беше принудена да импровизира в съвсем неочаквана обстановка.
Възсъединяването с Крим - това вече е импровизация. Но Русия се показа неподготвена за мощния протест срещу хунтата на Югоизточна Украйна, затова и досега руската подкрепа за този протест остава недопустимо слаба.
Но все пак намери сили за отговор - появи се онази друга Русия, за която стана дума в началото.
Нека сега да видим как ще повлияят на Русия западните санкции - както вече съществуващите, така и онези, които тепърва може да бъдат въведени.
Санкциите може доста ясно да се разделят на 2 групи:
1. Санкции, от които ще пострадат само лично представители на руския елит: ще бъдат запорирани техни сметки и имоти, ще бъдат замразени кредитни линии на руските олигарси и т. н.;
2. Санкции, подобни на онези срещу Иран - от тях ще пострада икономиката на Русия като цяло: ограничаване на търговията, замразяване на руски активи в САЩ и ЕС, мерки за намаляване на световните цени на нефта.
Санкции от първия тип спрямо редица лица вече са въведени и вероятно ще последва значително разширяване на проскрипционните списъци. Но, както вече забелязваме, руският елит, за разлика от украинския, проявява висока устойчивост против тези санкции. Нещо повече: санкции от първия тип водят до интересен процес на „национализиране“ на елитя. Онова, което още не е запорирано, за всеки случай ще бъде преместено от Запад обратно в Русия - а новите доходи вече няма да бъдат изнасяни на Запад. Това само от инвестициите и данъците, които се завръщат в Русия, ще даде огромни печалби за държавния бюджет.
Сериозни санкции от втория тип са слабовероятни, понеже сегашният външно-търговски баланс на Русия е твърде изгоден за Запада: нефт и газ в замяна на практически всичко - от промишлено оборудване до стоки за бита. Най-простичката и светкавична последица от замразяване на руската търговия с Европейския съюз ще бъде лудешко повишаване на цените на газа, а това повишаване американците с техния шистов газ по никакъв начин не могат да предотвратят.
Още отсега може да се каже, че намаляване на световните цени на нефта е невъзможно. Иран току-що сключи с Русия договор за следното: с изключение на нефта, потребяван в самия Иран и износа за Китай, цялата останала иранска търговия с нефт ще се води изключително и само чрез посредничеството на Русия. Физически нефтът няма да се изпомпва към Русия - а от Иран ще отива направо при крайните потребители, но целият този обем ще бъде изкупуван от Русия, която ще го препродава по-нататък по свое усмотрение.
По този начин, старият вариант на Рейгън - намаляване на световните цени на нефта, за да бъде ударена Русия, се превръща в утопия. За да спаднат световните цени на нефта, не е достатъчна Саудитска Арабия, даже и тя да започне да подарява всичкия си нефт безплатно.
Ето, това е новата Русия, която за рекордно кратко време стана много по-силен играч на световния нефтен пазар, отколкото беше старата.
Още по-интересни ще са последиците от санкциите от втория тип, ако все пак ги въведат: например, заради силна подкрепа от страна на Русия за протестните движения в Югоизточна Украйна, което може да бъде сметнато за нарушаване на териториалната й цялост. Ограниченията в търговията ще предизвикат отначало сериозен спад на жизнения стандарт на руснаците - но после ще започне такова бурно и стремително заместване на вносните стоки, че този спад ще бъде компенсиран само за около 2 години. Русия не е Северна Корея, нито дори Иран, които наистина нямат с какво да заменят западните стоки - а е страна, напълно развита в техническо отношение. Ако изчезнат „Боинг“ и „Еърбъс“, с това ще направят скъпоценен подарък за „Илюшин“, липсата на айфоните на „Ейпъл“ ще бъде голяма радост за производителите на руския „Йотафон“ (който само преди седмица беше признат за най-иновационно изделие на изложбата в Барселона - б. пр.) и т. н. По този начин едни по-сериозни западни санкции ще окажат неоценимата услуга на Русия да преодолее суровинната ориентация на своята икономика.
И тук достигаме до още една интересна особеност на новата Русия. Да се оплаква някой от санкциите и предварително да заявява, че икономическият ръст на Русия през 2014 г. ще бъде нулев, означава само, че този „някой“ не е подходящ за длъжността, която заема. А министрите от правителството на Дмитрий Медведев се занимават именно с това: оплакват се от санкциите и прогнозират нулев ръст. Изчезва смисълът от самото съществуване на либералния клан в руския елит. На този клан му простиха дори опитите за метеж на Блатния площод - все в името на развитието в рамките на „вашингтонския консенсус“ и заради привличането на западни инвеститори. Но сега вече за Русия няма никакъв „вашингтонски консенсус“ - ще има борба за оцеляване и развитие, при една или друга степен на международна изолация. За такава цел либералният клан е напълно излишен.
Новата Русия и тук неизбежно ще се различава силно от предишната Русия. Елцинската „петролократия“, независимо, че е вкарана в твърди рамки от Путин, е просто програмирана на капитулира пред Запада, да бъде проводник на западно влияние в най-одиозните му форми. Да си спомним отново Блатния площад или неотдавнашния „антивоенен“ митинг в Москва „в защита на териториалната цялост на Украйна“. Слугите на петролократията, излезли на улиците, само казваха на глас онова, което иска самата петролократия в тишината на своите кабинети.
Пред новата Русия стои задача, много по-сложна от задачите пред Кромуел или Наполеон - които вече са разполагали с национална буржоазия като формирана класа. А Русия трябва да реформира така икономиката и елитните правила на играта, че вместо петролократия да създаде от нула чисто нова класа - национална буржоазия. Това е невероятно трудно, но вече показаната устойчивост на руския елит към индивидуалните санкции дава надежда за успех.
Най-общо казано: ако парите на елита бъдат върнати от Запада обратно в Русия, трябва да бъдат охранявани. За да бъдат охранявани, са нужни ефективна държава и силна армия. За силната армия са нужни здрав войник и съвременна военна техника. За да бъде получен здрав войник, е нужна съвсем друга социална политика, а за съвременна военна техника - съвсем различни наука и образование.
Зацепвайки се един за друг, тези фактори ще поведат Русия към съвсем различна икономика и държавно устройство. Сега е трудно да се опише с подробности какви ще бъдат тази икономика и това устройство - но е пределно ясно, че ни очакват много нови и интересни явления.
Руският елит преживя над 20-годишна еволюция, за да стигне до добре забравеното старо - западничеството на Петър Велики. Русия има нужда от западно ноу-хау и доближаване до западния стандарт на живот - но не, за да влезе в западната общност, а за да й се противопостави.
И накрая нещо важно, което се обрисува още отсега.
Великата държава - това не е само голяма територия, силна икономика и ядрено оръжие.
Великата държава - това са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО свои собствени представи за Добро и Зло, и готовност да се действа в съответствие с тях, без значение какво смята по въпроса „световната общност“.
И новата Русия вече издържа този изпит за званието „велика държава“.
С „отличен“.

Константин Жалнин

Източник: www.stoletie.ru

Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.