Постинг
08.10.2011 15:16 -
Днес почитаме паметта на Свети прпмч. Игнатий Старозагорски
Св. преподобномъченик Игнатий е роден в град Стара Загора - в тогавашната Търновска епархия. Баща му се наричал Георги (по-късно станал известен като св. Георги Загорски (Старозагорски), чества се на 28 март), а майка му – Мария. В Св. Кръщение те нарекли сина си Иван. След известно време цялото семейство се преместило да живее в Пловдив и родителите изпратили своя син на училище да изучава Свещеното Писание.
Учението изключително много се удавало на младия Иван. За кратко време той преминал първоначалните степени на обучение по славянски език и започнал да се занимава по-задълбочено със своето образование. Още от дете той обичал уединението и копнеел за монашески живот. Затова не след дълго оставил родителите си, отишъл в Рила планина и постъпил като послушник в Рилския монастир. Но там попаднал в ръцете на един груб и жесток старец. Шест години той търпеливо понасял ругатни и побои.
На същото място по-рано се подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев, който в монашество бил наречен Игнатий. Преди да се замонаши бил разбойник, но се покаял, приел монашеско пострижение в Рилския монастир и със свои средства изградил постницата и църквата "Св. апостол и евангелист Лука". Украсил стените й с прекрасни стенописи през 1799 г. - 7 години след своето обръщане и покаяние. (Така сочи надписът над входните врати на църквата).
В монастира Иван още повече се трудел за своето образование, като заедно с това служел в монастирския храм и четял цялото денонощно богослужебно последование, а от друга страна - с голямо незлобие търпял жестокостта на стареца си. Един ден този старец побеснял от гняв, взел оръжие и искал дори да го убие. Уплашен от това, Иван си стръгнал и отново се върнал в родния си край. Там по Божие допущение той изпаднал в тежки изкушения и пострадал от много бедствия, нанасяни му от враговете на човешкото спасение. Тези събития по-късно дали насока на неговия по-нататъшен живот и станали причина той да поеме върху себе си трудния подвиг на мъченичеството заради Христа.
Когато сърбите се надигнали против турците и тръгнали на война срещу им, турците от своя страна също събрали войска и насилили бащата на Иван да отиде с тях. А понеже бил едър и храбър мъж, поискаха дори да го поставят хилядник, но той им отговори:
- Не мога аз да отида против единоверните на мен християни!
Тогава злобните агаряни го проболи в дясното ребро като Господа Иисуса Христа, а после му отрязали главата. Така той завършил мъченически живота си, за да запази своята Православна вяра. После побеснелите мохамедани отвлякли жена му и двете му дъщери, и след много заплахи насила ги потурчили. Щом видял това, Иван се преоблякал и се скрил в дома на една старица. Измъчени от турците, майката и сестрите казали къде е скривалището му, и богоненавистниците изпратили свои хора да го хванат. Така се случило, че изпратените видяли самия него, но не го познали, а той им казал, че такъв човек не се е явявал по тези места - и те си отишли. Обезпокоена за него, старицата, при която бе отседнал, го изпратила в Румъния, в град Букурещ - там Иван се запознал със светия преподобномъченик Евтимий, и между тях се създали топли братски отношения и искрена любов. Но в Букурещ, като в голям град, особено много се ширело беззаконието и блудодеянията - основателна причина за опасения в душата на Иван, да не би да се увлече в този смраден водовъртеж. Той решил да замине за Света Гора. На път за там се отбил в Шумен и намерил своя приятел Евтимий, който преди него бил напуснал Букурещ, но за нещастие там, в Шумен, се бил отрекъл от Христа. От това Иван силно се наскърбил и решил по-скоро да си тръгне от града, за да не би и с него да се случи подобно бедствие. Но преди още да изпълни намерението си, нападнали го някакви турски войници, разграбили вещите му в стаята, съблякли го и го принуждавали да се отрече от своята вяра и да стане турчин. Той се уплашил и им дал обещание, че ще го стори. Турците повярвали на думите му, оставили го и оттам нататък се погрижили само за грабежа си. При първата удобна възможност Иван веднага избягал от града. Вървял ден и нощ, докато стигне до Стара Загора. Там срещнал един светогорски монах, проигумен на монастира "Григориат". Заедно с него той заминал за Света Гора и известно време живял в тази обител. После пребивавал и в други обители, а накрая останал в скита "Св. Анна" при приснопаметния отец Василий.
