На 6 октомври 2011 г. се навършиха 95 години от кончината на акад. Иван Недев Гюзелев. Той изживява един достоен живот, през който първо е бил  учител. После е назначен за генерал-губернатор на Търново. Става  министър на Народното просвещение (1880) и народен представител в І ОНС. Сред ангажиментите му се нареждат и председателство на Върховната сметна палата в продължение на 14 години (1880-1894). Бил е човек на точните науки – математик и физик, а заедно с тях се е увличал по философията. Създава и оборудва   първия кабинет по физика в България,  в Реалната мъжка  гимназия в Габрово, училището на Васил Априлов.  
(24.06.1844  - 06.10.1916)
Дъщеря на акад. Иван Гюзелев е  първата българска композиторка Богдана Иванова Гюзелева-Вулпе. Съвсем не  са случайни тези огромни успехи на акад.Иван Гюзелев, защото той е успял да ги постигне с много труд, учене и амбиция. Иван Гюзелев  е роден на 6 юли (24 юни стар стил) 1844 г. в Габрово. Неговият баща Недьо Гюзелев бил  габровски  търговец.  Малкият Иван е изключително любознателен и схватлив в училище. През 1860 г. се записва да  следва в Херсонската духовна семинария. През 1867 г. завършва духовната семинария в Одеса, а през 1871 - Физико-математическия факултет на Одеския университет.




  Младият Иван Гюзелев е последният прав вдясно, със шапка в ръка

От 1871 г. до 1876 г. е учител по математика и физика в Априловската гимназия в Габрово. Той е един от авторите на учебната програма в школото. Там обзавежда и първия учебен кабинет по физика в страната. Още през 1873 г. Иван Гюзелев се захваща да съставя и издава учебници по геометрия и физика. След Априлското въстание от 1876 е арестуван, но  за кратко.
След Освобождението Иван Гюзелев се премества в София. През 1880 г. е министър на просвещението в правителството на Драган Цанков, а от 1880 г. до 1894 г. е председател на Върховната сметна палата. През 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество.
Иван Гюзелев умира на 6 октомври 1916 в София.
Завещава на Априлската гимназия и на учениците из България от онези времена безценни учебници и учебни помагала:
Кратка елементарна геометрия (1873); Програми на габровските училища (1873); Ръководство към физиката  (1874); Начална алгебра  (1893); Аксиомите в геометрията  (1894); Основите на геометрията (1894); Теория на доказателствата  (1895); Стойността на теориите във физиката (1901); Елементите на познанието (1904); Светът като продукт на познанието (1907); Елементарно ръководство по изчисление премиите и резервите при жизнезастрахованието (1911);

В знак на дълбоко уважение към изтъкнатия габровец, Природоматематическата гимназия в Габрово се нарича ПМГ „Акад. Иван Гюзелев”.




Възпитаниците на това училище са донесли огромна слава и на града и на България. Много в момента живят далеко, извън пределите на Европа, заемат важни управленски постове и носят прослава на своя патрон.    

Източници: Д-р Петър Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово”, Г. 1934 (1996) Енциклопедия „Априловски свод”, С. 2009 Снимки: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева © Copyright 2011  All Rights Reserved

в миналото. Всеки един от тях се е занимавал с толкова много и разнообразни занимания и е успял да постигне големи успехи. Плюс това са били допълнително надарени - рисува ли са, пеели, свирели на различни инструменти. Изглежда, че ученето в чужбина ги е подготвяло в различни направления на живота и им е помагало да успяват!

Дори и сегашните ни бизнесмени, политици, директори не могат да се мерят с тях. Те може и да са отлични в работата си, да печелят добре, но им липсват много, много други качества, способности и таланти.