Постинг
09.05.2011 17:34 -
За отзвука от Априлското въстание в Габровския край
На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Манастирът разполага с таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков и Знаменосец на четата Димитър Русчуклийчето превръщат манастира в своя крепост.
На 30 април 1876 г. въстаниците са обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 000 турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен. На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били избити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил отведен и обесен в Търново. На 9 май се навършват 135 години от смъртта на поп Харитон (Стефан Станчев Халачев) роден през 1830 или 1835 г. в Габрово. След като завършил основно образование в родния си град отишъл да учи занаят – чехларство. Още като младеж става послушник в Преображенския манастир край Търново. На 20 – 22 години става монах, а след това е ръкоположен за дякон и достига в монашеската йерархия до йеромонах.
Поп Харитон напуска Преображенския манастир и става свещеник в с. Яйналий, а после в селата Касапкьой и Караманкьой, Северна Добруджа. В енорията на Бабадагско защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези. Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район. През 1875 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей, поп Харитон е заточен в Мъглишкия манастир край Казанлък. По пътя успява да избяга и се отдава изцяло на революционното дело. През лятото на 1875 г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провала на въстанието в България през есента на 1875 г. се прехвърля в Румъния.
Известен от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното ново общо въстание, той заедно със своята дружина тайно преминават река Дунав при Свищов на 28 март 1876 г. и се отправят по тайни пътища към окръжния център. На 31 март през нощта се озовават в с.Самоводене. Още на другия ден е свикано събрание и поп Харитон е назначен на работа в окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание. При преждевременното избухване на въстанието поп Харитон застава начело на чета от около 200 въстаници от западния район на Търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна турска войска и башибозук, които заплашват да обкръжат дружината. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни до 7 май.
На 1 май 1876 г. Поп Харитон остава сляп в резултат на нещастен случай (възпламенява се барута, докато прави фишеци заедно с игумена на манастира). В последния ден от битката се прощава с четниците казвайки им: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!". Въстаниците се простили с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се спасяват. Войводата сам с меч в ръка, загинал намушкан от турски щикове върху грамада от вражески тела, които убил с последните си сили.
На 1 май 1876 г. (преди 135 години) е обявявано Габровското въстание начело с войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир. Негови верни съратници са Еким Цанков, Тотьо Иванов, поп Иван Гъбенски. Въстанието е потушено в местността Мара гидик край Севлиево. Еким Цанков, Цанко Дюстабанов и поп Иван са заловени и изправени пред извънреден съд в Търново. Обесени са на 15 юни 1876 г.
Снимки: Личен архив
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
На 30 април 1876 г. въстаниците са обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 000 турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен. На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били избити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил отведен и обесен в Търново. На 9 май се навършват 135 години от смъртта на поп Харитон (Стефан Станчев Халачев) роден през 1830 или 1835 г. в Габрово. След като завършил основно образование в родния си град отишъл да учи занаят – чехларство. Още като младеж става послушник в Преображенския манастир край Търново. На 20 – 22 години става монах, а след това е ръкоположен за дякон и достига в монашеската йерархия до йеромонах.
Поп Харитон напуска Преображенския манастир и става свещеник в с. Яйналий, а после в селата Касапкьой и Караманкьой, Северна Добруджа. В енорията на Бабадагско защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези. Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район. През 1875 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей, поп Харитон е заточен в Мъглишкия манастир край Казанлък. По пътя успява да избяга и се отдава изцяло на революционното дело. През лятото на 1875 г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провала на въстанието в България през есента на 1875 г. се прехвърля в Румъния.
Известен от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното ново общо въстание, той заедно със своята дружина тайно преминават река Дунав при Свищов на 28 март 1876 г. и се отправят по тайни пътища към окръжния център. На 31 март през нощта се озовават в с.Самоводене. Още на другия ден е свикано събрание и поп Харитон е назначен на работа в окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание. При преждевременното избухване на въстанието поп Харитон застава начело на чета от около 200 въстаници от западния район на Търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна турска войска и башибозук, които заплашват да обкръжат дружината. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни до 7 май.
На 1 май 1876 г. Поп Харитон остава сляп в резултат на нещастен случай (възпламенява се барута, докато прави фишеци заедно с игумена на манастира). В последния ден от битката се прощава с четниците казвайки им: "Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!". Въстаниците се простили с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се спасяват. Войводата сам с меч в ръка, загинал намушкан от турски щикове върху грамада от вражески тела, които убил с последните си сили.
На 1 май 1876 г. (преди 135 години) е обявявано Габровското въстание начело с войводата Цанко Дюстабанов в Соколския манастир. Негови верни съратници са Еким Цанков, Тотьо Иванов, поп Иван Гъбенски. Въстанието е потушено в местността Мара гидик край Севлиево. Еким Цанков, Цанко Дюстабанов и поп Иван са заловени и изправени пред извънреден съд в Търново. Обесени са на 15 юни 1876 г.
Снимки: Личен архив
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
