Постинг
31.05.2011 09:00 -
През 2011 г. се навършват 75 години от кончината на Иван Недков
Иван Цанев Недков е роден през 1867 г. в с. Писанец, Русенско. Неговите бедни родители успяли да го изучат само до 4 клас. За да помага в изхранването на семейството, малкият Иван започнал да пасе добитъка на заможните чорбаджии в селото. След 4-ти клас баща му се уговорил с местния свещеник, момчето да изучава черковно пеене. Оказало се, че има хубав глас, но няма влечение към религията.
Една нощ малкият Иван Недков избягал от къщи и призори стигнал в Русе изгладнял, капнал от умора и без пукната пара в джоба. За щастие съдбата го отвела пред дюкяна на Петраки Ганев, който го открил сутринта, когато отивал на работа. Човекът бил добър и състрадателен, прибрал „бездомното” дете при себе си и го записал в Морското техническо училище при Дунавската флотилия в Русе. Така момчето останало в дома на търговеца Петраки Ганев няколко години. През деня ходело на училище, а в свободното време помагало в дюкяна и в домакинството. След 3 години Иван Недков завършил с отличен успех теоритичния курс на обучение в техническото училище. Следващите 3 години прекарал на практика в Дунавската флотилия като машинист и механик по карабите и катерите. През есента на 1892 г. завършил курса на обучение. Възложили му да проектира и построи катерна парна машина с належащия към нея парен котел. Иван Недков се справил успешно с поставената задача. Ръководството на училището и окръжният управител решили да командироват младия изобритател на Първото Пловдивско изложение (1892), за да я демонстрира. Изобретението на Иван Недков било прието с огромен интерес и наградено с бронзов медал и парична премия. Моделът имал дължина на парния котел 60 см., височина и широчина 48 см., а коминът 71 см. Парната машина била висока 59 см, широка 35 см и задвижвана с дърва.
След Пловдивското изложение, изобретението остава в Машинното училище във Варна и е използвано за учебно пособие. Днес се съхранява във Военно-морски музей във Варна. Пловдивското изложение се оказало полезно за Иван Недков и в друго направление, което променя неговия живот. Един от най-изявените участници бил Васил Карагьозов – директор на фабриката „Иван К. Калпазанов” от Габрово, който получил златен медал за произвеждана продукция, а павилионът, поръчан от него във Виена бил обявен за най-изящен и подарен на княз Фердинанд І. Васил Карагьозов отишъл да разгледа изобретението на 25 годишния младеж от Русе. Завършил Technische Hochschule в Германия, Васил Карагьозов се увличал от техника и бил силно впечатлен от представеното изобретение. Във фабрика „Иван К. Калпазанов” наскоро била доставена парна машина от Белгия, която се нуждаела от механик за нейната поддръжка. Така Иван Недков се озовавал в Габрово. След 5-6 години усилена работа и показани технически способности, Васил Карагьозов изпратил Иван Недков на специализация в гр. Кемниц (Саксония) - градът, от който закупувал текстилните машини за фабрика „Иван К. Калпазанов” и където установил солидни връзки и контакти. Там Иван Недков завършил вечерен техникум. Завърнал се в Габрово и Министерство на образованието му поставило задача да възстанови дейността на Средното техническо училище в града, което било закрито от Министерството през 1900 г. Започнал период на усилена работа - извършени са множество ремонтни дейности, направени нови пристройки към главната сграда, събирани са ученици, които да се образоват в него. През 1904 г. училището започва да функционира нормално. Иван Недков е назначен за учител през 1905 г., но напуска учителската професия през 1906 г. В края на XIX и началото на ХХ век Габрово се превръща в Българския Манчестър – силно развит производствен център, събрал в себе си много видове индустрия. Предприемчивите индустриалци постоянно основавали нови и нови фабрики, обурудвани с модерни машини. Но предприятията изпитвали остра нужда от резервни части. Доставките от чужбина понякога били бавни, друг път твърде скъпи.
Иван Недков решил да запълни тази пазарна ниша. Сдружил се със собствениците на фабрика „Александър” и заедно основали „Машинна фабрика и железолеярна”. Дяловото участие на Иван Недков било малко, но фабриката носела негото име като главен инициатор на начинанието. Предприятие „Иван Недков” АД е основано през месец февруари 1906 г. (преди 105 г.). Иван Недков бил технически най-грамотният тесен специалист в тази област, затова върху него паднала почти цялата отговорност за организиране на производството, разработване асортимента на изделията, привличане на клиенти. По онова време в България нямало добре подготвени кадри. Това наложило Иван Недков да търси майстори от чужбина. Наел на работа немците Мартин (леяр), Лудвиг Деег (моделчик) и румънеца Митика Петреску (леяр). Тези хора не били само обикновени работници във фабриката, а се занимавали и с обучението на нови, които успявали да се превърнат във високо квалифицирани кадри. С течение на годините фабрика „Иван Недков” АД се превърнала в „първоразредно машинно-железаро-леярско предприятие с 5 комплексно обзаведени отделения: леярно, ковашко, шлосерно, стругарско и пресово.” Част от производствените машини били изработени в самата фабрика. През 1908 г. във фабриката на Иван Недков е изработен първият бронзов бюст на Чардафон Велики по скулптурата на художниците – учители Недялко Каранешев и Стефан Ковачев, и отлят от Митика Петреску. Както всички успели и заможни хора по онова време, така и семейството на Иван Недков се занимавало с благотворителност. До нас е достигнала информация за някои от техните инициативи:
· През 1922 г. в тяхната фабрика е изработен метален парапет за втория етаж на библиотека „Априлов – Палаузов”, Габрово. · През 1937 г. са дарени 5 000 лв. на Механо-техническото училище за основаване на благотворителен фонд за „Иван Недков”. · 1 500 лв. за безплатна ученическа трапезария към БЧК в Габрово през 1937 г. Иван Недков напуска този свят през 1936 г. (преди 75 г.), но двама от неговите синове достойно продължават да развиват семейния бизнес до национализацията, когато фабриката и фамилната къща са иззети от народната власт.
Семейство Недкови
Ред 1 – съпругата и Иван Недков Ред 2 – инж. Симеон Недков, Иванка Карагьозова – Недкова, инж. Цветан Недков, Цветана Гузелска – Недкова, доц. д-р Никола Недков
Инж. Симеон Иванов Недков е най-големият син. На снимката е на втори ред, вляво, а пред него е съпругата му Иванка Карагьозова (1899 – 1962) - най-малката дъщеря на Васил Карагьозов.
Роден в Габрово на 27 януари 1895 г. (преди 115 г.). Първо завършва Априловска гимназия, след което следва машинно инженерство в гр. Берлин (Германия). През 1924 г. се дипломира успешно и започва работа във фабриката на баща си. Там първоначално организира, внедрява и оглавява конструктурски отдел. По-късно под негово ръководство започват да се разработват много по-сложни конструкции, които внедряват в производството.
През 1932 г. инж. Симеон Недков проучва, подготвя и организира първото в България производство на чугунени отоплителни радиатори. До тогава снабдяването с такива е ставало посредством внос от чужбина. По-ниската цена на родното производство и високото качество бързо налага този асортимент на пазара и осигурява много купувачи. Но тези успехи не продължават прекалено дълго. Американската фирма „Интернешънъл” била основен доставчик и монополист на европейските пазари по онова време. За да запази своите пазарни позиции, свалила с почти 1/3 цените на радиаторите. Пазарната цена на готовата продукция станала по-ниска от стойността на суровината чугун. Така с дъмпинг принудила изкуствено фабриката да прекрати производството на радиатори. След смъртта на своя баща (1936), инж. Симеон Недков поема директорския пост, като отговарял за финансите, разработване на пазарите и пласмента. След национализацията работи към Министерство на електрификацията, като проектант на електрически далекопроводи по настрояване на националната електрическа мрежа. Завършва земния си път на 14 март 1960 г. в Габрово. Най-малкият син инж. Цветан Иванов Недков е в средата на втори ред на фамилната фотография. Роден на 16 март 1909 г. в Габрово. И той е възпитаник на Априловска гимназия в града, която завършва с отличие. Столичният вестник „Илюстрована седмица” помества на 22 юли 1928 г. снимките на всички отличници във всички гимназии в България. Сред тях е снимката и на Цветан Недков, заедно с тези на още трима Априловски възпитаници.
От малък Цветан Иванов Недков е активен спортист – кара ски, играе футбол, активен турист като своя брат инж. Симеон Недков и снахата Иванка Карагьозова, които правели дълги разходки из красивата природа на България и са я запечатали в множество снимки.
Инж. Цветан Недков е един от основателите на организираната спортна дейност в Габрово. Следва в Техническия университет в Мюнхен (Германия). По време на ваканциите оставал в Германия и работил в заводите на „Шкода Верке” в гр. Пилзен, за да натрупа още производствени знания и опит. Посещавал допълнително лекции по машинно и строително инженерство. През 1933 г. се дипломирал електроинженер, но приключил своето следване с многостранни познания. В Габрово работил 1 година в Електроцентралата (по Министерско разпореждане), след това се прехвърлил на работа като конструктор във фабриката на баща си. По негова инициатива започва конструиране и произведство на комплексни машини за дълвообработващата и кожарската индустрия. Развитието на памукотекстилната индустрия в Габрово и в България е на много високо ниво. Инж. Цветан Недков конструирал и изработил един прототип на памукотъкачен стан – първият български тъкачен стан. След смъртта на бащата Иван Недков, инж. Цветан Недков поема заедно с брат си инж. Симеон Недков управлението на фабриката, но той ръководил техническия отдел и отговарял за организацията на работа. Под ръководството на двамата наследници фабриката процъфтявала. Наред с огромното разнообразие от произвеждани артикули, редовно конструирали и машини за памукотекстилната промишленост. От 5 феврури 1990 г. не е между живите. Със съпругата си Цонка Цонева имат две деца – Симеон (1948) и Кина (1950). Вторият син доц. д-р Никола Иванов Недков "изневерява" на семейната инженерно-техническа традиция и става медик. Той е трети, най - вдясно на снимката, а пред него е съпругата му Цветана Гузелска, наследничка на стар видински род. Роден на 24 февруари 1897 г., Никола Иванов Недков завършва Априловска гимназия в града и е приет студент по медицина в Берлин (Германия). След своето дипломиране е назначен за военен лекар в Лом. След няколко години работа прави специализация по пластична хирургия в Германия. Доц. д-р Никола Недков участва в основаването на катедрата по пластична хирургия ИСУЛ (Института за специализация и усъвършенстване на лекарите), днес Университетската болница „Царица Йоанна” – София. В семейния архив на фамилията има снимки, на които доц. д-р Никола Недков придружава царица Йоанна при нейните посещения в болницата.
Като лекар, д-р Никола Иванов Недков се превръща в изключителен професионалист и е един от най-добрите български специалисти по пластична хирургия в България. Постигнал многобройни практически резултати, неоценими теоретични знания и опит. Спечелил уважението на огромен брой успешно излекувани от него пациенти. Защитил доцентура по пластична хирургия и става ръководител на същата катедра. Там работи до края на живота си на 18 септември 1955 г.
Дейността, която развивал през целия си живот го прави известен и ценен медик не само за Габрово, но и цялата страна.
