Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2011 17:04 - Утре е 1 март – ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 6591 Коментари: 8 Гласове:
4



Честито на всички именници: По името на месец Март -  Март, Марта, Мартен, Марто, Мартул Погрешно към тази дата за имен ден се отбелязва  името Мартин. Официалният празник според Светата православна църква е 14 април, когато  честваме  Св. Мартин, папа Римски.

От староеврейското име на Марта, което означава „господарка, владетелка” – Господин, Господина, Господинка, Влад, Влади

Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. По името на Бога на войната Марс празнуват – Бойко и Войно     Първият ден на март българите от стари времена наричат Баба Марта, Първа Марта, Летник. В народните предания Баба Марта е възрастна, гърбава жена, облечена в стари дрехи. Тя бързо сменя настроението си - от ведра и усмихната, до мрачна и сърдита. Ето защо времето през март е много променливо.



Според една стара легенда Марта имала двама братя - Голям и Малък Сечко.  Когато те  изпили виното от бъчвите й, Марта  много се разсърдила. Тогава тя станала зла, задухвал студен вятър и завалявал сняг. Гневът на Баба Марта обаче бързо преминавал, тя се засмивала на братята си и изгрявало слънце.



Според друга приказка Марта имала двама мъже - единия обичала, а другия мразела. Когато видела този, когото обича, се засмивала и слънцето грейвало, а когато погледнела онзи, когото мрази, се разлютявала и навън извивали виелици.     История на празника: В някои части на България наричат 1 март  - Мартуване.
„Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка.
 

image

Хан Исперих (Аспарух)

Седнал той на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. И станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.

Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на Испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накичил гърдите си с китката и мартеницата грейнала.

Оттогава Исперих повелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.”

Оттогава до днес усуканото бяло и червено „мартеница" нарекли и с нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на семействата.     МАРТЕНИЦИТЕ Проследяването на този древен обичай ни отвежда чак до времето, когато Марс, Богът на пролетта, а по-късно на войната бил почитан. Войните били често явление и обикновено започвали в началото на март и повечето войни напускали домовете си. Съпругите много се страхували за живота им и решили да им дадат червено-бели ивички плат за връзване на китката или малки дървени фигурки на бяло момиче и червено момче. Както червеният цвят е символ на кръвта, която не бивало да се пролее, а белият – олицетворява бледите лица на тъгуващите и страхуващи се за съдбата на своите съпрузи, жени.



Те правели това по две причини: тези амулети трябвало да напомнят на войните за дома и семейството, и още да бъде умилостивена Баба Марта, така че времето да не бъде променливо и студено и войниците да замръзнат. Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие.

Тя представлява украшение, направено от червен и бял конец, най-често вълнен. Украшението има различни разновидности, а в някои краища на страната се добавя и син конец против проклятие, както и други цветни нишки.

  Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се поставят още на млади животни и дървета. Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта.

Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано и на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Тези краски не са случайни – белият цвят символизира топящият се сняг, а червеният – топлината и светлината на пролетното слънце. Според друго тълкуване те олицетворяват мъжкото и женското начало, хармонията и кръговрата на различните енергии в природата. Пролетта е началото на обновлението и съзиданието, на нови надежди, мечти и радостни очаквания след дългата и студена зима.

  Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580 - 630 г. след Христа. От Азия (континентът, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български - част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

Някои етимолози търсят началото на този древен обичай в необходимостта хората да си припомнят и отбележат постоянното редуване на съзидание и разрушение, добро и зло, щастие и мъка. Свалянето на мартеницата също е натоварено със символично значение, но в по-практичен смисъл.

Според обичая, най-много късмет и здраве носят мартениците, които са подарък.  Старите българи смятали, че колкото мартеници бъдат събрани на Баба Марта толкова му остава на човек да живее.

Мартеницата се слага на първия ден от месец март и се носи, докато се види първото цъфнало дърво или първата прелетна птичка. След това украшението се закичва на дърво или се хвърля по течението на река. В някои части на страната то се слага под камък и ако след месец под камъка има ларва или червей – годината ще е пълна със здраве и успех, ако е мравка – се очаква същото, но постигнато с доста повече усилия.


Баба Марта в народните обичаи

С традициите по честване на Баба Марта са свързани множество обреди и обичаи. Обредите, характерни за Първи март целят да осигурят хубаво време, нужно за добрата реколта.Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да  посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.

Старите българи  наричали този ден „брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". В тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им „препика” баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво.

През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави.   На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.


В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.



В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връзват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, че ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността. Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвчета за повече берекет.

Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.   Източници: Симеон Дочев, „Честит Имен Ден”, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Сашка Александрова, Талисмани, амулети и муски – спътници на българина през вековете, в-к Борба, 10.01.2011   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева   Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!  



Гласувай:
4



1. bojo12345 - Честита Баба Марта и на всички именници!
28.02.2011 22:23
Много хубави легенди за мартениницата. Да носи здраве и късмет на българите!
цитирай
2. veselinka - Честита Баба Марта!
01.03.2011 07:46
Честита Баба Марта! Нека всички да бъдат здрави, а болните да подобрят своето здраве!
цитирай
3. анонимен - Браво.
04.03.2011 11:49
Ние знаем за Баба Марта само за мартениците, пък то имало толкова много неща извън тях. Ей, направо се изкефих докато четях.
цитирай
4. анонимен - благодаря! :)
04.03.2011 12:24
благодаря! :)
цитирай
5. анонимен - mersi i na teb 4estita baba marta
07.03.2011 08:11
mersi i na teb 4estita baba marta
цитирай
6. анонимен - Ч.Б.М Желая много късмет,сполука и щастие
07.03.2011 08:12
Ч.Б.М Желая много късмет,сполука и щастие
цитирай
7. анонимен - Благодарам
07.03.2011 08:13
Благодарам, многу си мила
цитирай
8. анонимен - мерси
07.03.2011 08:16
мерси, да ти се връща!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665582
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031