Минало и бъдеще :: По хълма на спасението

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.09.2011 16:15 - По хълма на спасението

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1083 Коментари: 1 Гласове:

Професор Красимир Иванчев прочете първата страница от дисертацията и сподели с жена си беглите си впечатления: – Та този момък не е чел евангелието! Слушай какво пише: „При строеж на сводове и мостове всеки камък се намира в динамично равновесие със съседните камъни. Но винаги в центъра на тежестта има един камък, който, ако се отнеме, мостът се събаря, сводът рухва... “ Всичко това Исус Христос изказва така:

Камъкът, който отхвърлиха зидарите
Той става глава на ъгъла; От Господ е това И чудно е в нашите очи.

Твоят дипломант, всъщност открива дървения велосипед, когато говори за динамичното равновесие на камъните. – А ти забрави ли как критикуваше моята дисертация с оглед чистотата на формулировките на научния комунизъм, а сега критикуваш моя дипломант от християнска гледна точка. – Ти, вместо да приветствуваш еволюцията ми, се заяждаш! – Ни Най-малко! Приветствувам еволюцията и настоявам да направим пътешествието си тримата до Кръстова гора. За първи път ще шофирам на такъв път из Родопите. – Казвай кога да тръгваме, за да отхвърля по-спешните задачи на катедрата. В дома на професор Иванчев Библията беше излязла от конспиративната си обложка и се нареждаше на върха на библиотечния шкаф. Младата му колежка, за чиято дисертация написа положителна рецензия вече беше доцент в катедрата по психология и му беше съпруга. И първото нещо, което младата жена се зае да направи в новия си дом, беше да извади сина му от Дома за бавноразвиващи се деца и да го докара вкъщи. Интересно нещо! Тя респектираше детето. Поне когато разговаряше с нея, то не крещеше. На него се мусеше и от очите му излитаха зли пламъчета, но дочуеше ли нейния глас, млъкваше. Покорно изпълняваше всичко, ако в интонацията й долавяше лек упрек Съпругата му пое грижата за домакинството вкъщи. Пресметна, че за домакинските разходи нейната доцентска заплата ще стигне, а професорската заплата на мъжа си определи за стратегически капиталовложения – за вила и кола. Но първото нещо, което тя настоя да купят беше колата. Той прие това като каприз. – А кой ще я кара? – Аз ще се науча в най-скоро време! – беше категоричният отговор. Сега и тримата бяха в ладата, на път за Кръстова гора. Бързаха да стигнат там за храмовия празник на църквата, Кръстов ден, 14 септември. Седнал на задната седалка до сина си, Иванчев се опитваше да го заприказва, но детето не го слушаше и настояваше да се премести до майка си, за да хване кормилото. Само това не стигаше! Да подкара колата над тия пропасти! Иванчев го стискаше здраво за ръката. И беше доволен, че синът му поне не крещеше и не се опитваше да го хване за гърлото. Жена му шофираше грациозно из серпентините на тая дивна родопска местност, в която, според преданията, е била заровена част от Христовия кръст. Преданията се потвърждаваха от сведения за стотици оздравели от неизлечими болести и така Кръстова гора привличаше много хора, в това число и такива скептици като него. На Кръстовден църквата и околността бяха претъпкани от посетители. Те продължаваха да пристигат с коли, с автобуси, с туристически раници и пълзяха неудържимо нагоре. Понякога из-зад някой хълм се мярваше железният кръст, оставен там от цар Борис 111, който намерил тук изцеление за сестра си. Колите мъчно се разминаваха из тесните проломи, но човешкият поток не спираше. Всичко това беше забавно за скептичната душа на професора. Но като държеше ръката на детето си и се боеше да не го изпусне, той не смееше да се надява за изцеление. За първи път участваше в такъв пилигримски поход – от всяко неудобство по пътя скепцисът му преливаше и той мърмореше, че са тръгнали сред такъв гмеж от богомолци, нахлуваща отвсякъде. При пристигането скепцисът му се усили. Трябваше да паркират колата между придошлите от всички краища на страната. Подириха стая в новата страноприемница. Отвори им един млад свещеник, който сви рамена: „Всичко е заето!“. Жена му не се отчая, спомена, че са с дете и детето им не е добре. Но свещенникът, наслушал се на такива молби, само това си повтаряше: „Всичко е заето!“ Тогава жена му рече: „Ние почукахме, но никой не ни отвори!“ – А така ли било? – сопна им се свещеникът. – И аз съм чел евангелието, но какво да направя – места няма! Към този родопски връх все още се стичаха хора. Неуредиците при настаняването усилиха енергията на жена му да прислони някъде своето така трудно сглобено семейство. Тя умело се разпореждаше, намери познати, купи свещи, за да ги запалят на литургията, която започваше точно в полунощ. Откритата местност се беше превърнала в храм, чиито сводове имаха космически измерения. И гледката стана величествена, когато хиляди хора запалиха свещици, а на небесния свод изгряха звезди. Небето блещеше със своето космическо спокойствие, а свещиците, които човешките ръце държаха мигаха и трепкаха. Полъхна хладен планински вятър. Но огромното множество пое ектенията на литургията и припяваше. Сега тази гмеж от богомолци, които при пристигането си се караха и ругаеха взаимно, пееше задружно. И детето му беше захласнато и заслушано. То не хвърли свещта, не я стъпка с крак. Стоеше редом с мащехата си, притихнало сред грамадното множество молещи се хора. „Кога ли ще избухне в някакъв писък и ще накара всички да обърнат очи към мен?“ – страхуваше се Иванчев. Жена му държеше за ръчичка детенцето. То се беше свило до нея, разбрало с неясния си ум, че тя го обича. Внезапно умиленият професор се вгледа в тях двамата. Свещите им горяха и бяха стигнали до дланите им, но не ги изгаряха. Той срещна очите на сина си. Това бяха разумни очи. Той усети това и почувства как в главата му нахлу кръв. Чу сина си да пита: „– Мамо, кое е голямата мечка?“ – Това съзвездие е Орион, а зад него е Голямата кола или Голямата мечка. Изведнъж разбра, по-скоро почувства, че Бог го беше надарил с разумен син. Иванчев падна на колене сред огромната тълпа от молещи се хора и заплака. Шепнеше: – Благодаря ти Господи, че ми прости след толкова много мои прегрешения! Жена му и синът му го повдигнаха да се изправи. И двамата го гледаха усмихнати. Източник: Словото

Нагоре

Тагове: кръстовден,