Източници: Инж. Веселинка Карагьозова, „Биографична справка за Васил Карагьозов”, Габрово, 2006 г. Книга на Габровската индустрия, Габрово, 1934 г. Илия Габровски, „Първият движещ се макет в България”, из „Бележити хора и събития от габровския край”, С.2003 Милка Пурел, „Бележити габровци на ХХ век”, 2008 г. Снимка: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушаване на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Една нощ малкият Иван Недков избягал от къщи и призори стигнал в Русе изгладнял, капнал от умора и без пукната пара в джоба. За щастие съдбата го отвела пред дюкяна на Петраки Ганев, който го открил сутринта, когато отивал на работа. Човекът бил добър и състрадателен, прибрал „бездомното” дете при себе си и го записал в Морското техническо училище при Дунавската флотилия в Русе. Така момчето останало в дома на търговеца Петраки Ганев няколко години. През деня ходело на училище, а в свободното време помагало в дюкяна и в домакинството. След 3 години Иван Недков завършил с отличен успех теоритичния курс на обучение в техническото училище. Следващите 3 години прекарал на практика в Дунавската флотилия като машинист и механик по карабите и катерите. През есента на 1892 г. завършил курса на обучение. Възложили му да проектира и построи катерна парна машина с належащия към нея парен котел. Иван Недков се справил успешно с поставената задача. Ръководството на училището и окръжният управител решили да командироват младия изобритател на Първото Пловдивско изложение (1892), за да я демонстрира. Изобретението на Иван Недков било прието с огромен интерес и наградено с бронзов медал и парична премия. Моделът имал дължина на парния котел 60 см., височина и широчина 48 см., а коминът 71 см. Парната машина била висока 59 см, широка 35 см и задвижвана с дърва.
След Пловдивското изложение, изобретението остава в Машинното училище във Варна и е използвано за учебно пособие. Днес се съхранява във Военно-морски музей във Варна. Пловдивското изложение се оказало полезно за Иван Недков и в друго направление, което променя неговия живот. Един от най-изявените участници бил Васил Карагьозов – директор на фабриката „Иван К. Калпазанов” от Габрово, който получил златен медал за произвеждана продукция, а павилионът, поръчан от него във Виена бил обявен за най-изящен и подарен на княз Фердинанд І. Васил Карагьозов отишъл да разгледа изобретението на 25 годишния младеж от Русе. Завършил Technische Hochschule в Германия, Васил Карагьозов се увличал от техника и бил силно впечатлен от представеното изобретение. Във фабрика „Иван К. Калпазанов” наскоро била доставена парна машина от Белгия, която се нуждаела от механик за нейната поддръжка. Така Иван Недков се озовавал в Габрово. След 5-6 години усилена работа и показани технически способности, Васил Карагьозов изпратил Иван Недков на специализация в гр. Кемниц (Саксония) - градът, от който закупувал текстилните машини за фабрика „Иван К. Калпазанов” и където установил солидни връзки и контакти. Там Иван Недков завършил вечерен техникум. Завърнал се в Габрово и Министерство на образованието му поставило задача да възстанови дейността на Средното техническо училище в града, което било закрито от Министерството през 1900 г. Започнал период на усилена работа - извършени са множество ремонтни дейности, направени нови пристройки към главната сграда, събирани са ученици, които да се образоват в него. През 1904 г. училището започва да функционира нормално. Иван Недков е назначен за учител през 1905 г., но напуска учителската професия през 1906 г. В края на XIX и началото на ХХ век Габрово се превръща в Българския Манчестър – силно развит производствен център, събрал в себе си много видове индустрия. Предприемчивите индустриалци постоянно основавали нови и нови фабрики, обурудвани с модерни машини. Но предприятията изпитвали остра нужда от резервни части. Доставките от чужбина понякога били бавни, друг път твърде скъпи.
