Постинг
25.03.2011 16:42 -
125 г. от рождението на арх. Атанас Донков
Най-голямото творение на арх. Донков е паметникът на вр. Шипка. Ето и няколко думи за самия архитект.
Роден в Габрово на 22.03.1886 г. Учи в Априловската гимназия и в Солунската българска мъжка гимназия. Завършва монументална архитектура в Рим. Преподава „Градоустройство” в Държавната политехника в София.
Проектира жилища и обществени сгради.
В юбилейния вестник „Василий Априлов” от 1 ноември 1935 г. е отпечатан разказът на арх. Донков „Стрина ми Слава или габровския училищен слуга Петър.”
Д-р Петър Цончев пише за талантливия архитект на Габрово така: ”По наше указание младият архитект Атанас Донков, наш съгражданин, можа да начертае общия изглед на това училищно здание толкова сполучливо, че когато показахме скицата на двама от нашите стари и големи габровци - покойния Иван П. Златин и Райчо Каролев (първият работил в него като училищен насктоятел, а вторият като ученик и учител). И двамата останаха приятно изненадани и с радост възкликнаха: „Това е то даскал Цвятковото училище! После с удоволствие сложиха подписите си под тая скица за нейната вярност.” Историята за проекта на паметника на вр. Шипка През 1920 г. живите ветерани - опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на вр. Шипка (старото име е Св. Никола). Средствата за изграждане на паметника са събирани доброволно от целия народ. Проектът на арх. Атанас Донков и на скулптура Александър Андреев печели втория конкурс, обявен от Опълченския комитет (1925).
Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида и височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, изработен от скулптора Александър Андреев и от Кирил Шиваровот.
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойни полета, на които се разиграват героични сражения. Гледката която се разкрива от покрива на паметника е уникална. Експозицията, разположена по етажите на паметника, разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на прохода. От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили от околността.
На приземният етаж лежи саркофаг с костите на 317 бранители на Шипка. Саркофагът е поставен върху четири лежащи лъва, а пред него като на пост са поставени статуите на един български опълченец и един руски войник. На останалите 7 етажа от музея са изложени лични вещи на войниците и опълченците, медали, снимки, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка. Мястото е свято за Българската свобода, защото там се разиграва Шипченската епопея. Задачата на руско - българския отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (над 27 000 души редовна войска), да не й позволи да премине Балкана в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09(21) август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси отблъскват атаките на турската войска. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11(23) август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите свършват. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато еизглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-ти стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват.
Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.”
Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на ген. Радецки. След падането на Плевен ( 29.11 - 10.12.1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28.12.1877 - 09.01.1878.
Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея. Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. Източници: Енциклопедия Априловски свод, С. 2009 Д-р Петър Цончев, Из общественото и културно минало на Габрово, Г.1996 Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Роден в Габрово на 22.03.1886 г. Учи в Априловската гимназия и в Солунската българска мъжка гимназия. Завършва монументална архитектура в Рим. Преподава „Градоустройство” в Държавната политехника в София.
Проектира жилища и обществени сгради.
В юбилейния вестник „Василий Априлов” от 1 ноември 1935 г. е отпечатан разказът на арх. Донков „Стрина ми Слава или габровския училищен слуга Петър.”
Д-р Петър Цончев пише за талантливия архитект на Габрово така: ”По наше указание младият архитект Атанас Донков, наш съгражданин, можа да начертае общия изглед на това училищно здание толкова сполучливо, че когато показахме скицата на двама от нашите стари и големи габровци - покойния Иван П. Златин и Райчо Каролев (първият работил в него като училищен насктоятел, а вторият като ученик и учител). И двамата останаха приятно изненадани и с радост възкликнаха: „Това е то даскал Цвятковото училище! После с удоволствие сложиха подписите си под тая скица за нейната вярност.” Историята за проекта на паметника на вр. Шипка През 1920 г. живите ветерани - опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на вр. Шипка (старото име е Св. Никола). Средствата за изграждане на паметника са събирани доброволно от целия народ. Проектът на арх. Атанас Донков и на скулптура Александър Андреев печели втория конкурс, обявен от Опълченския комитет (1925).
Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида и височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, изработен от скулптора Александър Андреев и от Кирил Шиваровот.
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойни полета, на които се разиграват героични сражения. Гледката която се разкрива от покрива на паметника е уникална. Експозицията, разположена по етажите на паметника, разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на прохода. От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили от околността.
На приземният етаж лежи саркофаг с костите на 317 бранители на Шипка. Саркофагът е поставен върху четири лежащи лъва, а пред него като на пост са поставени статуите на един български опълченец и един руски войник. На останалите 7 етажа от музея са изложени лични вещи на войниците и опълченците, медали, снимки, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка. Мястото е свято за Българската свобода, защото там се разиграва Шипченската епопея. Задачата на руско - българския отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (над 27 000 души редовна войска), да не й позволи да премине Балкана в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09(21) август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси отблъскват атаките на турската войска. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11(23) август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите свършват. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато еизглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-ти стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват.
Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.”
Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на ген. Радецки. След падането на Плевен ( 29.11 - 10.12.1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28.12.1877 - 09.01.1878.
Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея. Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. Източници: Енциклопедия Априловски свод, С. 2009 Д-р Петър Цончев, Из общественото и културно минало на Габрово, Г.1996 Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА В БРИТАНСКАТА БИБЛИО...
Митрополит Морфу Неофит
НОВА ИГРА ЗАВЛАДЯВА БЪЛГАРИЯ. ПЕЧАЛБИ - ...
Митрополит Морфу Неофит
НОВА ИГРА ЗАВЛАДЯВА БЪЛГАРИЯ. ПЕЧАЛБИ - ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela