Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2011 16:42 - 125 г. от рождението на арх. Атанас Донков
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 6065 Коментари: 1 Гласове:
3



Най-голямото творение на арх. Донков е паметникът на вр. Шипка. Ето и няколко думи за самия архитект.

Роден в Габрово на 22.03.1886 г. Учи в Априловската гимназия и в Солунската българска мъжка гимназия. Завършва монументална архитектура в Рим. Преподава „Градоустройство” в Държавната политехника в София.

Проектира жилища и обществени сгради.

В юбилейния вестник „Василий Априлов” от 1 ноември 1935 г.  е отпечатан разказът на арх. Донков „Стрина ми Слава или габровския училищен слуга Петър.”

Д-р Петър Цончев пише за талантливия архитект  на Габрово така: ”По наше указание младият архитект Атанас Донков, наш съгражданин, можа да начертае общия изглед на това училищно здание толкова сполучливо, че когато показахме скицата на двама от нашите стари и големи габровци - покойния Иван П. Златин и Райчо Каролев (първият работил в него като училищен насктоятел, а вторият като ученик и учител). И двамата останаха приятно изненадани и с радост възкликнаха: „Това е то даскал Цвятковото училище! После с удоволствие сложиха подписите си под тая скица за нейната вярност.”     Историята за проекта на паметника на вр. Шипка През 1920 г. живите ветерани - опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на вр. Шипка (старото име е Св. Никола). Средствата за изграждане на паметника са събирани доброволно от целия народ. Проектът на арх. Атанас Донков и на скулптура Александър Андреев печели втория конкурс, обявен от Опълченския комитет (1925).

Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида и височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м  и височина 4 м,  изработен от скулптора Александър Андреев и от Кирил Шиваровот.


image



image



image

На останалите три страни са изписани  имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойни полета, на които се разиграват  героични сражения. Гледката която се разкрива от покрива на паметника е уникална.   Експозицията, разположена по етажите на паметника, разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на прохода. От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили от околността.

На приземният етаж лежи саркофаг с костите на 317 бранители на Шипка. Саркофагът е поставен върху четири лежащи лъва, а пред него като на пост са поставени статуите на един български опълченец и един руски войник.   На останалите 7 етажа от музея са изложени лични вещи на войниците и опълченците, медали, снимки, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка.     Мястото е свято за Българската свобода, защото там се  разиграва Шипченската епопея. Задачата на  руско - българския отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (над 27 000  души редовна войска), да не й позволи да премине Балкана в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09(21) август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси отблъскват атаките на турската войска. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11(23) август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите свършват. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато еизглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-ти стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват.

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.” 

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на ген. Радецки. След падането на Плевен ( 29.11 - 10.12.1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28.12.1877 - 09.01.1878.

Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея. Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над      9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.     Източници: Енциклопедия Априловски свод, С. 2009 Д-р Петър Цончев, Из общественото и културно минало на Габрово, Г.1996 Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева



Гласувай:
3
0



1. veselinka - Отличен за постинга!!!
27.03.2011 12:36
По невероятно интересен начин е написан, описанан историята на паметника и снимките разкриват този български шедьовър от различните му страни. Чудесно беше!

Паметникът на вр. Шипка е българска светиня!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3138641
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930