Веднъж отец Василий го взел и отишъл заедно с него по някаква работа в Солун. Точно по това време в Солун пострадал Св. преподобномъченик Давид. Щом го видял обесен заради Христовото име, в душата на Иван запламтял огънят на любовта към Бога - той пожелал още там да пострада мъченически заради Христа и щял да го стори, ако не го бил задържал друг един старец, който тогава го взе от о. Василий. Заедно с този старец Иван се завърнал в скита "Св. Анна", но там старецът се разболял и няколко дни по-късно починал в Господа.
За празника Петдесетница дойде един инок от скита "Св. Иоан Предтеча", за да посети братята в скита "Св. Анна", и разказал, че наскоро е пострадал заради Христа светият преподобномъченик Евтимий. Щом чул това, Иван от сърце се зарадвал и прославял Бога. От този дивен подвиг на неговия събрат, в сърцето му се разгоряла още по-голяма ревност по Бога и желание със също такова мъченичество да умие греха на отричането си с думи от Спасителя.
Тогава Иван отишъл в "Новия скит" и прекарал няколко дни в колибата на стареца Козма. Там се запознал с отец Прокопий, който го завел в скита "Св. Иоан Предтеча" при известния на мнозина духовник Никифор. Никифор бил старец и духовен наставник на неговия приятел св. Евтимий. Той приел Иван с радост и го поверил на грижите на първия от своите подчинени - стареца Акакий. Там Иван най-сетне намерил пристанище за своята душа. Под мъдрото духовно ръководство на своя старец той се упражнявал в безмълвие и усърдно изпълнявал възложеното му молитвено правило. Живеел, освен това, в най-строго въздържание - хранел се само с хляб и пиел малко вода, колкото едва да покрие нуждите на човешкото си естество. С всеки изминат ден той увеличавал коленопреклонните си молитви и поклоните - така целият негов живот се превърнал в сърдечен молитвен вопъл към Господа. С благоговение четял светото Евангелие на църковно - славянски език, често пъти през деня прочитал акатист на Пресвета Богородица и със сълзи Я умолявал да бъде удостоен с мъченическа кончина. Въпреки многобройните си трудове и изнурителен живот той не изглеждал унил, а напротив - бил бодър и със светло лице. Крайно усърден в послушанието си, Иван не искал да изостава ни най-малко от своя духовен събрат св. Евтимий. Всеки ден си мислел за неговия мъченически подвиг, стараел се да прави това, което и той е правил, и му се молел да се застъпва за него пред Бога и да го укрепи в предстоящите му страдания за Христа. Често пъти дяволът подигал в душата му силна и настойчива борба. Светско пристрастие, самолюбие, славолюбие, помисли за непослушание към своя духовник и сластолюбие нерядко го смущавали, но той им противостоял с твърдост и по Божията благодат победил вражеските коварства. Веднъж дяволът разгорял в сърцето му страшен огън на плътска похот. Тогава той побързал да отиде при своя наставник, стареца Акакий, който го утешил и с богомъдрите си поучения го увещавал да не се поддава на това изкушение. После Иван отишъл в църквата, взел в ръцете си иконата на Св. Богородица, целувал я и със сълзи, молел Божията Майка да му помогне и да го освободи от дяволските нападения. Действително, Премилосърдната Владичица по чуден начин го избавила от тази борба и оттогава душата му се умиротворила. Но при всичките си духовни подвизи и трудове Иван гледал към своето отдавнашно желание - мъченичеството заради Христа. Често пъти той със сълзи молел духовния си отец да го благослови за такъв подвиг, но отначало известно време не получавал позволение. След това старецът Акакий се убедил в неговото силно желание да положи душата си за Христа, видял, че това е Божията воля, постригал го за монах с името Игнатий и му дал благословение да отиде в Цариград и да изпълни богоугодното си желание. За негов придружител бил определен духовникът Григорий (Този духовник Григорий четири пъти е съпътствал различни атонски преподобномъченици до мястото на техните страдания). Заедно с него блаженият Игнатий трябвало да отпътува за турската столица. След обща молитва и благословение от всички скитски отци и братя, той отишъл в Иверската Св. обител, поклонил се на Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Вратарница", и се простил и с тамошните монаси и духовници. После двамата с Григорий отишли в Лаврата на преподобни Атанасий и оттам на 12 септември заминали с кораб за Цариград, където пристигнали на 29-ти същия месец. В града ги приел един благочестив християнин и ги настанил да живеят в неговата работилница. В Цариград живеел един христолюбив човек на име Иван, който преди това бил послужил на св. Евтимий. Щом узнал за тяхното идване, той много се зарадвал. Срещнал се с него и му открил своето намерение. Домакинът изявил готовност да им помогне в онова, което ще им бъде потребно. Определили в настъпващия петък Игнатий да отиде и да изповяда вярата си пред турския съд. Преди това той се причастил с Пречистите Тайни, облякал се в турски дрехи и просел от своя спътник Григорий да се моли за него. Григорий дълго му говорил и го наставлявал как трябва с търпение да премине предстоящия му подвиг. После те се разделили със сълзи и блаженият Игнатий побързал да отиде и да изпълни своето желание. Но така се случило, че в този ден комисията на турския съд (наричана "диван") нямала заседание и св. Игнатий със скръб се върнал при своя спътник. На въпроса защо толкова скоро се е върнал, той отвърнал:
- Нямаше ги там, братко - нито султанът, нито везирът! Поради някакви държавни причини дори до идващия вторник "диванът" нямало да заседава. Междувременно преподобни Игнатий отишъл с намерение да изповяда вярата си, но не му се удал случай да го стори и той се върнал наскръбен. Тогава Григорий бил посъветван от един свой познат християнин да изпрати мъченика в дома на друг християнин, за да се помоли пред Чудотворната икона на Пресвета Богородица, която се намирала там. Григорий така и направил. Цяла нощ св. Игнатий се молил пред образа на Божията Майка със сълзи - да му помогне в неговия мъченически път. В полунощ той бил укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Пречистата Богородица на три пъти се яви светъл венец и застанал върху него. За това после разказвали някои хора, които тайно наблюдавали св. Игнатий по време на молитвата.
На сутринта, докато се връщал при Григорий, той узнал, че "диванът" през този ден ще има заседание. Изпълнен с радост и Божествена ревност, св. Игнатий влязал в съдебната палата, застанал и извикал с дръзновение: - Лоши хора дават подправена монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе!
- Да, това не е хубаво нещо, - казал съдията. Но кои са тези нечестиви хора?
- Това са някои мохамедани - отвърнал му той. - Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос - истинския Бог и Създател! При тези думи той свалил от главата си зелената турска чалма и я захвърлил на земята.
Изненадан от тази постъпка, съдията гневно го попитал:
- Кой те доведе тук? Монах или цивилен? - Сам дойдох - отвърнал му мъченикът - със силата на Христа! Доведе ме моето собствено желание да очистя съвестта си. След това извадил образа на Господа Иисуса Христа, който държал в пазвата си заедно с един кръст, и добавил:
- Виждаш ли Съдията на Вселената?
Турчинът му казал: - Човече, остави тези глупости, размисли и ела на себе си! За теб ще бъде по-добре ако изпълниш обещанието си. Защото ако останеш в това изповядване, ще понесеш страшни страдания, а накрая - и смърт. Но ако направиш каквото ти казваме, ние ще ти дадем много дарове за да живееш в доволство през целия си живот; ще ти окажем големи почести и ще се радваш винаги заедно с нас! Мъченикът му отвърнал: - Твоите дарове и почести са временни и ги подарявам на теб - временния. А колкото до наказанията и смъртта, с които ме заплашваш - не за пръв път чувам за тях, но още преди да дойда тук добре съм се подготвил. Всъщност аз за това именно дойдох: да ме умъртвиш заради моя Христос, Който единствен е вечният и безсмъртен Бог - и Неговите дарования са вечни, а Царството Му е безкрайно, неизказано и непоколебимо (Евр.12:28). А вашият лъжепророк Мохамед е учител на пагубата, отстъпник от Бога и приятел на дявола - затова и учението му е сатанинско. Вие, които от обич към суетата и греха му повярвахте, ще се мъчите заедно с него, ако не се обърнете към истинския Бог - Христос! Щом съдията чул това, лицето му се изкриви от ярост, тъй че не можел и да говори: той направил знак с ръка да изгонят мъченика навън. Един от слугите го хванал и започнал да го влачи насила, но мъченикът му ударил плесница, отскубнал се и побягнал към съдията, преклонил колене и започнал да изобличава него и вярата му. Тогава слугите се нахвърлили върху него и го отвели в тъмница, стегнали нозете му в клада, а на шията му сложили тежки железни вериги. После започнали да го обиждат, гаврели се с него и го принуждавали да се отрече от своята вяра. Но светият Христов страдалец понасял всичко с твърдост, мъжество и благодарност към Бога, изпълнен с радост че страда заради Господа - с такава радост, каквато изпитваха Апостолите, когато ги биха и ги изгониха от синагогата задето проповядват Христа (Деян.5:40).
