Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2011 09:38 - Днес е Тодоровден – народни чествания и обичаи
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 5168 Коментари: 4 Гласове:
4



Честито на именниците: Тодор (гр. Божи дар), Теодор, Тео, Тодора, Тодорка, Теодора, Тошо, Тошко, Тодоран, Тодорана,  Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Даринчо, Дора, Тотка, Тотьо   Тодоровден се чества всяка първа събота след Сирни заговезни. Той е част от празничния Великденски цикъл. Понеже Великден е с променливи дати през годините, то Сирни заговезни също, следователно и Тодоровден. Тази година Тодоровден съвпада с деня на Преподобни Теофан, Св. Григорий Двоеслов - папа Римски и Св. Симеон Нови Богослов.


В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Теодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение.
 
Днешният ден се чества в няколко направления. Първо: Днешният ден е посветен на светците - войни Теодор Тирон и Теодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.
Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в).  

А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на Св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол).
 

Последният заедно с преподобните Св. Тодор Сикеот, Св. Тодор Освещени и Св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.


  Името на Св. Тодор е събирателен образ на тримата светци. Смята се, че Св. Тодор е покровител на конете. Затова Тодоровден се нарича още Тодорица, Тодорова събота или Конски Великден.   Според народните представи на този ден Св. Тодор облича девет кожуха,забива гореща главня в земята да я затопли,  забива копието си в земята, връзва за него коня си и отива при Бога, за да моли за лято. Традиционно на този ден се правят така наречените „кушии“ или надбягване и игри с коне, а според проф. Тодор Балкански, “ту дор” е бил месецът на пролетното равноденствие, когато са проверявали дали конете в селото след дългата зима  са бързи, силни и издръжливи.   Второ направление: На Тодоровден съществува обичай да се  раздава варена царевица, който  се свързва от православната църква с почитането на паметта на Св. Теодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Теодор византийският император Юлиан Отстъпник (332 – 363), който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава Св. Теодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо.

За благодарност към Св. Теодор Тирон църквата запазила досега обичая - в първата събота от Великия да го почита чрез пост с коливо.       Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход. Неговата обредност е свързана с наследството на прабългарите и това е напълно естествено, тъй като нашите предци са били конен народ. Но към тази категория отнасяме не само прабългарите, но и траките и славяните. И траките и древните българи са били прочути със своите коне, за които говорят и древните автори. За разлика от траките и славяните, които са били уседнали земеделски народи – прабългарите са били номади. Въпреки това и при тях се наблюдавали тенденции към установяване на уседнал начин на живот. За това говорят останките от старите български столици.


Въпреки тези промени конницата продължавала да играе важна роля в старобългарската армия. Тя е била една от най-силните в Европейския Югоизток и на нея са разчитали много нашите владетели по време на война.

Конят поради тези причини е бил на висока почит. Той е свещенно животно за прабългари и траки. Смъртта на боен кон причинена от немърливост се  наказвала със смърт. И това  било напълно естествено, тъй като благодарение на конете българите са извоювали множество военни победи.

Старобългарската традиция изисквала поне веднъж годишно провеждането на строеви преглед. Този преглед на бойни коне  бил едно от задълженията на българските владетели и висшите сановници.

С приемането на християнстовото като държавна религия тази традиция се  запазила и продължила да се спазва. Още в тези далечни времена у нас годишните прегледи започват да се извършват именно на Тодоровден.

Наред с парада на конете,  се провеждали конни състезания, които българите наричали кошии. Това се  правело с цел да се демонстрира физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.   На Тодоровден участие вземат млади мъже и ергени. Самите кошии започват още след службата в църквата. Този празник имал  важно значение за българите по онова време, защото така се социализирали  младите мъже в обществото на пълноправните българи.   На този ден жените приготвят обеден хляб, наречени „конче" или „копито", на които от тесто  измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се  раздава  на близки и съседи за здраве и плодовитост на конете. Като всяка жена гледа да не е последна. Тази, коятото остане последна нейните коне ще окраставеят. Раздава се и царевица, включително и варена, за здравето на конете.

Рано на Тодоровден  майките трябва да изкъпят децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.


Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя.  Слагачервени конци, пискюли и чесън, против зли погледи, като накрая със захарна вода "заглажда косъма, за да лъщи".

Отвеждат ги ритуарно на водопой. Обличат се с нови ризи и така отиват на надбягването. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица. Обредни хлябове се дават на конете, а за тяхно здраве се раздава и варена царевица. Момите  пукат бакла и я нижат на червен конец за конски гердан.     Победителят се награждава ­ конят получава най-често юзда, а неговият стопанин ­ риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода. За трапезата се притовя питка с мая, чорба от гъби или леща.

Трето направление: На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.     В Габровско на този ден празнуват младите семейства, които са сключили брак през изминалата година. Те посрещат гости, които им носят подаръци (най-често за домакинството)  и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата невеста, толкова тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.         В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.       На Тодоровден се яде кравай, маслини и хайвер. Тези храни са подходящи и за настоящите пости.     Източници: Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Тодоровден, В света на конете На празника на конете и младите булки - Тодоровден в Етъра Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!  



Гласувай:
4
0



1. veselinka - ЧИД!
12.03.2011 14:27
Нека всички именници имат хубав празник!
цитирай
2. veselinka - Отличен за постинга!!!
12.03.2011 14:27
Прекрасен материал, много подробна информация! Чудесно!
цитирай
3. анонимен - mnogo
17.03.2011 08:53
me e jad, 4e ne bjah v BG po tova vreme. tuk e staval goljam kupon za praznika
цитирай
4. анонимен - Това е супер. Които го е записал е ...
09.03.2012 09:43
Това е супер.Които го е записал е страхотен и знае много.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2954153
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2400
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031