Охлювче в тревата ме полази,
топла есен то ми пожела,
дните ми да пъплят без омрази
и да ми поникнат две крила.

Пръстите ми то с рогца подуши.
Бог ли праща ми емотикон? – 
как се поздравяват двама души 
с поглед – от балконче на балкон.

Като теб – в панелните си дупки, 
крием се цял ден един от друг. 
Крехки са и нашите черупки – 
стиснеш ли ги, кротко казват: – Пук!

Охлювче, и аз не съм Светия! – 
и си питам бялата брада 
що си правим кал и мръсотия, 
и си мрем – без сребърна следа?

Цял живот мечтаех да съм птичък, 
литнал из дъбрави със цветя. 
Охлювче, светът е тъй добричък! – 
нищо, че не мога да летя.

Сигурно съм много смешно старче, 
тръгнало след своите слънца. 
Но си имам охлюв за другарче! – 
пратеник на Бога с две рогца.

 

Много мило написано, хареса ми:)Поздравления.

Благодаря, Елена. Светла неделя!
Чу

Валери,
Ти с охлювите си говориш вече,
а на други слюнката потече,
че ги виждат сготвени с ориз…
Брате, заслужаваш екоприз!
П и е р

Казват, че били страхотен деликатес, Пиер, а аз през живота си ни веднъж дори не съм опитвал охлюви.
Не мисля, че нещо съм загубил от тоя си "пропуск".
Благодаря.
Чу

Ооооо, птичък !!!
Като фъркаш насам-натам, от полянка на полянка, забравяш таблата!!! А наближава да идвам!!! :)

Наблегни на учебника ми по гюлбара, Капито! :-)))
Ще те изпитам на място!
Чу