След като свършило заседанието на "дивана", съдията отвел мъченика на специален разпит и го попитал кой го е довел там. На това св. Игнатий отговарял само едно: - Моят Господ Иисус Христос ме доведе! - Чедо - рекъл му съдията, - ела на себе си и недей да бъдеш толкова дързък, защото ще понесеш нечувани мъчения! И не се надявай, че ще бъдеш посечен и християните ще вземат кръвта ти за освещаване, защото аз ще те обеся!
Мъченикът казал: - Ах, съдия! Дали ще ме посечеш, или ще ме обесиш - за мен е без значение! Но и в двата случая ти ще ми направиш голямо благодеяние. Всичко това приемам с радост заради любовта си към Христа. Тогава по заповед на съдията хвърлили мъченика в някаква скрита и мрачна тъмница. Скоро за всичко това узнал и придружителят на преподобния - Григорий: той със сълзи се молел на Подвигоположника Иисус Христос да укрепи Своя раб Игнатий, за да завърши с добър край пътя на своето мъченичество. Също и други някои християни раздали много милостиня, за да помогнат духовно на преподобния Игнатий и да изпросят за него Божията милост. В тъмницата светият мъченик се радвал в Господа и усърдно Му се молел. А колко много мъчения му причинили в нея жестоките и безмилостни слуги на дявола - това знае единствено Бог, Който изпитва сърцата на всички! Св. Игнатий останал в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддавал нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията пратил да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповядал Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрамил дълбоката им заблуда и изобличил техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.
Тогава съдията изгубил всякаква надежда, че ще успее да го подлъже, и го осъдил на смърт чрез обесване. Заптиетата веднага го взели и го повели. А той, макар обезсилен от глад и телесни страдания, отивал към мястото на екзекуцията с истинска радост и с желание по-скоро да се освободи и да бъде с Христа (Филип.1:23). Колко усърдно се стремеше той към Сладчайшия Спасител Христос! Заради Него доброволно презря и света, и наслажденията, и тялото си, младостта си и дори самия си живот!
Стигнаха до едно място, наричано "Пармак-капу". Св. Игнатий помислил, че ще го обезглавят, коленичил и преклонил глава, но понеже заповедта била да го обесят, мъчителите го хванали и го повлякли към бесилото. Там, побеснели от злоба, те го обесили - това станало на 8 октомври 1814 година: светият преподобномъченик Игнатий предал душата си в ръцете на Христа Бога, за Когото се подвизавал през своя монашески живот, за Когото и усърдно пострадал.
Така от долината на страданията в този живот блаженият премина във вечните Небесни селения, за да се радва заедно със светите мъченици и да прославя Единия Бог в Троица во веки.
Неговият придружител Григорий с радост научил за блажената му кончина и мислел как да вземе неговите свети мощи. След три дни той ги откупил от турските войници за много пари и на 14 октомври (Петковден) отпътувал от Цариград. Шест дни по-късно пристигнал на Света Гора. Там мощите на двамата преподобномъченици Евтимий и Игнатий били положени в новопостроения в тяхна чест храм. Необикновени чудеса, станали по молитвите на светия преподобномъченик
Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари, за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бил обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.
Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът бил обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.
В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.
Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин. http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://new.sliven.net/thumb.php%3Fsrc%3D/www/res/news/24958/IMG_1520.jpg%26size%3Dthumb160x120&imgrefurl=http://bg-patriarshia.bg/news.php%3Fid%3D24958&usg=__9CQVtAnD4D6wtyBeWwrgmXrKPU0=&h=120&w=160&sz=6&hl=bg&start=21&zoom=1&tbnid=ICtNqcG4Kk-HdM:&tbnh=74&tbnw=98&ei=0eyPToKCGYzBswaS_ZEd&prev=/search%3Fq%3D%25D0%25B8%25D0%25B3%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25B9%2B%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B3%25D0%25BE%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26rlz%3D1T4GGLJ_enBG322BG322%26tbm%3Disch&um=1&itbs=1
Учението изключително много се удавало на младия Иван. За кратко време той преминал първоначалните степени на обучение по славянски език и започнал да се занимава по-задълбочено със своето образование. Още от дете той обичал уединението и копнеел за монашески живот. Затова не след дълго оставил родителите си, отишъл в Рила планина и постъпил като послушник в Рилския монастир. Но там попаднал в ръцете на един груб и жесток старец. Шест години той търпеливо понасял ругатни и побои.
На същото място по-рано се подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев, който в монашество бил наречен Игнатий. Преди да се замонаши бил разбойник, но се покаял, приел монашеско пострижение в Рилския монастир и със свои средства изградил постницата и църквата "Св. апостол и евангелист Лука". Украсил стените й с прекрасни стенописи през 1799 г. - 7 години след своето обръщане и покаяние. (Така сочи надписът над входните врати на църквата).
В монастира Иван още повече се трудел за своето образование, като заедно с това служел в монастирския храм и четял цялото денонощно богослужебно последование, а от друга страна - с голямо незлобие търпял жестокостта на стареца си. Един ден този старец побеснял от гняв, взел оръжие и искал дори да го убие. Уплашен от това, Иван си стръгнал и отново се върнал в родния си край. Там по Божие допущение той изпаднал в тежки изкушения и пострадал от много бедствия, нанасяни му от враговете на човешкото спасение. Тези събития по-късно дали насока на неговия по-нататъшен живот и станали причина той да поеме върху себе си трудния подвиг на мъченичеството заради Христа.
Когато сърбите се надигнали против турците и тръгнали на война срещу им, турците от своя страна също събрали войска и насилили бащата на Иван да отиде с тях. А понеже бил едър и храбър мъж, поискаха дори да го поставят хилядник, но той им отговори:
- Не мога аз да отида против единоверните на мен християни!
Тогава злобните агаряни го проболи в дясното ребро като Господа Иисуса Христа, а после му отрязали главата. Така той завършил мъченически живота си, за да запази своята Православна вяра. После побеснелите мохамедани отвлякли жена му и двете му дъщери, и след много заплахи насила ги потурчили. Щом видял това, Иван се преоблякал и се скрил в дома на една старица. Измъчени от турците, майката и сестрите казали къде е скривалището му, и богоненавистниците изпратили свои хора да го хванат. Така се случило, че изпратените видяли самия него, но не го познали, а той им казал, че такъв човек не се е явявал по тези места - и те си отишли. Обезпокоена за него, старицата, при която бе отседнал, го изпратила в Румъния, в град Букурещ - там Иван се запознал със светия преподобномъченик Евтимий, и между тях се създали топли братски отношения и искрена любов. Но в Букурещ, като в голям град, особено много се ширело беззаконието и блудодеянията - основателна причина за опасения в душата на Иван, да не би да се увлече в този смраден водовъртеж. Той решил да замине за Света Гора. На път за там се отбил в Шумен и намерил своя приятел Евтимий, който преди него бил напуснал Букурещ, но за нещастие там, в Шумен, се бил отрекъл от Христа. От това Иван силно се наскърбил и решил по-скоро да си тръгне от града, за да не би и с него да се случи подобно бедствие. Но преди още да изпълни намерението си, нападнали го някакви турски войници, разграбили вещите му в стаята, съблякли го и го принуждавали да се отрече от своята вяра и да стане турчин. Той се уплашил и им дал обещание, че ще го стори. Турците повярвали на думите му, оставили го и оттам нататък се погрижили само за грабежа си. При първата удобна възможност Иван веднага избягал от града. Вървял ден и нощ, докато стигне до Стара Загора. Там срещнал един светогорски монах, проигумен на монастира "Григориат". Заедно с него той заминал за Света Гора и известно време живял в тази обител. После пребивавал и в други обители, а накрая останал в скита "Св. Анна" при приснопаметния отец Василий.
