Мома Георгиева Станчева  (Хесапчиева) остава в историята на Габрово като изключително активна жена, общественичка, майка на 10 деца. Мома Георгиева Станчева  (Хесапчиева) е родена през  1836 г. в Габрово.  Произхожда от семейството на видния габровски чорбаджия и търговец Георги Хесапчиев. За Тотьо Станчев се омъжва през 1853 г. Интелигентна и енергична - качества наследени от баща й, и развити при постоянните й пътувания по търговски дела из българските земи и в Цариград, тя умело управлява търговската кантора на мъжа си.   Мома била окомуш жена, известна на габровци. Тя е първа в архивния списък с "имената на родолюбивите лица, тукашни и отвън", създатели на Женското дружество „Майчина грижа” през 1869 г.  Мома Станчева е записана под номер първи. Тя подарила на дружеството 10 турски лири или 1040 гроша. По време на Габровското въстние от 1876 г. в нейната бояджийна се укриват Кънчо Буренов (неин слуга) и Христо Конкилев (сестрин син на Тотю Станчев). Тя пише на слугинята си: „Пено, боклукът, торът, който се намира в бояджийната да не го преместиш още в двора на къщата, защото не е втасал и ще мирише.” А чрез съдружника им в търговските дела Руси Тенев от Плевен, Мома Станчева успява да организира заминаването на двамата поборници от Габрово.     При посещение на княгиня Климентина, майката на княз Фердинанд І, в Габрово Мома Тотю Станчева е поканена от властта да я приветства от името на габровските граждани. Когато княгинята узнава, че Мома е отгледала 9 синове, единият от които е подпоручик в Княжеската гвардия и е в ескадрона, който я придружава, се обръща към нея: "Госпожо, не Вие на мене, Княгинята, трябва да целувате ръка, но аз, майката на Княза, целувам ръката на достойната за уважение майка!" Мома е прототипът, вдъхновил Антон Страшимиров да напише повестта "Габровка", със сюжет, почерпан изцяло от живота й, защото бил впечатлен от нея. Умира на 14 януари 1905 г. в Търново. Опелото е извършено в църквата „Свето Благовещение” на Габровския девически манастир.   Източници: По материал на Даниела Цонева, поместен в юбилеен вестник    Дружество „Майчина грижа” – 125 години, Г. 1994 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева    

Защото днес мъжете ни никак не струват, но съвременната жена е свикнала да се оправя добре сама. А и в миналото ситуацията е била същата.

Нека я споменем!

Ако имате интерес - имам и нейни снимки , пишете на адрес belaqua@abv.bg , за нея е този прекрасен разказ - така е .