Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2011 13:35 - Ловецът Емилиян Станев
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3599 Коментари: 2 Гласове:
4



Ловецът Емилиян Станев Христо Медникаров

Емилиян Станев е не само писател с международна известност, но и ловец от висока класа. Неговото творчество и особено разказите, свързани с животинките са тясно свързани с Еленския край, с малкото Разпоповци, в което са забити бащините му родови корени. „По тая причина, пише той, в много страници на мои книги има разпоповчани, разпоповска природа и разпоповски дух.” Станьо Мартинов, дядото на Емилиян Станев по бащина линия, живял тук още преди Освобождението. Ловът бил любимо занимание не само на него, но и на съселяните му, а притежаването на оръжие ги правело по – независими и по – свободни в този планински край. Ловната страст бушувала в кръвта им от древни времена и те й се отдавали с наслада. А дивеч в планината имало в изобилие. Чудесните шириколистни гори били пълни със зайци, лисици, вълци и язовци. Не по-малко бил и пернатият дивеч – гълъби, яребици, гургулици, диви патици, които в късна есен на жални вериги прелитали над селото, мъчели се да минат над Балкана и когато не успявали, кацали във вировете на Голямата река. Ловната страст в рода на Емилиян Станев се предавала от баща на син. Бащата на писателя също бил ловец, който водел със себе си деветгодишния си син по поляните и из горите на този живописен край. А когато момчето станало но 15 години, му купил и пушка. За тия години Емилиян Станев пише в своите „Недописани спомени”: „Опивах се от чудната панорама към Балкана, към Острец и Шейтанската усойна, от ландшафта към любимата ми местност в боаза Гарванов дол... Ловът ме „варваризираше”, той изостряше моята наблюдателност, зрението, слуха, укрепваше тялото, волята, находчивостта, инстинктите ми (да мислиш с инстинктите си, значи, да знаеш кое е не и кое  е да), някакво шесто чувство беше се създало у мен да възприемам неуловимото и често пъти усещах погледа на дивеча, дори когато ме гледаше в тила. Обръщах се и стрелях светкавично, почти винаги точно... София не ми харесваше, тъгувах за моите гори, за моя Гарванов дол в боаза, за Балкана и щом погледнех зажълтялата от есента Витоша, накупувах с последните си пари ловни патрони, барут, гилзи и др. и веднага с облекчение потеглях за Елена. Бягах по-скоро да се озова в моите любими гори.” Тук през 20-те години на ХХ век, заедно със своя неразделен приятел – ловец Михаил Цонев от Разпоповци обикалят с ловни пушки горите и поляните край селото, лежат във високата папрат на Китката  и в слънчевата есен се наслаждават на ръждясалия Балкан. През пролетта слушат песните на славеите и на гривеците, на бъбривите деренца с кристална вода. През зимата се провират под надвисналите от кит дървета и разчитат по снега дирите на горските обитатели. С тях неизменно е Фокер (ловното куче на Михаил Цонев, което ще стане по-късно герой в едноименната повест на Емилиян Станев). Повестта  е публикувана в следващия постинг.       

  Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Вълшебник на Словото е той!
30.05.2011 13:41
"Когато скрежът се топи" и сборникът с разкази "Вълчи нощи" са ми сред любимите книги. )))
цитирай
2. veselinka - Чудесно!
01.06.2011 14:04
Такива природни картини е нарисувал с думи - човек мислено се пренася там някъде в Балкана ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3069198
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031