Николай Христофорович Палаузов (1821 – 1899) Преди 190 години, на 9 май 1821 г. в Габрово се ражда  Николай Христофорович Палаузов. Името на Николай Христофорович Палаузов е малко известно в българската история. Дали защото е прекарал живота си в Одеса, или защото се препокрива с името на неговия изтъкнат чичо Николай Степанович Палаузов и често хората не правят разлика, че  това са две отделни личности. Каквато и да е причината Николай Христофорович е човек, развивал много активна дейност,  изключителен  родолюбец  с изключителни заслуги за България и българите.




  Николай Христофорович
Николай Христофорович получава първоначално образование в Габрово,  в килийното училище на даскал Иванчо Калинчето. В началото на 30-те години на ХІХ век неговият изтъкнат чичо Николай Степанович Палаузов го извикал в Одеса. Подготвил се отлично, той станал студент в Ришельовския лицей. Завършва Юридическия факултет на Ришельовски лицей в Одеса през 1842 г.  и става един от първите българи, дипломирани в руско учебно заведение. На 21 години приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса в периода 1842-1899. Става чиновник и член на Управителния съвет на Oдеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница.[1] През 1845 г. е изпратен от Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов в Габрово, заедно със своя братовчед Васил Рашеев  да се погрижат  за подобряване  на работата в Габровското училище: -         Да огледат училището; -         Да отстранят недостатъците; -         Да спомогнат за повишаване качеството на образованието и преподаването; -        Както пишат Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов: „Като изпълните това, Вие ще изпълните дълга си на габровец и просветен човек.” От 1860 г. до края на живота си е попечител на Габровското взаимно училище. Става почетен гражданин на Одеса от 1851 г. През 1854 г. е аташиран към щаба на Южната руска армия в Букурещ като чиновник с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия. От 1861 г. е цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса. Получава дворянска титла през 1868 г. През 1883 г. е утвърден за действителен статски съветник. Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България. Наред с вече споменатите занимания, Николай Христофорович Палаузов проявява завидна активност в следните направления, пряко свързани с книжнина и образование: - Организира събиране, провеждане и отпечатване на книги, които изпраща в България. - Сътрудничи на руския периодичен печат - „Одески вестник“. - Сътрудник е на „Цариградски вестник“, в който са поместени статиите му "Няколко мисли заради болгарското правописание" - 1852 г.; "Болгарска писменост" - 1852 г. - Превежда от руски език „Жизнеописанието на Юрия Ивановича Венелина“ - 1851 г. - На 24 септември 1853 г. подава записка до руския имперски повереник в Цариград А. П. Озерев, в която изтъква необходимостта от едно централно училище в България. - Основател и дългогодишен председател на Одеското българско настоятелство (1854-1899 г.) и почетен член на Одеското славянско общество. Намира вечен покой на 2 март 1899 г. в Одеса.   Николай Христофорович Палаузов твърдо вярвал, че само Русия може да освободи България от турското робство. Но и той както Васил Априлов често казвал, че българите трябва да се учат, защото само по пътя на образованието си ще подготвят пътя на освобождението си.[2] През целия си живот не е напускал Одеса, защото винаги е смятал, че като служи на второто си Отечество Русия, най-добре ще служи на своята родина, на угнетената и възраждаща се България. Безкористно е служил на българското народно дело чрез свои познати високопоставени лица. От особено голямо значение са неговите докладни записки, с които запознава руските държавни дейци и руското обществено мнение с българските работи. Особено значение имат  записките, подадени до княз Горчаков и граф Остен – Сакена. От тях проличава изключителния патриотизъм на Николай Палаузов като човек с дълбоко разбиране не само на „жизнените задачи на нас българите, но и на целите на руската политика на Балканския полуостров”[3]. Записките му станали известни на много лица с влияние върху съдбата на тогавашна Русия. Втората му записка била одобрена от самия император Николай І. Дейността на Николай Христофорович Палаузов се разширила и засилила с основаването на Българско настоятелство в Одеса (02.02.1854). Негов основател, председател и главен служител бил самият Николай Палаузов. Княз Дондуков – Корсаков, бившият императорски комисар на Освободена България е писал, че никой от „проживающите в Русия българи не е принесъл такава полза на делото за развитие на народното самосъзнание на поробените заддунавски съотечественици, както Николай Христофорович  Палаузов.”