Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2011 14:29 - Преподобен Роман Търновски
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2416 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 20.02.2011 14:31


На 17 февруари Светата православна църква чества преподобен Роман Търновски. С малко закъснение да кажем няколко думи за още един достоен българин.
  За преподобни Роман Търновски имаме оскъдни сведения в житието на неговия учител. Този последният бил вече в манастира на Св. Григорий Синаит – Парория ("приграничен" - на границата между България и Византия). И понеже там върлували много разбойници, игуменът изпратил веднъж и дваж Теодосия при българския цар Иван Александър, с когото се познавал отдавна, да го моли за неговата царска помощ.

Когато втори път Теодосий дошъл от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от знатен и славен род. Роман отдавна питаел към Теодосия голяма обич и бил привързан към него с безкрайна сърдечна преданост. Бил вече облечен в монашески образ, но много скърбял, загдето нямал истински наставник по Божия път.

Когато узнал за присъствието на Теодосий в Търново, Роман скоро дошъл при него, паднал в нозете му с голяма почит, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна обич и рекъл: "Ако ме оставиш така, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя пропаст! Защото както еленът се стреми към водни извори, така моята душа желае да се наслаждава на твоите молитви и винаги заедно с тебе да пребъдва!" Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го доведе при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство. Там Роман покорно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал доста време, докато игуменът го изпратил по манастирски дела – изглежда – пак при българския цар.


В негово отсъствие великият Григорий Синаит починал, а след неговата смърт Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по онова време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.

Поради тогавашното голямо размирие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-после двамата монаси си избрали за местожителство Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, защото околността на столицата била добре охранявана срещу разбойнически и турски нашествия.


http://www.bulgariamonasteries.com/kilifarevski_manastir.html     Там Св. Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, в която Св. Роман бил един от първите му ученици и сътрудници.

Когато обстоятелствата наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат спечелени царят, царицата и патриархът, за да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава Св. Теодосий, заедно с единомисления свой сподвижник Роман, се явява и спечелва за целта тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 г. - малко преди смъртта си – заминава за Цариград с четирима свои ученици, Св. Теодосий оставя Роман за свой заместник в игуменството на новия си манастир в местността "Устие", още по-близко до столицата откъм Дебелец.   Още това обстоятелство, че Св. Роман бил толкова близък сътрудник на Св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и благодатната светост, с каквито е прославен неговият любим учител. 

 
Св. Патриарх Евтимий Търновски, който превел от гръцки житието на Св. Теодосий, от себе си прибавил следните думи за Св. Роман:

"Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустинножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди. След като прие светата обител и предстоятелството на манастирското братство, той усърдно поучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде подражател на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. А самият той внимателно спазваше постнически живот; веднъж на ден приемаше храна и то много оскъдно, също така вкусваше и малко вино заради телесния си недъг.

А страдаше от много тежък недъг, който го мъчеше и който на славянски се нарича "кашлица" - много мъчителна. Обаче въпреки това той не изоставяше всегдашното бдение, така че всяка нощ прекарваше без сън и само призори малко заспиваше, като с това оказваше малка грижа за човешкото естество.

Като не забравяше ръзлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и заедно с Теодосий да се наслаждава на отвъдния блажен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките – болки. В това състояние той като че ли младееше. Обаче поменатият негов недъг се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този храбрец въпреки това не се разслабваше, а много пъти без да обръща внимание на своя недъг утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.

Като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител, причасти се със страшните Божествени тайни, всички благослови и предаде духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и пограбаха като свой отец и по приетия ред му извършиха надгробно пение."   Изследователите Пламен Павлов и  Христо Темелски разказват: 


„Този виден български монах исихаст от ХІV в. често е отъждествяван със своя съвременник Св. Ромил Видински. Въпреки някои общи черти в биографиите им, става дума за различни личности. Св. Роман произлизал от знатен търновски род и приел монашеството в някой от столичните манастири. Търсейки достоен учител, той се явил при Св. Теодосий Търновски, когато последният бил дошъл в Търново от Парория (вероятно Странджа). Теодосий бил изпратен от Св. Григорий Синаит при цар Иван Александър, молейки закрила срещу върлуващите край манастира разбойници. Св. Теодосий се познавал отдавна със Св. Роман, но сега, трогнат от неговите молби, го взел със себе си. Св. Синаит приел новия брат, който се превърнал в образец на монашеско усърдие. След няколко години игуменът изпратил Св. Роман по манастирски дела при царя в Търново. През това време Св. Григорий починал (27 ноември 1346 г.), след което Св. Роман заминал в планината при Сливен, където пристигнал и Св. Теодосий. Оттук двамата отпътували за Света гора, но поради турските нападения били принудени да я напуснат. Св. Роман се завърнал в манастира при Сливен, докато Св. Тедосий посетил Бер (дн. Верия, Гърция) и Константинопол. Двамата се събрали отново, като известно време пребивавали в манастирите край Несебър. Търсейки ново прибежище, те се установили в Кефаларево (Килифарево), където създали обител по образеца на Синаитовата. Няма съмнение, че Св. Роман бил най-преданият помощник на Св. Теодосий във всичките му начинания. Когато Св. Теодосий заминал за Цариград (тук той починал през есента на 1363 г.), той оставил Св. Роман за свой заместник. Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът “Света Троица”. Както четем в “Житието на Св. Теодосий Търновски”, Св. Роман години наред страдал от много тежка кашлица (може би туберколоза?), но благодарение на силния си дух и самодисциплина надмогвал страданието. Този “добродетелен и знаменит ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий” не надживял с много своя духовен събрат – измъчван от болестта, оплакван от братството, той починал на 17 февруари, може би през 1364 г. Църквата отбелязва паметта му на същата дата.

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При Св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново. В манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание Св. Григорий Синаит  преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на Св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска Св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 г.”     http://www.pravmladeji.org/node/1079       Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 Пламен Павлов, Христо Темелски, Св. преподобен
Р      Роман Търновски

Клип: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева



Гласувай:
7
0



1. veselinka - Браво за хубавия материал!
21.02.2011 07:19
Прочетох много любопитни факти за неизвестни за мен българи. Те са от групата славни пробудители на българския дух и духовност!
цитирай
2. анонимен - ей
04.03.2011 11:59
ей човече, направо си велика. така казва жорето бекъма на маа божка. много готино бе, много хубаво си гу написала.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3069153
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031