Иван Недков решил да запълни тази пазарна ниша. Сдружил се със собствениците на фабрика „Александър” и заедно основали „Машинна фабрика и железолеярна”. Дяловото участие на Иван Недков било малко, но фабриката носела негото име като главен инициатор на начинанието. Предприятие „Иван Недков” АД е основано през месец февруари 1906 г. (преди 105 г.). Иван Недков бил технически най-грамотният тесен специалист в тази област, затова върху него паднала почти цялата отговорност за организиране на производството, разработване асортимента на изделията, привличане на клиенти. По онова време в България нямало добре подготвени кадри. Това наложило Иван Недков да търси майстори от чужбина. Наел на работа немците Мартин (леяр), Лудвиг Деег (моделчик) и румънеца Митика Петреску (леяр). Тези хора не били само обикновени работници във фабриката, а се занимавали и с обучението на нови, които успявали да се превърнат във високо квалифицирани кадри. С течение на годините фабрика „Иван Недков” АД се превърнала в „първоразредно машинно-железаро-леярско предприятие с 5 комплексно обзаведени отделения: леярно, ковашко, шлосерно, стругарско и пресово.” Част от производствените машини били изработени в самата фабрика. През 1908 г. във фабриката на Иван Недков е изработен първият бронзов бюст на Чардафон Велики по скулптурата на художниците – учители Недялко Каранешев и Стефан Ковачев, и отлят от Митика Петреску. Както всички успели и заможни хора по онова време, така и семейството на Иван Недков се занимавало с благотворителност. До нас е достигнала информация за някои от техните инициативи:
· През 1922 г. в тяхната фабрика е изработен метален парапет за втория етаж на библиотека „Априлов – Палаузов”, Габрово. · През 1937 г. са дарени 5 000 лв. на Механо-техническото училище за основаване на благотворителен фонд за „Иван Недков”. · 1 500 лв. за безплатна ученическа трапезария към БЧК в Габрово през 1937 г. Иван Недков напуска този свят през 1936 г. (преди 75 г.), но двама от неговите синове достойно продължават да развиват семейния бизнес до национализацията, когато фабриката и фамилната къща са иззети от народната власт.
Семейство Недкови
Ред 1 – съпругата и Иван Недков Ред 2 – инж. Симеон Недков, Иванка Карагьозова – Недкова, инж. Цветан Недков, Цветана Гузелска – Недкова, доц. д-р Никола Недков
Инж. Симеон Иванов Недков е най-големият син. На снимката е на втори ред, вляво, а пред него е съпругата му Иванка Карагьозова (1899 – 1962) - най-малката дъщеря на Васил Карагьозов.
Роден в Габрово на 27 януари 1895 г. (преди 115 г.). Първо завършва Априловска гимназия, след което следва машинно инженерство в гр. Берлин (Германия). През 1924 г. се дипломира успешно и започва работа във фабриката на баща си. Там първоначално организира, внедрява и оглавява конструктурски отдел. По-късно под негово ръководство започват да се разработват много по-сложни конструкции, които внедряват в производството.
През 1932 г. инж. Симеон Недков проучва, подготвя и организира първото в България производство на чугунени отоплителни радиатори. До тогава снабдяването с такива е ставало посредством внос от чужбина. По-ниската цена на родното производство и високото качество бързо налага този асортимент на пазара и осигурява много купувачи. Но тези успехи не продължават прекалено дълго. Американската фирма „Интернешънъл” била основен доставчик и монополист на европейските пазари по онова време. За да запази своите пазарни позиции, свалила с почти 1/3 цените на радиаторите. Пазарната цена на готовата продукция станала по-ниска от стойността на суровината чугун. Така с дъмпинг принудила изкуствено фабриката да прекрати производството на радиатори. След смъртта на своя баща (1936), инж. Симеон Недков поема директорския пост, като отговарял за финансите, разработване на пазарите и пласмента. След национализацията работи към Министерство на електрификацията, като проектант на електрически далекопроводи по настрояване на националната електрическа мрежа. Завършва земния си път на 14 март 1960 г. в Габрово. Най-малкият син инж. Цветан Иванов Недков е в средата на втори ред на фамилната фотография. Роден на 16 март 1909 г. в Габрово. И той е възпитаник на Априловска гимназия в града, която завършва с отличие. Столичният вестник „Илюстрована седмица” помества на 22 юли 1928 г. снимките на всички отличници във всички гимназии в България. Сред тях е снимката и на Цветан Недков, заедно с тези на още трима Априловски възпитаници.