[4] Целта на българското настоятелство в Одеса била да събира доборволци-българи по време на Кримската война, да обедини и съгласува дейността на всички български патриоти в Русия за посредничество в отношенията между България и Русия. След несполучливия изход от Кримската война, българското настоятелство насочва усилията си предимно за религиозно-нравствено възпитание  на българския народ и повдигане нивото на образование: -          Събира и изпраща  черковни книги и принадлежности в българските църкви; -        Събира и изпраща  оригинални и преводни книги за народа; -        Подпомага  млади българчета, които отиват да учат в Русия; -        Подготвя  българи за учители и свещеници; -        Издейства  руски държавни стипендии за българчетата; През 1856 г. Николай Христофорович  Палаузов повдига друга докладна записка, от голяма важност, за нуждата от руски консулства и агентства в България  с точно указание за градовете, в които да бъдат разположени. През 1860г. Николай Хр. Палаузов става душеприказчик (доверено лице или изпълнител на завещание) [5] на Васил Априлов на мястото на покойния Матвей Милованов. През 1862 г. е назначен за цензор на славянските вестници. През лятото на 1869 г., по случай пребиваването на руския император Александър ІІ в Ливадия, Николай Хр. Палаузов отива при императора като  делегат на българското настоятелство в Одеса, за да поднесе молба за благоразположението и по-благоприятно разрешаване на църковния въпрос за независима българска църква. При аудиенцията царят казал следното: „Българите са били всякога до сърцето ми; говорих Игнатиеву за българския въпрос и се надявам скоро да се разреши благоприятно за тях. Трябва, обаче и двете страни да си направят отстъпки.” На същата аудиенция Николай Хр. Палаузов е молил още да бъдат приети в одеските женски гимназии освен вече следващите 5 българки, още 10 да се учат и подготвят за бъдещи учителки в България. Успява да издейства от руското правителство през 1872 г. 10 стипендии за българските девойки във Фундуклеевата гимназия в Киев. А през 1873 г. и за младежите от техническите учебни заведения
в Петербург. След Освобождението на България дейността на Одеското дружество спира, защото при наличност на българско правителство не е имало нужда от неговото посредничество. На 05 април 1894 г. Николай Христофорович Палаузов приветсва на български език пристигналия в Одеса български княз Фердинанд І. В новата история Николай Христофорович  Палаузов не е вземал активно участие, но е напътствал своя син Владимир Николаевич Палаузов (1851 Одеса – 1920 Одеса) - юрист, завършил Ришельовския лицей /1868/ да вземе участие в устройствата на съдебната част в България като депутат на одеското българско настоятелство в Учредителното събрание. На 03 май 1870 г. Владимир Николаевич произнася тържествено слово  в университета по случай 1000 – та годишнина на Българската църква. Следват години на усилена работа, в които той има големи постижения като юрист и общественик. През 1909 г. подарява на Народната библиотека в София 97 тома книги от личната бибилиотека на своя баща Николай Христофорович Палаузов, издадени преди Освобождението (1878).         Изготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Снимка: Личен архив Авторски материал -при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!    

---

[1] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 731   [2] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 731 [3] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 732   [4] Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 733   [5] Български тълковен речник, С, 1973 г., с.187

За съжаление, хората, преминали през българското образование през последните 50 години свързват името Палаузов - само с Митко Палаузов. Когато ни водеха като деца на Шипка и Габрово ни показаха само къщата на въпросния митко, и нищо друго - нито Априловската гимназия, нито другите заклеймени "чорбаджии". така че сега имаме шанса да научим българската история наново :)))))))))))))))))) В Европа на това му викат "учене през целия живот". Е, при нас причината е друга, ама резултатът е същия

не знаем от нашата история.
Хубав постинг.
Валя

Направил велики неща за България! Браво!

Голям човек! Добре, че са се раждали такива родолюбиви личности, които да водят народът към еволюция и прогрес!