Веднъж отец Василий го взел и отишъл заедно с него по някаква работа в Солун. Точно по това време в Солун пострадал Св. преподобномъченик Давид. Щом го видял обесен заради Христовото име, в душата на Иван запламтял огънят на любовта към Бога - той пожелал още там да пострада мъченически заради Христа и щял да го стори, ако не го бил задържал друг един старец, който тогава го взе от о. Василий. Заедно с този старец Иван се завърнал в скита "Св. Анна", но там старецът се разболял и няколко дни по-късно починал в Господа.
За празника Петдесетница дойде един инок от скита "Св. Иоан Предтеча", за да посети братята в скита "Св. Анна", и разказал, че наскоро е пострадал заради Христа светият преподобномъченик Евтимий. Щом чул това, Иван от сърце се зарадвал и прославял Бога. От този дивен подвиг на неговия събрат, в сърцето му се разгоряла още по-голяма ревност по Бога и желание със също такова мъченичество да умие греха на отричането си с думи от Спасителя.
Тогава Иван отишъл в "Новия скит" и прекарал няколко дни в колибата на стареца Козма. Там се запознал с отец Прокопий, който го завел в скита "Св. Иоан Предтеча" при известния на мнозина духовник Никифор. Никифор бил старец и духовен наставник на неговия приятел св. Евтимий. Той приел Иван с радост и го поверил на грижите на първия от своите подчинени - стареца Акакий. Там Иван най-сетне намерил пристанище за своята душа. Под мъдрото духовно ръководство на своя старец той се упражнявал в безмълвие и усърдно изпълнявал възложеното му молитвено правило. Живеел, освен това, в най-строго въздържание - хранел се само с хляб и пиел малко вода, колкото едва да покрие нуждите на човешкото си естество. С всеки изминат ден той увеличавал коленопреклонните си молитви и поклоните - така целият негов живот се превърнал в сърдечен молитвен вопъл към Господа. С благоговение четял светото Евангелие на църковно - славянски език, често пъти през деня прочитал акатист на Пресвета Богородица и със сълзи Я умолявал да бъде удостоен с мъченическа кончина. Въпреки многобройните си трудове и изнурителен живот той не изглеждал унил, а напротив - бил бодър и със светло лице. Крайно усърден в послушанието си, Иван не искал да изостава ни най-малко от своя духовен събрат св. Евтимий. Всеки ден си мислел за неговия мъченически подвиг, стараел се да прави това, което и той е правил, и му се молел да се застъпва за него пред Бога и да го укрепи в предстоящите му страдания за Христа. Често пъти дяволът подигал в душата му силна и настойчива борба. Светско пристрастие, самолюбие, славолюбие, помисли за непослушание към своя духовник и сластолюбие нерядко го смущавали, но той им противостоял с твърдост и по Божията благодат победил вражеските коварства. Веднъж дяволът разгорял в сърцето му страшен огън на плътска похот. Тогава той побързал да отиде при своя наставник, стареца Акакий, който го утешил и с богомъдрите си поучения го увещавал да не се поддава на това изкушение. После Иван отишъл в църквата, взел в ръцете си иконата на Св. Богородица, целувал я и със сълзи, молел Божията Майка да му помогне и да го освободи от дяволските нападения. Действително, Премилосърдната Владичица по чуден начин го избавила от тази борба и оттогава душата му се умиротворила. Но при всичките си духовни подвизи и трудове Иван гледал към своето отдавнашно желание - мъченичеството заради Христа. Често пъти той със сълзи молел духовния си отец да го благослови за такъв подвиг, но отначало известно време не получавал позволение. След това старецът Акакий се убедил в неговото силно желание да положи душата си за Христа, видял, че това е Божията воля, постригал го за монах с името Игнатий и му дал благословение да отиде в Цариград и да изпълни богоугодното си желание. За негов придружител бил определен духовникът Григорий (Този духовник Григорий четири пъти е съпътствал различни атонски преподобномъченици до мястото на техните страдания). Заедно с него блаженият Игнатий трябвало да отпътува за турската столица. След обща молитва и благословение от всички скитски отци и братя, той отишъл в Иверската Св. обител, поклонил се на Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Вратарница", и се простил и с тамошните монаси и духовници. После двамата с Григорий отишли в Лаврата на преподобни Атанасий и оттам на 12 септември заминали с кораб за Цариград, където пристигнали на 29-ти същия месец. В града ги приел един благочестив християнин и ги настанил да живеят в неговата работилница. В Цариград живеел един христолюбив човек на име Иван, който преди това бил послужил