От малък Цветан Иванов Недков е активен спортист – кара ски, играе футбол, активен турист като своя брат инж. Симеон Недков и снахата Иванка Карагьозова, които правели дълги разходки из красивата природа на България и са я запечатали в множество снимки.
Инж. Цветан Недков е един от основателите на организираната спортна дейност в Габрово. Следва в Техническия университет в Мюнхен (Германия). По време на ваканциите оставал в Германия и работил в заводите на „Шкода Верке” в гр. Пилзен, за да натрупа още производствени знания и опит. Посещавал допълнително лекции по машинно и строително инженерство. През 1933 г. се дипломирал електроинженер, но приключил своето следване с многостранни познания. В Габрово работил 1 година в Електроцентралата (по Министерско разпореждане), след това се прехвърлил на работа като конструктор във фабриката на баща си. По негова инициатива започва конструиране и произведство на комплексни машини за дълвообработващата и кожарската индустрия. Развитието на памукотекстилната индустрия в Габрово и в България е на много високо ниво. Инж. Цветан Недков конструирал и изработил един прототип на памукотъкачен стан – първият български тъкачен стан. След смъртта на бащата Иван Недков, инж. Цветан Недков поема заедно с брат си инж. Симеон Недков управлението на фабриката, но той ръководил техническия отдел и отговарял за организацията на работа. Под ръководството на двамата наследници фабриката процъфтявала. Наред с огромното разнообразие от произвеждани артикули, редовно конструирали и машини за памукотекстилната промишленост. От 5 феврури 1990 г. не е между живите. Със съпругата си Цонка Цонева имат две деца – Симеон (1948) и Кина (1950). Вторият син доц. д-р Никола Иванов Недков "изневерява" на семейната инженерно-техническа традиция и става медик. Той е трети, най - вдясно на снимката, а пред него е съпругата му Цветана Гузелска, наследничка на стар видински род. Роден на 24 февруари 1897 г., Никола Иванов Недков завършва Априловска гимназия в града и е приет студент по медицина в Берлин (Германия). След своето дипломиране е назначен за военен лекар в Лом. След няколко години работа прави специализация по пластична хирургия в Германия. Доц. д-р Никола Недков участва в основаването на катедрата по пластична хирургия ИСУЛ (Института за специализация и усъвършенстване на лекарите), днес Университетската болница „Царица Йоанна” – София. В семейния архив на фамилията има снимки, на които доц. д-р Никола Недков придружава царица Йоанна при нейните посещения в болницата.
Като лекар, д-р Никола Иванов Недков се превръща в изключителен професионалист и е един от най-добрите български специалисти по пластична хирургия в България. Постигнал многобройни практически резултати, неоценими теоретични знания и опит. Спечелил уважението на огромен брой успешно излекувани от него пациенти. Защитил доцентура по пластична хирургия и става ръководител на същата катедра. Там работи до края на живота си на 18 септември 1955 г.
Дейността, която развивал през целия си живот го прави известен и ценен медик не само за Габрово, но и цялата страна.
Източници: Инж. Веселинка Карагьозова, „Биографична справка за Васил Карагьозов”, Габрово, 2006 г. Книга на Габровската индустрия, Габрово, 1934 г. Илия Габровски, „Първият движещ се макет в България”, из „Бележити хора и събития от габровския край”, С.2003 Милка Пурел, „Бележити габровци на ХХ век”, 2008 г. Снимка: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушаване на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