на св. Евтимий. Щом узнал за тяхното идване, той много се зарадвал. Срещнал се с него и му открил своето намерение. Домакинът изявил готовност да им помогне в онова, което ще им бъде потребно. Определили в настъпващия петък Игнатий да отиде и да изповяда вярата си пред турския съд. Преди това той се причастил с Пречистите Тайни, облякал се в турски дрехи и просел от своя спътник Григорий да се моли за него. Григорий дълго му говорил и го наставлявал как трябва с търпение да премине предстоящия му подвиг. После те се разделили със сълзи и блаженият Игнатий побързал да отиде и да изпълни своето желание. Но така се случило, че в този ден комисията на турския съд (наричана "диван") нямала заседание и св. Игнатий със скръб се върнал при своя спътник. На въпроса защо толкова скоро се е върнал, той отвърнал:
- Нямаше ги там, братко - нито султанът, нито везирът! Поради някакви държавни причини дори до идващия вторник "диванът" нямало да заседава. Междувременно преподобни Игнатий отишъл с намерение да изповяда вярата си, но не му се удал случай да го стори и той се върнал наскръбен. Тогава Григорий бил посъветван от един свой познат християнин да изпрати мъченика в дома на друг християнин, за да се помоли пред Чудотворната икона на Пресвета Богородица, която се намирала там. Григорий така и направил. Цяла нощ св. Игнатий се молил пред образа на Божията Майка със сълзи - да му помогне в неговия мъченически път. В полунощ той бил укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Пречистата Богородица на три пъти се яви светъл венец и застанал върху него. За това после разказвали някои хора, които тайно наблюдавали св. Игнатий по време на молитвата.
На сутринта, докато се връщал при Григорий, той узнал, че "диванът" през този ден ще има заседание. Изпълнен с радост и Божествена ревност, св. Игнатий влязал в съдебната палата, застанал и извикал с дръзновение: - Лоши хора дават подправена монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе!
- Да, това не е хубаво нещо, - казал съдията. Но кои са тези нечестиви хора?
- Това са някои мохамедани - отвърнал му той. - Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос - истинския Бог и Създател! При тези думи той свалил от главата си зелената турска чалма и я захвърлил на земята.
Изненадан от тази постъпка, съдията гневно го попитал:
- Кой те доведе тук? Монах или цивилен? - Сам дойдох - отвърнал му мъченикът - със силата на Христа! Доведе ме моето собствено желание да очистя съвестта си. След това извадил образа на Господа Иисуса Христа, който държал в пазвата си заедно с един кръст, и добавил:
- Виждаш ли Съдията на Вселената?
Турчинът му казал: - Човече, остави тези глупости, размисли и ела на себе си! За теб ще бъде по-добре ако изпълниш обещанието си. Защото ако останеш в това изповядване, ще понесеш страшни страдания, а накрая - и смърт. Но ако направиш каквото ти казваме, ние ще ти дадем много дарове за да живееш в доволство през целия си живот; ще ти окажем големи почести и ще се радваш винаги заедно с нас! Мъченикът му отвърнал: - Твоите дарове и почести са временни и ги подарявам на теб - временния. А колкото до наказанията и смъртта, с които ме заплашваш - не за пръв път чувам за тях, но още преди да дойда тук добре съм се подготвил. Всъщност аз за това именно дойдох: да ме умъртвиш заради моя Христос, Който единствен е вечният и безсмъртен Бог - и Неговите дарования са вечни, а Царството Му е безкрайно, неизказано и непоколебимо (Евр.12:28). А вашият лъжепророк Мохамед е учител на пагубата, отстъпник от Бога и приятел на дявола - затова и учението му е сатанинско. Вие, които от обич към суетата и греха му повярвахте, ще се мъчите заедно с него, ако не се обърнете към истинския Бог - Христос! Щом съдията чул това, лицето му се изкриви от ярост, тъй че не можел и да говори: той направил знак с ръка да изгонят мъченика навън. Един от слугите го хванал и започнал да го влачи насила, но мъченикът му ударил плесница, отскубнал се и побягнал към съдията, преклонил колене и започнал да изобличава него и вярата му. Тогава слугите се нахвърлили върху него и го отвели в тъмница, стегнали нозете му в клада, а на шията му сложили тежки железни вериги. После започнали да го обиждат, гаврели се с него и го принуждавали да се отрече от своята вяра. Но светият Христов страдалец понасял всичко с твърдост, мъжество и благодарност към Бога, изпълнен с радост че страда заради Господа - с такава радост, каквато изпитваха Апостолите, когато ги биха и ги изгониха от синагогата задето проповядват Христа (Деян.5:40).
След като свършило заседанието на "дивана", съдията отвел мъченика на специален разпит и го попитал кой го е довел там. На това св. Игнатий отговарял само едно: - Моят Господ Иисус Христос ме доведе! - Чедо - рекъл му съдията, - ела на себе си и недей да бъдеш толкова дързък, защото ще понесеш нечувани мъчения! И не се надявай, че ще бъдеш посечен и християните ще вземат кръвта ти за освещаване, защото аз ще те обеся!
Мъченикът казал: - Ах, съдия! Дали ще ме посечеш, или ще ме обесиш - за мен е без значение! Но и в двата случая ти ще ми направиш голямо благодеяние. Всичко това приемам с радост заради любовта си към Христа. Тогава по заповед на съдията хвърлили мъченика в някаква скрита и мрачна тъмница. Скоро за всичко това узнал и придружителят на преподобния - Григорий: той със сълзи се молел на Подвигоположника Иисус Христос да укрепи Своя раб Игнатий, за да завърши с добър край пътя на своето мъченичество. Също и други някои християни раздали много милостиня, за да помогнат духовно на преподобния Игнатий и да изпросят за него Божията милост. В тъмницата светият мъченик се радвал в Господа и усърдно Му се молел. А колко много мъчения му причинили в нея жестоките и безмилостни слуги на дявола - това знае единствено Бог, Който изпитва сърцата на всички! Св. Игнатий останал в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддавал нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията пратил да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповядал Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрамил дълбоката им заблуда и изобличил техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.
Тогава съдията изгубил всякаква надежда, че ще успее да го подлъже, и го осъдил на смърт чрез обесване. Заптиетата веднага го взели и го повели. А той, макар обезсилен от глад и телесни страдания, отивал към мястото на екзекуцията с истинска радост и с желание по-скоро да се освободи и да бъде с Христа (Филип.1:23). Колко усърдно се стремеше той към Сладчайшия Спасител Христос! Заради Него доброволно презря и света, и наслажденията, и тялото си, младостта си и дори самия си живот!
Стигнаха до едно място, наричано "Пармак-капу". Св. Игнатий помислил, че ще го обезглавят, коленичил и преклонил глава, но понеже заповедта била да го обесят, мъчителите го хванали и го повлякли към бесилото. Там, побеснели от злоба, те го обесили - това станало на 8 октомври 1814 година: светият преподобномъченик Игнатий предал душата си в ръцете на Христа Бога, за Когото се подвизавал през своя монашески живот, за Когото и усърдно пострадал.
Така от долината на страданията в този живот блаженият премина във вечните Небесни селения, за да се радва заедно със светите мъченици и да прославя Единия Бог в Троица во веки.
Неговият придружител Григорий с радост научил за блажената му кончина и мислел как да вземе неговите свети мощи. След три дни той ги откупил от турските войници за много пари и на 14 октомври (Петковден) отпътувал от Цариград. Шест дни по-късно пристигнал на Света Гора. Там мощите на двамата преподобномъченици Евтимий и Игнатий били положени в новопостроения в тяхна чест храм. Необикновени чудеса, станали по молитвите на светия преподобномъченик
Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари, за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бил обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.
Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът бил обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.
В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.
Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин. http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://new.sliven.net/thumb.php%3Fsrc%3D/www/res/news/24958/IMG_1520.jpg%26size%3Dthumb160x120&imgrefurl=http://bg-patriarshia.bg/news.php%3Fid%3D24958&usg=__9CQVtAnD4D6wtyBeWwrgmXrKPU0=&h=120&w=160&sz=6&hl=bg&start=21&zoom=1&tbnid=ICtNqcG4Kk-HdM:&tbnh=74&tbnw=98&ei=0eyPToKCGYzBswaS_ZEd&prev=/search%3Fq%3D%25D0%25B8%25D0%25B3%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25B9%2B%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B3%25D0%25BE%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26rlz%3D1T4GGLJ_enBG322BG322%26tbm%3Disch&um=1&itbs=1
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
